Когато американският президент Хари Труман подписва Договора от Вашингтон, с който се създава Организацията на Североатлантическия договор едва ли някой в САЩ е предполагал, че десетилетия по-късно Америка може да поиска да се изтегли едностранно от НАТО.
Този исторически паралел много напомня на броженията срещу американските бази у нас. Всички помним прословутите протести от 1999 г. със скандиранията „НАТО вън!“, в които участваха политици, по-късно сами определили членството на България в Алианса като стратегическа цел. Та така и досега.
Разпадането на НАТО винаги е било мечта за тези, които искат да видят края на една колективна система за сигурност, благодарение на която вече близо 80 години Европа се радва на относително спокойствие. Относително не защото НАТО е в толкова слаба позиция, колкото ни убеждават, а защото и днес, подобно на първите години след 11 септември 2001 г., има амбициозни политически лидери от двете страни на Атлантика, готови да поставят вътрешнопартийния си интерес над националния.
Искрен Иванов
Защо НАТО е най-могъщият и успешен военен съюз
Дори критиците на Алианса не могат да отрекат една съществена разлика между него и класическите военни съюзи. Варшавският договор и дори съюзните споразумения, които САЩ имат с азиатските си партньори, почиват върху междуправителствения принцип на координация и взаимни консултации. Алиансът е нещо повече.
НАТО е уникален заради колективната система за сигурност – членството в него предполага взаимни ангажименти, по силата на които атаката срещу един съюзник ще се възприема като атака срещу всички съюзници.
Този отличителен белег на Алианса обаче носи със себе си и голяма отговорност – член 3 от Вашингтонския договор, съгласно който съюзниците са длъжни да развиват отбранителните си способности, за да може НАТО да функционира.
Член 3
За по-ефективно постигане на целите на настоящия Договор страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение.
Член 3 и член 5 следователно са гарант, че тази колективна система за сигурност се поддържа от всички и функционира за всички – принцип, който изисква солидарно споделяне на финансовата тежест и отбранителните ангажименти в Алианса.
Вторият фактор за успеха на НАТО е ядреното възпиране, и по-конкретно тактическите ядрени оръжия, които САЩ са разположили на европейския континент, за да удържат възможна агресия от друга ядрена сила. Без този ядрен чадър отбранителният капацитет на НАТО остава конвенционален, но недостатъчен, за да възпре заплахите от държави като Русия и Северна Корея.
Франция и Великобритания разполагат с ядрен арсенал, но не биха могли да гарантират отбраната на континента в степента, в която могат САЩ, не само защото нямат ядрен паритет с Русия, но и защото Лондон и Париж ликвидираха ядрените си триади след края на Студената война.
Александър Малинов
Това поставя НАТО в силна зависимост от Вашингтон и от политиката на президентските администрации, които управляват САЩ. И тъй като обикновеният американски избирател не се интересува какво се случва извън държавата му, освен ако тя не бъде нападната, общественото мнение в САЩ няма отношение доколко конкретната американска администрация подкрепя европейските си съюзници.
Ключът към успеха на НАТО е в споделената отбранителна тежест.
Самата идея, че французи и германци могат да извършват съвместни военни учения под един флаг, би изглеждала немислима само преди столетие. Същото се отнася за Париж и Лондон, станали неволни съюзници срещу Берлин в двете световни войни. Какво остава за Централна и Източна Европа, които в продължение на цялата Студена война участват в друга колективна система за сигурност, чиято стратегическа култура значително се отличава от западната.
Въпреки че в първите години на Алианса са съществували множество спорни въпроси относно това защо Америка трябва да бъде основният източник на средства за отбранителния бюджет на НАТО, дебатът придобива съществени измерения след разпадането на СССР, когато образът на врага изчезва и е заменен с глобалния тероризъм.
Искрен Иванов
Какво печелят САЩ и Европа от НАТО?
Първият очевиден отговор е мир. Тази дума звучи изключително утопично за по-младото поколение, макар че то не помни ужасите на Втората световна война, а за периода преди нея знаем само от учебниците по история. Снимките на сринатия до основи Берлин, окупирания от нацистите Париж, концентрационните лагери на смъртта и разбира се, съветската окупация на Централна и Източна Европа изглеждат реалистично, но съвсем друго е усещането, когато тези събития са преживени от първо лице. Голяма част от хората, които са били част от тях обаче, вече не са между живите.
И така мирът за нас се превърна още веднъж в даденост, която се обезпечава от колективната отбрана на НАТО, или иначе казано – гаранции, че европейският национализъм никога повече няма да надигне глава.
Второто очевидно предимство на НАТО, което е и най-критикувано от неговите противници, е стабилността. Когато една организация предоставя на даден съюзник механизми за консултация в случай на заплаха за сигурността, това създава ясни предпоставки за координиран отговор срещу потенциална атака. Такъв е характерът на консултациите, които присъстват в Договора за отбрана, или т.нар. Договор за силен съюз между САЩ и Република Корея, както и механизмите, предвидени в Договора за взаимно сътрудничество и сигурност между Вашингтон и Токио.
Но когато тези механизми регламентират гаранции за взаимната защита на отделните съюзници, тогава стабилността на един пакт е пряко следствие само по себе си от неговото съществуване. С други думи, НАТО и гаранциите, които то дава, предоставят на Европа свободата да се занимава с всичко друго, но не и със собствената си сигурност.
А що се отнася до САЩ, за тях НАТО е не просто непосилно бреме, а инструмент за влияние върху баланса на силите в глобалната политика. Самото понятие за американско глобално лидерство почива върху съюзите, които Вашингтон изгражда след края на Втората световна война, а разширяването на Алианса довършва тази символична победа на Запада в Студената война. Ангажиментите на Америка към НАТО ѝ гарантират, че тя няма да остане откъсната от ставащото на Стария континент, да не говорим че проблемите на Европа – в сегашния все по-глобализиращ се свят – могат сериозно да повлияят на американската национална сигурност, в случай че Североизточното крайбрежие на САЩ остане оголено.
Александър Нуцов
Какво губят САЩ и Европа без НАТО?
За Европа отговорът на този въпрос е очевиден. В случай че Америка реши да се изтегли от Алианса, Европейският съюз ще трябва бързо да мобилизира свои сили за бързо реагиране, с които да се противопостави на потенциална провокация от страна на Русия. Важно е да подчертаем, че Москва едва ли би се наела директно да хвърли ръкавицата на Европа, тъй като все още воюва в Украйна, а и армиите на европейските държави не са толкова нискотехнологични, за колкото ги смята Доналд Тръмп.
За да бъдат напълно сигурни европейците, че подобни провокации няма да бъдат успешни, проектът за френски ядрен чадър трябва да включва не само гаранции от страна на Париж, но и възстановяването на френската ядрена триада. Това е дълъг и сложен процес, който не може да завърши в рамките на година, освен ако в него не бъде интегрирана Германия или ако френският ядрен потенциал не бъде споделен с това, което е останало от НАТО.
Нещо повече, едно евентуално изтегляне на САЩ от НАТО ще налее вода в мелницата на някои особено крайни популисти, така че управляващите европейски елити трябва да имат дяволски добра икономическа формула срещу техните аргументи.
САЩ няма да усетят загубите от изтеглянето си веднага, а едва след като то напълно стане факт. След като Америка изтегли войските и ядрения си потенциал от Европа, нейният военнопромишлен, икономически и индустриален комплекс по Североизточното крайбрежие ще остане уязвим. В тези условия САЩ ще трябва или да се насочат към двустранни съюзи с бившите си натовски съюзници, или да гарантират интересите си в Европа с помощта на принуда – установявайки контрол върху стратегически важни региони като Гренландия, от които да проектират сила към Русия, Китай и Стария континент едновременно.
Готовността на Доналд Тръмп да воюва срещу целия свят не трябва да се подценява, но готовността на Америка, от друга страна, трябва. Сред най-разрушителните последици от такова решение ще бъде и фактът, че Америка ще загуби цялото си геополитическо влияние в ключови региони, което ще даде възможност на Китай сравнително бързо да излезе начело.
Велизар Шаламанов
Най-големият губещ от разпадането на НАТО обаче ще са страните от Източна Европа, които ще се окажат в позицията на Украйна по време на Евромайдана. По същество последиците няма да бъдат непосредствено свързани с някаква загуба на суверенитет, а по-скоро с
необходимостта да се направи нов цивилизационен избор, който да ги позиционира трайно като част от европейската зона на влияние или като сегмент от руско-китайския блок.
Твърде е възможно в Европа да се появят и държави, които да продължат военното си сътрудничество със САЩ, но това сигурно ще бъдат единици, като Полша например – тя е от страните със силна и добре развита икономика, сравнима със западноевропейските.
В тези условия България отново ще се окаже на входа на нов преход, този път между членството си в ЕС, Борда за мир на Тръмп и възможното възстановяване на отношенията с Русия.
И все пак идва ли краят на НАТО?
Член 13 от Вашингтонския договор регламентира правото на всеки съюзник да се изтегли от НАТО, като предварително уведоми за това американското правителство и получи едногодишен логистичен срок, за да осъществи процедурата.
Член 13
След изтичане на двадесет години от влизането на Договора в сила всяка от страните по Договора може да престане да бъде страна по него след изтичане на една година от датата, на която нейното известие за денонсиране на Договора е било предадено на правителството на Съединените американски щати, което ще уведомява правителствата на останалите страни по Договора за всяко депозиране на такова известие за денонсиране.
Очевидно е обаче, че ако САЩ сами напуснат НАТО, това би означавало, че Алиансът в стария си вид нa практика се саморазпуска. Твърде е вероятно Вашингтон да бъде последван от Канада, която на няколко пъти показа, че въпреки различията си с Тръмп не желае да жертва спокойствието по границите си, за да изпитва търпението му.
Искрен Иванов
Същевременно съществуват някои законови бариери пред тези действия, като най-сериозната от тях е т.нар. National Authorization Defense Act от 2023 г., подписан от бившия президент Джо Байдън. Той забранява на държавния глава едностранно да изтегли Америка от НАТО, без да е получил одобрението на 2/3 от Сената или без Конгресът да е приел специален закон за оттеглянето на САЩ от Алианса. На този етап такова мнозинство няма нито сред демократите, нито сред републиканците, което прави подобно гласуване обречено на провал, а приемането на евентуален закон за изтегляне от НАТО – невъзможно.
И все пак президентът може да се позове на чл. 2 от Конституцията на САЩ, който регламентира изричното му право да сключва договори с чужди правителства. От 1978 г. повечето президенти започват да тълкуват този член и по обратния начин – че това право се разпростира и върху оттеглянето от подобни споразумения. Върхът в това отношение е решението на президента Джими Картър да оттегли дипломатическото признаване на САЩ за Тайван в полза на Пекин, като по този начин слага край на Договора за взаимна отбрана между Вашингтон и Тайпе.
Така се отваря възможността следващите президенти да използват прецедента свободно. В същото време група сенатори начело с Бари Голдуотър завежда във Върховния съд дело против държавния глава с мотива, че действията му вредят на САЩ. След това Върховният съд не се произнася по случая, което допълнително дава свобода на американските президенти да маневрират в политиката си относно споразуменията в сравнително широки граници.
Казано накратко, дори Доналд Тръмп да се позове на Конституцията и на правото си да упражнява член 2 от нея, тя не му дава основания едностранно да прекрати членството на Вашингтон в НАТО без подкрепа от Сената или от Конгреса като цяло. Такова действие почти веднага би породило реакция от страна на Върховния съд, чието решение ще бъде съдбоносно за евроатлантическото единство.
Искрен Иванов
Съвсем отделен е въпросът, че ако сегашната президентска администрация не желае да поеме ангажимент към член 5 на Вашингтонския договор, Европа трудно може да разчита на Тръмп поне до края на мандата му. Нещо повече, авторитетът на Алианса вече е сериозно накърнен, което крие опасност за неговата ефективност, освен ако Европа не покаже пред света, че може да се защитава сама.
За жалост, твърде възможен е и следният сценарий: Европа за пореден път да изпълни исканията на американския президент, макар и по по-завоалиран начин. Почвата за това вече се подготвя от британската дипломация. Преди дни в Лондон беше свикана междуправителствена среща за обсъждането на кризата с блокирането на Ормузкия проток. В крайна сметка изглежда, че нито САЩ, нито Европа и Великобритания имат полза от западането на НАТО. И дори Тръмп го знае.
* Заглавно изображение: На подписването присъстват (отляво надясно): сър Фредерик Хойер-Милар от Обединеното кралство; датският посланик Хенрик де Кауфман; съветникът на Канадското посолство У. Д. Матюс; министърът на отбраната Луис Джонсън; норвежкият посланик Вилхелм Мунте де Моргенщерне; френският посланик Анри Боне от Франция; барон Робер Силверкройс, посланик на Белгия; португалският посланик Педру Перейра; държавният секретар Дийн Ачесън; нидерландският министър Йонкер Отo Ройхлин и съветникът на Италианското посолство Марио Лучели.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни