Възелът на съгласието

Кого ще избере президентката Илияна Йотова за служебен министър-председател, след като има петима съгласни за поста, съвсем не е обикновено кадрово решение. Напълно възможно е изборът да падне върху име, което умишлено не беше пуснато в мелницата от последните седмици. Например заместник-председателката на Сметната палата Маргарита Николова, която даде съгласие да поеме поста, след като това направиха и подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманката Мария Филипова и председателят на Сметната палата Димитър Главчев. 

Другата заместничка в Сметната палата – Силвия Къдрева, която също потвърди, е работила от 2018 г. в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). За поста беше предложена от оскандалилия се с декларирането на терасата си председател на Комисията Пламен Георгиев. Кандидатурата ѝ беше одобрена от парламента, доминиран от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП). 

Прекратилият президентския си мандат Румен Радев остави на Йотова отговорността за решението, което по всяка вероятност е негово. Въпреки че няма публично известна информация, бившият президент разполагаше с достатъчно време, за да планира следващите стъпки. Така избегна ситуация, в която служебният кабинет би бил разчетен като последен президентски ход, който да повлияе на политическата му кариера. Причината е, че ще бъде изтълкуван като опит за политическо съюзяване след изборите. 

Формално неутрален избор

Николова е привидно най-непартийният кандидат сред останалите, дали съгласие. Влиза в политиката от „Атака“ най-напред като столична общинска съветничка, а после и като депутатка в два парламента – докато партията на Волен Сидеров подкрепяше кабинета „Орешарски“ в периода 2013–2014 г. и по-късно от коалицията ОП, в която влизаше и „Атака“. А ОП беше партньор на ГЕРБ в третото правителство на Бойко Борисов. Николова е била член на Консултативния съвет на Сметната палата, както и финансов директор в три министерства и в БНТ. 

Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи и добра организация на работа, не бягам от трудните решения… 

По закон председателят на Сметната палата посочва заместниците си, така че Николова и Къдрева формално са избор на Главчев. Още тогава, през април 2025 г., и двете потвърдиха, че са готови да изпълнят предвидените в Конституцията ангажименти. Опитът на Къдрева в Антикорупционната комисия обаче едва ли би допринесъл да бъде избрана за служебен премиер – структурата беше закрита тази седмица с решение на Народното събрание. 

Макар и да не са така здраво обвързани с ГЕРБ и ДПС като повечето от „домовата книга“, Николова и Къдрева също са продукт на това мнозинство. Но ако Йотова се спре на някоя от тях, ще е значително по-безопасно и няма да търпи укори за политически предпочитания и спекулации за бъдещи съюзи, отколкото ако посочи Гюров или Главчев.

Който и от двамата да бъде избран, ще има негативи за партията, изстреляла го в политиката, тъй като ще понесе тежестта, включително греховете, за организацията на изборите. 

След като събра съгласието за служебни премиери на половината от „домовата книга“, се очаква Илияна Йотова да проведе консултации с парламентарно представените политически сили и едва тогава да обяви избора си за служебен премиер. Така Радев получава още време, за да учреди партията си.

Всичко случващо се до предсрочните избори е сигнал за политическа стратегия, а не просто административно назначение. Невъзможно е да се избегне калкулацията на едно или друго действие за вота, който се очаква да бъде насрочен за 19 април.

Поредицата служебни правителства наложиха схемите, по които се действа. Най-напред се сменят директорите на областните дирекции на МВР и областните управители, върху които пада тежестта на организацията на изборите. Кметовете, които също имат сериозен принос в този процес, няма как да бъдат сменени. 

Президент в кампания за президент

За разлика от Радев, впуснал се в политически инженеринг, на Йотова вероятно ѝ предстои предизборна кампания за президент (макар кандидатурата ѝ още да не е издигната). Тя има значително предимство пред останалите кандидати – през цялата кампания ще мине като действащ държавен глава. Но това съвсем не означава, че избирателите, гласували за Радев–Йотова като президентска двойка, автоматично ще подкрепят Йотова–Х. Ядрото обаче ще е идентично – консервативни, по-възрастни, симпатизиращи на режима в Москва, евроскептици.

Политическото ДНК на Йотова е лявото, макар то да е практически изличено от палитрата на българската политика. Политическата ѝ кариера започва в далечната 1997-ма като шеф на пресцентъра на БСП след разгрома на партията, чийто кабинет докарва национална катастрофа на България. После е депутатка и евродепутатка от БСП, като не успява да довърши третия си мандат, тъй като през 2016 г. влиза на „Дондуков“ 2. Изборът на служебен премиер ще е съобразен и с нейните интереси, освен с тези на Румен Радев. 

Част от Българската социалистическа партия в момента отчаяно се бори да се оттласне от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС – Ново начало, тъй като то по всяка вероятност ще я загроби. Така че за Йотова няма особено значение дали „Позитано“ 20 ще я подкрепи – важното е да го направи бъдещата партия на Радев.

Готов е!

Веднага щом стана ясно, че предсрочните избори са неизбежни, започна претеглянето на шансовете за служебен премиер на Андрей Гюров – политик от „Продължаваме промяната“, бивш депутат от ПП–ДБ, избран за подуправител през 2023 г. Той беше първият, дал съгласие да оглави служебно правителство на консултациите тази седмица на „Дондуков“ 2. 

Гюров е готов, макар при предишното разиграване на консултациите за служебен премиер да беше изключен: 

Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия… Честни избори можем да имаме тогава, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен, то е достатъчно неутрално, равноотдалечено от всички партии и работи само в рамките на правомощията, които му дава Конституцията.

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“. 

Правният казус, свързан с Андрей Гюров, не е бонус за избора му. Година след като беше гласуван от парламента за подуправител и след разтурянето на „сглобката“ между ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост.

КПК уведоми БНБ, че той не може да заема длъжността. Причината: бил съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и член на управителните органи на юридически лица с нестопанска цел – сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Резултатът е, че от юни 2024 г. е в неплатен отпуск и оспорва решенията пред ВАС, който спря делото, докато не получи отговор от Съда на ЕС. След произнасянето му делото във ВАС продължава.

Доцент Христо Христев, преподавател по право на ЕС, коментира пред bTV, че ако Гюров поеме ангажимента да бъде служебен премиер, „би следвало да излезе от управата на Банката“ – което не означава да се прекрати делото във ВАС. 

Андрей Гюров няма опит в изпълнителната власт, а професионалният му профил е свързан основно с академичната и експертната сфера. За честността на изборите би разчитал на министъра на вътрешните работи, който би избрал, и на мрежата от нови назначения, които би съгласувал с ПП–ДБ. Срещу тях ще са машината на местната власт и утвърденият модел за контрол на вота, създаден от ГЕРБ и ДПС – Ново начало.

И тя е готова!

„Работя за благополучието на хората от 15 години като държавен служител“, каза Филипова, втората съгласила се да бъде служебен премиер. Още при номинацията ѝ за заместник-омбудсман изборът ѝ беше обвързан с попълването на „домовата книга“ за кандидат служебни премиери с лоялни на ГЕРБ и ДПС (Пеевски) хора. 

Съдейки по кариерния ѝ възход, тя е царицата на новите начала. Стартирала като експерт в Министерството на правосъдието, оглавила Държавната комисия по хазарта (помним я от есемесите на хазартния бос Васил Божков с тогавашния министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов). Следва постът на заместник-председател на Комисията за финансов надзор, после става председателка на Комисията за защита на потребителите, където прави две-три шумни акции, и прескок към заместник-омбудсман. 

Зад това възкачване по йерархията, започнало при първия кабинет на ГЕРБ, прозира моделът Борисов–Пеевски. За честността на изборите тя може да допринесе единствено с верността, която ще му засвидетелства. Но Филипова няма шансове да бъде избрана, твърде „брандирана“ е с кукловодите зад гърба си и името ѝ по-скоро бе спуснато за медиен шум и димки, докато истинският кандидат е друг.

Още един в готовност

Друг конкурент за служебен премиер е Димитър Главчев, двукратен служебен министър-председател с политическа кариера като депутат от ГЕРБ, катапултирала го на поста в Сметната палата.

Желанието му за трети път да оглави служебно правителство е безочие предвид факта, че последните избори, които организира, докато беше на този пост – на 27 октомври 2024 г., бяха частично касирани от Конституционния съд. 

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Съспенсът с партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и нейното влизане в парламента продължава. Драмата е на много нива и работата е там, че все още никой не може да каже какво точно ще се случи, дори и да се променят последните изборни резултати. Емилия Милчева със статия по темата.

ТоестЕмилия Милчева

Резултатът от разкритите драстични нарушения при повторното преброяване в някои секции вкара „Величие“ в парламента и отмени избора на 16 народни представители.

Но Главчев не се чувства отговорен:

Да се прехвърля вината върху който и да е служебен премиер или служебно правителство за това, което се е случило в секционните избирателни комисии, говори или за невежество, или за съзнателни спекулации.

Готовността да се оглави служебно правителство означава, че кандидатът гарантира честността на вота. Но и самата готовност не е гаранция за честен вот, когато системата остава непроменена. Партиите обаче не биха имали нищо против да се застраховат с един (не)партиен кандидат за служебен премиер, който да понесе отговорността за контролиран и купен вот и за нарушения на изборите. В този смисъл изборът на Илияна Йотова ще е политически щит – служебният премиер е буферът, който ще поеме удара, ако изборите бъдат оспорени, без това да засяга пряко нито партиите, нито президента.