А вие ще танцувате ли с президента?

Решението на президента Румен Радев да пътува с личен автомобил „Шкода Октавия“ звучи като неплатена реклама, макар че някои се умилиха на училищната пиеска. Един от близките на Радев бизнесмени – Николай Вълканов, свързал биографията си с „Мултигруп“ като неин вицепрезидент, можеше да му отстъпи за временно ползване някоя лимузина. Все пак Вълканов беше дарен, макар и някак срамливо, с орден „Стара планина“ от самия Радев и служебното му правителство с премиер Гълъб Донев. 

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов получи два автомобила – „Макларън“ и „Ферари“, от един от едрите зърнопроизводители – Светослав Илчовски, за партийна дейност, за да показва „лицето на българската мафия“. Нали за това са спонсорите! През 2021 г. Илчовски беше доведен в парламента от Мая Манолова, по онова време депутатка от „Изправи се! Мутри вън!“ и председателка на временната комисия по ревизия на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, за да разкаже как е бил изнудван. 

А междувременно подкастът „Свободен глас“, един от комуникационните канали на „Величие“, изрази подкрепа за държавния глава и излезе с призив:

Да застанем зад президента, който служи на народа, а не на мафията! Отсега нататък той ще се охранява от будните самоинициативни българи, които няма да позволят повече прасетата да се гаврят с държавността!

Комичното в цялата ситуация с колите за президентската институция е, че Националната служба за охрана (НСО) така или иначе ще ескортира Радев – длъжна е да го прави. В действителност с атаката срещу колите на НСО, които сътрудниците на президента ползват, и с отнемането на това им право предводителят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски се оказа в доста жалко положение в опита си да унижи Радев. Вместо да го принизи, го качи на бял кон. 

Първо, президентът се солидаризира с екипа си и също отказа да ползва автомобилите на държавните гардове. Точка за него. Второ, самият Радев призова депутатите да слязат от служебните автомобили, а един от съветниците му разкри, че в деня, в който са отнели 7 автомобила на Президентството, парламентът си е купил 70 нови. Още една точка. Трето, ДПС – Ново начало се обърна към министъра на финансите да отпусне средства за служебни коли на президентската институция. Пак точка – и признак за поражение. Четвърто, накрая и Бойко Борисов „разпореди“ всички коли и шофьори, използвани от президента, с постановление да бъдат прехвърлени на Президентството.

Румен Радев се възползва от ситуацията, за да засегне и двамата:

Аз не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Аз съм се оформил като ценностна система именно сред тези хора – хората със сини пагони, където понятията „дълг“, „отговорност“ и „солидарност“ не са празни понятия.

Човек би помислил, че Борисов и Пеевски работят за имиджа на държавния глава. 

В действителност същественото е невидимо. 

Важният въпрос

Когато на политическата сцена се готви да излезе нов играч, комуто звезди и анализатори предричат успех, въпросът е как ще реагират основните играчи – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и националистическите формации. Няма да се посместят, за да му направят място.

За проекта, който може да задържи Радев в активната политика, се мисли като за фактор, способен да пренареди баланса на силите – макар електоралният му потенциал засега да остава неясен. Ако се окаже мощен, ще блесне като свръхнова. Ако не прояви такава енергия, ще се нареди на опашката на борците за второ-трето място редом с ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“.

Настоящата политическа констелация се характеризира с изострено съперничество – ГЕРБ се бори да оцелее на върха, докато лидерът ѝ демонстрира как е НАЙ.

ДПС – Ново начало с тарана Делян Пеевски действа брутално и прагматично в преследване на интересите и на враговете си. 

ПП–ДБ се стреми да остане видима, да се представя като алтернатива, търсейки по-убедителна идентичност.

„Възраждане“ се опитва да се маскира като ПП–ДБ, като борец срещу корупцията и като „Има такъв народ“, но изглежда като в костюм за Хелоуин.

ГЕРБ е всеяден

ГЕРБ–СДС вероятно ще възприемат проекта на Радев като пряка заплаха, особено ако президентът се опита да обедини антисистемния вот и разочарованите от статуквото избиратели. За ГЕРБ ще бъде ключово да представят Радев като фактор на нестабилност и популизъм, а в онази реч Борисов дори го определи като „проруска алтернатива“.

Дилема за ПП–ДБ

ПП–ДБ ще бъдат изправени пред дилема – от една страна, влизали са в конфликт с президента по теми като съдебната реформа и позицията към Русия, но от друга, част от техния електорат споделя антисистемните настроения, на които Радев разчита. 

В 51-вия парламент те нямат истински съюзници, освен че им се налага да формират плаващи мнозинства по вотове на недоверие с руските мажоретки националисти. 

В последните месеци Румен Радев обаче се държи като един от тях, изостави реториката за Русия, еврото и Брюксел, охлади антиевропейските нотки и започна да говори на езика на институционалната отговорност и „европейския прагматизъм“. Изглежда, си е избрал политическия център, където стои все по-уверено.

Умерено патриотичен

Националистическите партии може да видят в Радев естествен съюзник по теми като суверенитет, миграция и дистанция от Запада. Ако проектът му заеме умерено патриотична линия, той може да отнеме от техния електорат, но и да създаде основа за бъдещи коалиции, които да обединят патриотични, проевропейски и центристки сили.

Но Румен Радев има и друга политическа биография, включваща онова, за което днес избягва да говори – неподкрепените от него санкции срещу Русия, станали още по-тежки, заиграването му с различни бизнес кръгове, опитите за влияние във външната и вътрешната политика чрез служебните му правителства, които се опитва да омаловажи и представи като спасение на отечеството. Тази част от биографията му напомня, че настоящото му поведение е по-скоро тактически инструмент, а не вътрешно убеждение.

А въпросът кои от партиите ще танцуват в политиката с Румен Радев, си стои.