Шест години по-късно. Изгуби ли културата в Пловдив своята посока?

На 5 септември 2014 г. международно жури обяви, че Пловдив е спечелил титлата „Европейска столица на културата“ в надпревара със София, Варна и Велико Търново. В следващите пет години градът се позиционира като най-интересното място в България за съвременна култура. Приятели и познати все по-често идваха от столицата и морето за уикенд туризъм, обикаляха пешеходните улички из „Капана“ и Стария град, отбиваха се в поне няколко от никнещите като гъби хипстърски барове и заведения и ме питаха за интересни събития, които да посетят. А само няколко години по-рано „Капана“ беше квартал, предизвикващ тъга с комбинацията от рушащи се сгради, паркирали по тротоарите автомобили и неработещо улично осветление.

Съживяване на културния живот в Пловдив

Концепцията за Европейска столица на културата насърчи изпълнението на проекти и реализацията на събития в кварталите, в запуснати градски зони с висок потенциал за развитие, като бреговете на Марица, и в агломерацията около областния град.

Един от реставрираните складове в Тютюневия град беше домакин на изложбата „Дим. Истории на тютюна“, която увлекателно представи историята на индустрията, формирала съществена част от облика на Пловдив в края на XIX и началото на XX век. Немалко жители на града вероятно влязоха в тютюнев склад за първи път и имаха възможност да видят отблизо високите тавани, дървените подове и автентичните метални елементи в интериора.

Фасадата на студентските общежития на Медицинския университет се превърна в поле за изява на впечатляваща вертикална хореография, дело на френския колектив La Compagnie Acte. В селата Бойково и Добралък в Родопите, познати основно като отправни точки за планински туризъм, Фондация „Открити пространства“ реализира проекта „Шепоти от родопски приказки“, който съчета различни артистични форми – работилници за разказване на истории, повлияни от местния фолклор, сетивен театър и преработка на традиционни песни.

Това бяха само три от събитията, които ми направиха силно впечатление през 2019 г.

Но в предишните години One Architecture Week, One Design Week, One Dance Week, Нощта на галериите и музеите, павилионът Fluca, Седмицата на съвременното изкуство, „Арт позитив“, „Капана фест“, Hills of Rock и множество други фестивали и събития очертаха трансформацията в артистичния облик на града. Критична маса икономисти, художници, писатели и културни мениджъри (като Богдан Русев и Георги Стоев) се преместиха да живеят в Пловдив. Доколкото именно активните хора създават културния облик на един град със своята енергия, ентусиазъм и нови инициативи, подемът беше осезаем.

Титлата „Европейска столица на културата“ донесе и целево финансиране от българската държава и Европейската комисия за инфраструктурни проекти, като реконструкцията на площад „Централен“ срещу 12 млн. лв., превръщането на някогашния „Детмаг“ в галерия „Капана“ за 1 млн. лв. и реконструкцията на галерията на Съюза на българските художници в галерия 2019. Към онзи момент Пловдив имаше огромна нужда от подобни инвестиции, тъй като поддръжката и обновяването на културната инфраструктура бяха неглижирани от поредица управници.

2025-та: усещане за застой

Превъртаме лентата шест години напред. В публичното пространство все по-често се чуват мнения, че възможността за утвърждаване на града като международен културен център в годините след 2019 г. е загубена. Част от иновативните фестивали, като One Architecture Week, One Design Week и Нощта на галериите и музеите, прекратиха съществуването си поради натрупаната умора в неправителствените организации, които ги изнасяха на плещите си. За тази умора допринесе и сблъсъкът с недалновидната политиката от страна на Общината, която се забърка в поредица от конфликти с някои от най-активните мениджъри на културно съдържание. Липсват нови събития, които да са насочени към визуални или сценични изкуства, а все по-често се набляга върху комерсиалните музикални форми. 

Често алтернативни арт прояви се посрещат със смесица от неразбиране, възмущение и криворазбран патриотизъм. Седмицата на съвременното изкуство, организирана от сдружение „Изкуство днес“, остава едно от малкото събития, позволяващи си да търсят отговори на трудни въпроси и временно да трансформират градската среда. То обаче неведнъж е нападано с епитети като елитарно, безсмислено и нарушаващо „добрите нрави“. 

Емблематичен е случаят с произведението „Стената“ на утвърдената съвременна артистка Севдалина Кочевска.

То представлява инсталация от сребристи чували, която навява асоциация за окопите от Първата световна война и засяга темата за опазването на културното наследство в държави, раздирани от война. След публичен скандал творбата е премахната заради твърдения за опасност от пожар. Остават обаче съмненията, че не се е харесала на високопоставени политици, дошли за празника на Съединението в Пловдив. 

Превръщането на Тютюневия град в артистичен квартал забуксува, тъй като част от собствениците предпочетоха на ръба на закона да съборят сградите, вместо да се захванат с бавния, скъп и тежък административен и строителен процес по възстановяването им в автентичен вид. Действията на Министерството на културата и Националния институт по недвижимо културно наследство по обявяване на складовете за недвижими културни ценности бяха изпреварени от т.нар. Планове за безопасност и здраве. Така евфемистично се наричат документите, с които Общината позволява унищожаването на ценните архитектурни образци от началото на XX в.

Артистичните намеси в „Столипиново“ не доведоха до траен резултат – неизненадващо за квартал, в който голяма част от населението има много по-належащи проблеми: крайна бедност, липса на адекватно сметосъбиране, неясен законов статус на много от жилищата. 

Река Марица продължава да се усеща като зона с пропилян потенциал,

която разделя града на две, вместо да предлага възможности за разходки, културни събития или спорт. Многократно по форуми за урбанизъм и местно развитие се посочват примерите на градове като Париж, Валенсия и Амстердам, които ползват минаващите през тях реки и канали, за да създадат зелени оазиси с потенциал да трансформират околните квартали. Не е учудващо, че Общината няма визия за развитие на Марица, след като години наред не успя да се справи с наглед лесната задача да възложи почистване на речното корито от дървета и храсти.

Пловдив изглежда и се усеща като град, който не може да намери своя автентичен облик и посока. Наследството от 2019 г. се изразява основно в обявяване на ежегодни покани за организиране на събития от Фондация „Пловдив 2019“, които без съмнение са необходими за града, но ползват вече създадената инерция. Липсва ясна и конкретна цел за развитието на културата, която да сплоти администрацията, хората на изкуството, мултинационалните и местните компании и гражданите. Концепция, която да вдъхнови и да обедини, в синхрон с мотото „Заедно“.

Къде може да се намира Пловдив след десетилетие?

От интернет страницата на Община Пловдив разбираме, че времевата рамка на културната стратегия на града е приключила преди почти година. Липсва инициатива за изработване на нов стратегически документ, необходим за поставянето на целите за следващото десетилетие. Подобна визия беше включена в Апликационната книга за кандидатстване за Европейска столица на културата през 2014 г.

Тук е мястото да се отбележи, че инициативата Пловдив да кандидатства за престижната титла първоначално идва не от местната администрация, а от група артисти и интелектуалци, един от които е Емил Миразчиев от вече споменатото сдружение „Изкуство днес“. Така остава актуален въпросът могат ли отново независимите творци да бъдат движеща сила на процес, търсещ желания културния облик на града.

Една бъдеща културна стратегия следва да е фокусирана и върху развитието на нови градски пространства,

които да предлагат възможност за провеждане на събития с различни теми и мащаб. Общината може да задели целеви средства, за да закупи банята „Орта мезар“, една от четирите най-стари оцелели сгради в Пловдив, чиято история се проследява до XV–XVI век, но за съжаление тъне в разруха от години, а части от нея са увредени от пожар. Трансформацията на постройката в галерия или в център за съвременно изкуство, ведно с облагородяването на принадлежащите зелени площи, визуално и пространствено би допълнила по подходящ начин наситената в исторически и културен план зона около Градската градина, Природонаучния музей и Дома на младоженците. 

Пешеходният мост е покрит с изключително грозна и неподходяща конструкция и приютява основно магазинчета за дрехи и обувки, които напомнят с бутафорния си облик софийския базар „Илиянци“ от средата на 90-те. Администрацията има възможност да инициира преговори с Българската банка за развитие, която е настоящ концесионер на съоръжението, и да придобие актива срещу сума от порядъка на 4–5 млн. лв. Върху част от пространството на моста би могло да се разположи кафене с панорамни гледки към река Марица, а останалото място е подходящо например за изложбени пана, временни скулптурни форми или провеждане на фестивали. 

Вече съм писал за скрития потенциал на Сахат тепе – локация, която остава непозната за много от туристите и жителите на Пловдив в сянката на Стария град и Небет тепе. През последните две години и половина, изминали от публикуването на предишната ми статия, в състоянието на хълма няма особена промяна, освен че тази пролет бяха изсечени десетки дървета в мащабна акция по поддръжка на зоната от предприятие „Градини и паркове“. Нови пейки, кошчета и осветителни тела се поставят инцидентно. Общината се похвали с монтиран воден часовник, но продължава да липсва цялостна концепция как Сахат тепе да стане част от туристическите маршрути. Площадките в горната част на хълма са подходящи за провеждане на концерти, театрални представления и за кинопрожекции на открито, така че той да привлича и други посетители освен хора от квартала, разхождащи кучета, и младежи с бира в ръка. 

Извън новите градски пространства, от които се нуждае Пловдив,

време е на дневен ред да се постави основополагащата тема за цел, която да вдъхнови местната общност.

В унисон с намерението на Европейския съюз да постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г. са създадени наградите за Европейска зелена столица, като процесът на кандидатстване е отворен за всички градове с над 100 000 жители. Река Марица и тепетата са символите на Пловдив, които едновременно имат статус на природни забележителности и носят потенциал за разгръщане като места за реализация на проекти, свързани с културата и изкуството. Като южен град Пловдив е изложен на заплахи от промяната на климата – внезапни речни наводнения и екстремни летни горещини. Качествената поддръжка на зелените зони и облагородяването на крайречните пространства биха донесли както екологични ползи, така и възможности за създаване на изкуство, което вплита теми, свързани с опазването на околната среда. 

Както показва и примерът на Вилнюс, спечелил титлата „Европейска зелена столица“ за 2025 г.,

гражданското участие, инициативите, свързани с устойчивото развитие и проявите на алтернативно изкуство, често вървят ръка за ръка.

По пътя към отличието литовската столица подкрепя множество инициативи и събития, насочени към подобрено рециклиране, увеличаване на компостирането, локални почиствания и включващи неформално образование за деца и подрастващи. 

Пловдив притежава ценен опит и е средище на активни хора, които спомогнаха да се превърне в Европейска столица на културата. Градът още разполага с възможност да се отърси от удобното статукво и да формира дългосрочна визия за развитие на културата и изкуството, която да служи за репер през следващото десетилетие.

По едноименната книга на урбаниста Ян Геел, това е рубрика за добрите чужди (и не само) примери за градско управление или градоустройствено решение, които са променили средата в добра посока. Които са сложили човека в центъра на вниманието. По изключение даваме и примери за тъкмо обратното, но се надяваме, че добрите практики ще преобладават. Защото имаме нужда от позитивност и показвайки, че и иначе може, се надяваме да повлияем на взискателността и чувството за естетика у читателите.

От февруари 2021 г. в рубриката „Градове за хората“ се включват експерти от Съюза на урбанистите в България, а от декември 2024 г. – автори от „Екипът на София“.