Зимна песен

Газиш в преспи сняг и кал,
севернякът хапе,
лед реката е сковал,
а носът ти капе.
Зимата без зрънце жал
блъска и бедняк и крал,
селяни и папи.

В шал увит, студа кълнеш,
мръзнат ти ушите,
вежди и брада са в скреж,
дебнат те бронхити.
Надалеч от хора беж,
вчера здрав – днес палят свещ,
болестта не пита.

По обед още пада здрач,
три пръста лед върху перваза,
кашлюка всеки минувач
и пръска със зарази.
Върви си, музо, с твоя плач
и с твоя скръбен тъжен грач,
че лютнята ги мрази.

Със другар и кръвен брат
злата зима ще забравя –
още съм и здрав, и млад,
чаши пресушавам,
студ и мраз не ще ме спрат,
тази течна благодат
като огън сгрява.

Ана Мария Ленгрен, 1793 г.
превод от шведски Мария Змийчарова

Ана Мария Ленгрен (1754–1817) е шведска поетеса и един от ключовите автори на Шведското просвещение. Член на Гьотеборгското кралско научно-литературно дружество и на Utile Dulci, научно-музикална общност, която се смята за предшественик на Шведската академия. В поезията си често пародира жанра на пасторала и баладата, използва сатира, сарказъм и ирония и съчетава трезва снизходителност към слабостите на хората с критики срещу класовото разделение в Швеция, привилегиите на аристокрацията и незавидното положение на умната и образована жена.

Мария Змийчарова (р. 1983) превежда поезия, проза и драматургия от английски, шведски, датски и норвежки. Нейни поетични преводи са включени в сборниците „Голямата загадка“, избрани стихотворения от Тумас Транстрьомер („Жанет-45“, 2013) и „Антология на датската поезия XVII–XXI в.“ (Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025).

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.