Впечатлен от предположението че светът веднъж бил безбрежен
криел се в нощта
Спомняйки си че той е човекът а книгата привидение оставил надеждата
да стъпи на брега
Слязъл от прогнилия сал взирал се в мрака без да знае дали някъде там грее
крехък пламък на свещ
Никола Маринов
Никола Маринов (р. 1988) завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Тигърът поиска, човекът обеща“ (2019) и сборника с разкази „Изход на видовете“ (2021). Публикува стихотворения, разкази и критика в Литературен вестник. Негова музика е издадена в лейбъла mahorka.org
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
„Тоест“ се издържа от читателски дарения
Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.
Подкрепете ни