За можачите, неможачите и Добрия пожарникар

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наистина е добър пожарникар. В политическия смисъл на думата. 

Борисов използва един пожар в контролирана среда (6-дневната стачка на градския транспорт), дима и пяната за потушаването му за демонстрация на „можачите“ и „неможачите“ в местната власт. Едва ли има български гражданин, който да не е разбрал, че ГЕРБ иска да си върне София, която изгуби през 2023 г., след като я управлява от 2005 г. (най-напред самият Борисов, а после и създадената с Цветан Цветанов ГЕРБ). 

Защо не и Варна…

Неприятелска среда

Атаките започнаха след окончателното разваляне на сглобката – кабинета с премиер Николай Денков, подкрепян от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, и с идването на служебното правителство на Димитър Главчев, представител на кастата гербократи в държавната администрация. Миналото лято вече известното икономическо мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) придоби ясни очертания – ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН плюс двама отцепници от „Възраждане“ и един от ВМРО, обединили се за смени без конкурси на бордовете на шест ключови общински фирми: „Топлофикация София“, „Софинвест“, „Метрополитен“, „Център за градска мобилност“ (ЦГМ), „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“. Не че предишните бордове, сменени през 2021 г., при това с конкурси, не бяха на ГЕРБ (и по някой и друг за БСП и СДС). Новите съюзи обаче изискват и нови персони.

Създаденото няколко месеца по-късно правителство утвърди този модел, към който се притури и ДПС – Ново начало с Делян Пеевски. 

Така четиримата кметове, които ПП–ДБ успя да спечели на последните местни избори (освен в София и Варна, в Благоевград и Пазарджик) управляват в неприятелска среда, утежнена за кмета на столицата от проблемите на единствения български мегаполис. 

Дали правителството и кметът са в един и същ партиен лагер, е фактор, който винаги е имал значение в България. За щастие на учителката Йорданка Фандъкова, изпълнителната власт беше изцяло в ръцете на ГЕРБ, докато тя управляваше София четири мандата, а главните прокурори… Знае се кой ги избираше.

През годините изпълнителната власт често се е държала като мащеха към кметове от противниковия политически лагер и това до голяма степен се дължи и на децентрализацията, която все не се случва. За реализация на различни инфраструктурни проекти във ВиК сектора или в транспорта кметовете разчитат на правителството. Дори София, която допринася за 43% от брутния вътрешен продукт, разчита на европейските средства за строителството на метрото, за модернизацията на градския транспорт, за ВиК проекти, за завода за преработка на отпадъци, за облагородяването на столичния център и др.

Това е и едно от обясненията за „приобщаването“ на кметове на общини към формулираната от Делян Пеевски „Стратегия за ново начало за развитие на регионите“. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция държи вече 40 кметове и крепи правителството, без да носи отговорност, но на определена цена.

Към некомфортната за кметовете на ПП–ДБ среда се прибавя и липсата на мнозинства в общинските съвети. Това улеснява затягането на примката около кметовете. Целта е не просто да се предизвикат оставките им, а да се покаже, че избраните с номера на ПП–ДБ местни управници не се справят. „Неможач“, както Борисов нарече кмета на София. А тази седмица направо му каза да подаде оставка, ако не намери мнозинство:

Ако кметът на София Васил Терзиев не може да си намери мнозинство и за всяко нещо си търси оправдание, да си подаде оставката и да се направят избори…

Един кмет няма много полезни ходове, когато работи без мнозинство в общинския съвет. Трябва да търси тематични мнозинства по отделни приоритети. В противен случай не може да реализира никакви политики. 

Най-тежко е в София, където гърбът зад Терзиев съвсем се смали, след като остана със съюзник по-малко. Партия „Спаси София“ сне доверието си от него, а общинските ѝ съветници се отделиха в група и напуснаха коалицията с ПП–ДБ. Кметският екип така и не излезе с предложения за реформи въпреки заявеното в предизборната кампания, че идва с решенията и с хората, които да ги реализират. Управленската програма бе сведена до екстракт от предизборни обещания без срок и конкретика, с едни 19 приоритета. 

Политически играч?

В края на 17-тия месец управление Васил Терзиев и екипът му не са произвели значим пробив, който да покаже капацитет за управление в трудна среда и предложения за реформи, а не просто оцеляване в институционален капан. Кметът избра за главен архитект в спорен конкурс спорна фигура като Богдана Панайотова, след като до юли миналата година запази на поста Здравко Здравков от времето на ГЕРБ. 

В оставащия му малко повече от половин мандат изходът за Терзиев е да се активизира като политически играч, макар това да е роля, в която не се чувства удобно. В пресата, в която е приклещен, той трябва или да се бие като политик (защото, ако изгуби, по-значима ще е загубата за ПП–ДБ), или да преговаря за мнозинства. А това значи да се договаря лично с Бойко Борисов. Склонен ли е?

До настъпването на транспортната криза, когато за броени дни даде интервюта в трите големи телевизии, той рядко се появяваше публично, а екипът му капсулираше и режисираше еднопосочно комуникацията чрез постове в социалните мрежи. След като кризата временно се разреши с отпуснатите 15 млн. лв. от правителството, Васил Терзиев отново се завърна във Facebook, където обяви, че „София не е сделка, София е кауза“, и уведоми, че детските градини в столицата ще работят и през лятото. 

Факт е, че той избягва конфликтните ситуации и впускането в политически атаки, затова за ПП–ДБ ще е трудно да изковат от него острие в „битката срещу мафията“. По време на транспортната стачка събралите се в негова подкрепа стотици граждани на „Московска“ 33, сред които и лидери на ПП–ДБ, показаха, че градската либерална общност бързо се обединява и срещу рекета на Борисов. 

Но не трябва да се забравя, че за Терзиев не беше лесно на балотажа. Победи синдикалистката Ваня Григорова (БСП) с 4786 гласа. Тя оспорва изборите, а неотдавна делото бе върнато на първа инстанция от Върховния административен съд. Стигне ли се до предсрочни местни избори в София, ГЕРБ няма да издигне отново бившия журналист Антон Хекимян, който не стигна и до балотаж и посрами най-голямата партия. Хекимяновата номинация от 2023 г. изглеждаше като издигането на неконкурентната и непопулярна Цецка Цачева срещу военния летец Румен Радев на президентските избори през 2016 г.

Трите „кита“ – транспорт, сметосъбиране, застрояване – са на път да се стоварят върху Терзиев. Ако държавата в лицето на правителството на Росен Желязков откаже, няма как Столичната община да реши и проблема с „Топлофикация“, чиито дългове към „Булгаргаз“ надхвърлят 2 млрд. лв. Самият Терзиев неотдавна заяви по БНР, че ще се търсят и законодателни промени, за да бъде оздравено дружеството:

Искаме да намерим решение, но трябва да работим с държавата, за да преструктурираме дълга и да се направят някои поправки, за да може да се предложи нещо разумно на един бъдещ инвеститор. Трябва да се възложат одити и да се прецени дали ще се върви в посока на концесия, или на някакви алтернативни форми на оздравяване.

Но кметът няма думата не само за общинските фирми, чийто принципал е СОС. Комисиите в СОС се управляват и контролират от икономическото мнозинство, което на 29 май може да блокира приемането на бюджета на столицата за 2025 г. за 2,84 млрд. лв. 

Какво означава това? Столичната община е натрупала над 100 млн. лв. задължения заради неприетия бюджет, в това число и към фирми, които почистват града. Те вече заплашиха, че ще спрат сметоизвозването в 8 от 24-те столични района, а кметът съобщи във Facebook, че след транспортната се подготвя втора криза – този път с боклука.

Скъпи софиянци, готвят ни следващата криза. По-голяма от тази с транспорта. Този път залогът е половин милиард лева, които трябва да бъдат похарчени прозрачно и отговорно през следващите 5 години!

Но най-напред подчинената на Финансовото министерство Агенция по обществени поръчки трябва да пусне обществените поръчки за сметосъбирането, а тя… не го прави. Терзиев даде три дни на Министерството на финансите, за да приключи процедурата, но оглавяваното от Теменужка Петкова ведомство е глухо за кметски ултиматуми.

За проблемите с обществените поръчки за сметосъбирането обаче гражданите на София научиха едва сега. А Терзиев и екипът му не се и опитаха да предизвикат дебат за състоянието на общинските транспортни фирми, от които само ЦГМ е на печалба. „Метрополитен“ и стачкуващият авто- и електротранспорт от години са на загуба. Депутатите на ПП–ДБ можеха да направят видимо безконтролното изливане на средства – за 2024 г. 505 млн. лв. плюс 89 млн. лв. държавна субсидия, да предизвикат проверки и изобщо да се получи една силна политическа акция, но столичният кмет не следва партийните нужди. Докато ГЕРБ управляваше, харченето на публичните средства беше на тъмно. Сметната палата провери ЦГМ през 2017 г. и установи редица нарушения. Агенция „Държавна финансова инспекция“ също констатира нарушения при свои еднократни проверки през септември 2023 г.

В половината от проверените обществени поръчки на Столична община за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., за ремонт на централната градска зона, има съществени нарушения, както и установени индикатори за измама. Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София – Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, част от бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски“, пл. „Ал. Невски“, част от ул. „Париж“, част от ул. „Оборище“, градините около храм-паметника „Ал. Невски“, храм „Св. София“, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони „Средец“ и „Оборище“, Столична община...

Не последваха санкции. Прокуратурата, по условен рефлекс, не реагира.

Новият екип на Васил Терзиев в Столичната община не промени тази стабилна традиция. Кметът няма правото да предизвика, но от него се очакваше да разкрие (или да покаже упорити и настойчиви опити за това) наследството на ГЕРБ. Дори не опита.

Има и друго съображение: през 2023 г., когато бяха местните избори, вече работеше правителството на Николай Денков, тоест на ПП–ДБ и ГЕРБ, и нямаше как да се вадят кирливите ризи на управлението на София от коалиционните партньори.

Бойното поле

Във втората година след местните избори столицата се превръща в бойно поле. ГЕРБ и ПП–ДБ влизат в сблъсък за контрола над София: едните – за да си върнат кметския пост, другите – за да не го загубят (защото не могат да си го позволят).

Политическата офанзива мобилизира и двете страни. ГЕРБ действа в типичния си стил – помпа кръв в бицепсите и показва кой държи хляба, ножа и моркова. 

ПП–ДБ имат шанс да се заявят като реална опозиция, след като в парламента не подкрепят вотовете на недоверие заради очакваните на 4 юни конвергентни доклади за готовността на България за еврозоната. А и още търпят последствията от сглобяването с Борисов и Пеевски. София остава тяхната енергийна и избирателна база – имат 18 от 24 районни кметове, а трите избирателни района им осигуриха 14 от 36-те народни представители на парламентарните избори през октомври миналата година. Така че залогът за тях е много по-голям, отколкото за Васил Терзиев.

А какво ще прави самият Терзиев? Всички знаят, че постът на столичен кмет е повече от местна власт – това е трамплин в политиката. Румънецът Никушор Дан, управлявал Букурещ, стана президент. В Полша Рафал Тшасковски, бивш кмет на Варшава, води президентската надпревара след първия тур. Борисов също тръгна от „Московска“ 33.

Но дали икономистът, развил софтуерен бизнес за милиони, може да бъде политик? Отговорът на въпроса е свързан с бъдещето на ПП–ДБ. И с управлението на пожарите.