Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства?

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел. 

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и Министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това Военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на осем F-16 Block 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната на Тагарев. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за Българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на Военноморските сили. Необходимите средства за всичките 13 проекта са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.