Анатомия в огледалото. Естетичната медицина

Като тийнейджърка се смущавах, че бюстът ми е малък, а носът ми е голям. Живях някак (всъщност доста добре) с „невероятните“ си дефицити и след повече от две десетилетия, тъкмо когато започнах да съществувам в хармония с тия си неравности, четирийсетте ми донесоха нови тревоги – бръчки, отпускане на кожата, пигментни петна. 

Всяка сутрин, докато се мажа с крем пред огледалото, се питам искам ли да изглеждам на 25. Няма да ви занимавам с отговора, защото би издал личните ми пристрастия. 

Най-близкото обкръжение на американския президент – и мъже, и жени – има сходни лицеви белези: високи, твърди и препълнени скули, опъната кожа, повдигната линия на косата, пълни устни, добре оформени вежди, широки бадемовидни очи, силна челюст, тесен нос и много бели зъби.

Не ги е избирал по хубост. 

Няколко месеца след встъпването на Тръмп в длъжност американските медии започнаха да забелязват (и да разказват), че ключовите членове на администрацията му – както и самият Тръмп – си приличат твърде много. Това не е случайно, а причината не е тайна – всички си правят естетични корекции с идентично задание. 

Лицето „Мар-а-Лаго“

Лице „Мар-а-Лаго“, наречено на имението на Тръмп в Палм Бийч, „се отнася до разпознаваемо съчетание от черти на лицето и пластични корекции, често моделирани по характерния външен вид на Иванка Тръмп“, казва пластичният хирург Матю Дж. Никиел пред изданието HuffPost. 

Постигането на този вид обикновено включва комбинация от хирургични процедури и инжекционни манипулации – фасети, ботокс, лифтинг, операция на клепачите, лазерни процедури и поставяне на филъри. Първоначалното им прилагане струва десетки, понякога дори стотици хиляди долари, а след това е необходима и скъпа поддръжка. Въпреки високата цена моделът се разпространява светкавично и сред поддръжниците на движението MAGA. Лицето „Мар-а-Лаго“ може да се разглежда като част от „по-широки усилия“ за „налагане на строги полови норми“ върху последователите на американския президент с „естетика, която – подобно на политиката на Тръмп – е нелепо директна“, пише лявото издание Mother Jones. 

Тази история ми попадна преди време и признавам, шокирах се, че човек може по политически причини да се подложи на серия инвазивни и потенциално рискови процедури, които поставят под въпрос нещо толкова лично, като идентичността му.

Огледалце, огледалце от стената...

Причините, каращи човек да се стреми да изглежда по определен начин, обаче са неизброими.

През последните години в развития свят модата на фрапантните естетични намеси е подложена на преосмисляне в средите на артистичните елити, които преди десетилетия изглеждаха „привилегировани“ в достъпа си до естетични корекции. Иконата на силиконовия бюст Памела Андерсън например не само махна силикона преди две десетилетия, а в момента преживява своето творческо прераждане именно във фокуса на новия си имидж „без грим“ (makeup-free). Темата за правото на жените (и на мъжете, но тази рубрика не се занимава с тях) да остареят достойно става все по-ключова за Холивуд. 

В същото време обаче естетичната медицина става все по-достъпна и по-масова. Последният доклад на Международната общност на естетичните пластични хирурзи сочи общ ръст от 40% между 2020 и 2024 г. на хирургичните и нехирургичните процедури. Операцията на клепачите за първи път е най-често срещаната хирургична процедура през 2024 г. (благодарение на ръста си при мъжете), замествайки липосукцията, която остава втора, уголемяването на гърдите, корекцията на белези и ринопластиката. Най-популярните нехирургични процедури са слагане на ботулинов токсин (и при жените, и при мъжете), поставяне на хиалуронова киселина (филър), обезкосмяване, нехирургично стягане на кожата и химически пилинг. Държавите шампионки по брой процедури в света са САЩ, Япония и Бразилия, а в Европа водят Германия и Турция, като Турция е сред световните лидери по брой на чуждестранните пациенти. 

В България не се поддържа официална статистика за пазара на естетични услуги. По улиците на българските градове, в българските риалити формати и понякога дори на представителни постове в българските институции обаче достатъчно често се срещат жени, а и мъже с драстични естетични намеси, така че можем да сме уверени в принадлежността си към тези световни тенденции. Изследване на екип на Медицинския университет в София, фокусирано върху клиентите на един център за естетична медицина в София, показва, че възрастовото разпределение в този център не се разминава драстично със световните данни за ползвателите на такива процедури. Клиентите под 18 г. са под 2%, още 14% са до 25-годишна възраст. Преди да повдигнете вежди многозначително, нека отбележим, че сред отчитаните процедури е и лазерното обезкосмяване, и можем да спекулираме, че то добавя клиенти в най-младия сегмент.

„Коя е най-красива на Земята?“

„Младите хора в България днес нямат добри модели, върху които да изградят идентичност“, казва психоложката Александра Петрова за англоезичното издание 3seaseurope.com в статия, посветена на причините за масовото разпространение на естетичните процедури у нас. Според нея, ако прекалено уголемените устни или други части на тялото на човек са успешно позиционирани в социалните мрежи и будят интерес, тогава много бързо се губят балансът и границите и е лесно човек да поиска подобни устни например. Психоложката смята, че младите хора често виждат приказката за Пепеляшка във фантазиите си, свързани с промяната на външния вид – ако отговарям на определени критерии за красота, принцът ще ме забележи, ще танцуваме цяла нощ и след това ще сме щастливи до края на дните си. 

Образно казано, но схващате идеята.

Разбира се, в истинския живот рядко става точно така, а и както видяхме от статистиката, младите всъщност са един сравнително малък дял от ползвателите на естетичната медицина. 

Мотивите на хората за промяна на външния им вид се изследват от десетилетия, а бумът на естетичните процедури в последните години повишава интереса и към тези изследвания. Някои от тях потвърждават интуитивни хипотези – проучване на екип от University College London през 2012 г. например установява, че по-вероятно е на козметична операция да се подложи човек с ниска самооценка, ниска удовлетвореност от живота, ниско самооценена физическа привлекателност, висока консумация на медии и слаби религиозни убеждения. Или казано по-просто, хората, които не се чувстват добре в кожата си и са недоволни от живота си, са по-склонни да обмислят хирургична промяна на външния си вид, особено ако това често присъства в медийните послания и ако не са религиозни.

В ново проучване от юни тази година международен екип се допитва до над 800 жени от Бразилия, като основните групи са разделени на подкрепящи и на отхвърлящи естетичните процедури. За жените с по-високо ниво на образование, разведени, с по-високи доходи и по-сериозни страхове от остаряването има по-голяма вероятност да се подложат на естетични процедури за лице.

Зад тази социологическа находка стоят психологически явления, стари колкото човечеството – хората се страхуват от остаряването и смъртта, искат да бъдат харесвани и приемани и да принадлежат към общност (за предпочитане – успешна). През последните години обаче към тези стари страхове и към проявленията им в различните епохи се присъединяват технологичният бум и възможността да модифицираме собствения си образ през филтрите за изображения в различни приложения и социални мрежи. Това явление добавя към традиционното влияние на ролевите модели нов недостижим стремеж – да приличаме на едно дигитално модифицирано и частично анимирано аз.

Британското издание The Guardian посвещава редица статии в последните години на този феномен и на все по-често свързваното с него телесно дисморфично разстройство (body dysmorphic disorder) – натрапчиво усещане, че реалното тяло е дефектно. Основната идея, която се налага, е, че филтрираният ни дигитален образ ни създава изкривени очаквания как трябва да изглеждаме, за да се възприемаме положително.

Филтрите за красота в социалните мрежи постепенно променят не само как изглеждаме онлайн, а как възприемаме собственото си лице, обяснява Ракел Джонс в статията „Това аз ли съм? Грозната истина за разкрасителните филтри“ (Is that really me? The ugly truth about beauty filters). Джонс описва как невинните на пръв поглед функции за изглаждане на кожата или за уголемяване на очите създават нов визуален стандарт, с който все повече хора започват да се сравняват в реалния живот. Психоложката Джесика Фардоули предупреждава, че колкото по-недостижим е този стандарт, толкова по-дълбоко се подкопава самочувствието, и няма достатъчно изследвания какви могат да бъдат дългосрочните последици. 

Като превенция на психичното ни здраве и риска да се опитаме с естетични корекции да поправим в тялото си проблеми, възникнали в психиката, от Австралийското психологическо дружество препоръчват психосоциална оценка на хората, желаещи да се подложат на козметична процедура. Целта е да се идентифицират пациентите, които са неподходящи за такава интервенция по причини отвъд физическото им състояние, например нестабилно емоционално състояние, телесно дисморфично разстройство или други психиатрични проблеми. 

Как започва всичко?

Естетичната хирургия възниква през XIX в. в контекста на възможностите на тогавашната медицина за възстановяване на лица и крайници след травми, изгаряния, инфекции или вродени дефекти. Тази ѝ функция, макар по-малко фамозна, остава ключова и до днес. Когато говорим за жени, най-честата асоциация (и нужда по линия на пластичната хирургия) е реконструкцията на гърда след операция при рак на млечната жлеза.

В България не е ясно точно колко от пациентките, претърпели мастектомия (частично или цялостно отстраняване на млечната жлеза), се подлагат на реконструктивна операция. Както и по много други въпроси, и по този официална статистика липсва. В САЩ например над 40% от жените, които преминават през лечение на карцином на млечната жлеза, включват и реконструктивна хирургия във възстановяването си. Международно проучване сред над 800 хирурзи от 79 държави обаче установява, че различията в практиките в отделните страни са много големи – изводите им сочат, че над 1/3 от хирурзите извършват до 10 реконструктивни операции на година, а други 20% извършват над 50. 

Национални особености

Макар склонността ни да драматизираме националното си положение чрез споделяне на клипчета от „Ергенът“ (който иначе „никой“ не гледа) да се е превърнала в част от изконните ни ценности, всъщност бумът на интереса към естетичните процедури и проблемите, които го пораждат (и които предизвиква впоследствие), очевидно не са уникални за страната ни. Все пак е добре да знаем къде се намираме, когато правим избора си дали и какви разкрасителни процедури да предприемем. 

Адвокат Вили Костадинова обръща внимание, че пропуски в регулацията на естетичните процедури в България създават допълнителни рискове и нужда от проверка. „На първо място, масово хората не знаят, че всяка процедура, при която се прониква в тялото, е инвазивна, което означава, че може да се извършва само от лекар“, обяснява тя за „Тоест“.

Това включва поставянето на филъри и на нерезорбируеми конци, инжектирането на ботулинов токсин и други процедури, които в момента безконтролно се извършват от хора с квалификация за козметици или фризьори. „Тези процедури са скъпи за клиента и бързи за извършване, което привлича професионалисти от много широк спектър да желаят да ги предлагат“, обяснява адв. Костадинова. По думите ѝ обаче, квалификация за подобна дейност имат не просто лекарите, а лекарите с точно определени специалности.

Това са само дерматолозите и пластичните хирурзи, както и специалистите, чиято специалност е свързана с локацията, на която се прилага дадената процедура. Например акушер-гинеколозите имат квалификация да поставят филъри в интимната област.

Особено внимание трябва да се обръща на прилагането на ботулинов токсин, което според международните изследвания е сред най-популярните процедури. „В България все още човек може сам да си закупи отнякъде ботулинов токсин и да отиде да му го приложат в някой салон за красота. А това е медицинско изделие – както личи и от самото му име „токсин“, – което изисква квалификация и наблюдение“, подчертава адв. Костадинова. 

С други думи, макар в набора си от народни мъдрости да имаме и тази, че „красотата иска жертви“, то добре е към жертвите да се пристъпва след внимателно обмисляне, събиране на информация и консултиране с различни специалисти. 

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.