Тройка премиери с гарнитура

България е управлявана от трима премиери – избрания, явния и тайния. Росен Желязков подписва, Бойко Борисов се показва, Делян Пеевски решава. 

В този абсурден режим на триъгълна стабилност всеки от тях действа, както намери за добре. Конституционно начело е Желязков, без реална политическа тежест, но пък е европейското лице на България на високи форуми. Лидерът на ГЕРБ все още държи контрола върху партията, част от кадровите назначения и коалиционния бизнес, той капитализира и успеха от присъединяването на България като 21-ви член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски е неофициалният координатор на службите, прокуратурата и „дълбоката“ държава, апотеоз на Красьо Черничкия на институционално ниво с власт, легитимация и без нужда да се крие. 

Консенсус между страха и сделката

В това триединство е трудно да се открие смислено бъдеще, по-скоро държавата бива задържана в цикъл на подчинена стабилност. България формално изглежда демократична и стабилна – с многопартиен парламент, коалиционно правителство и евро на хоризонта. Всеки може да протестира – било срещу единната европейска валута, произвола на репресивния държавен апарат или срещу недостойното заплащане на младите медици и медицински специалисти и рязко повишените такси за студенти. В действителност държавата се управлява от фасада, посредник и задкулисие, при което антикорупционните действия са политическо оръжие, а не инструмент на правосъдието.

Доверието в съдебната система е под 30%, констатира излезлият тази седмица доклад за върховенството на закона в България. Документът за пореден път не отчете напредък – липсващи присъди за корупция по високите етажи на властта, неефективни разследвания, не е избегнато дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности и др.

Акциите на Антикорупционната комисия срещу управленски кадри на „Продължаваме промяната“ в София и Варна са доказателство за избирателното прилагане на закона, а не за системен контрол над обществените поръчки, които са за над 36 млрд. лв. за 2024 г. Избирателното правоприлагане означава репресия и беззаконие. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт от десетилетия, но борците с корупцията избраха да ударят две от четирите общини (София, Варна, Пазарджик и Благоевград), в които от есента на 2023 г. управляват кметове на ПП–ДБ. Разкритията на Антикорупционния фонд за злоупотреби с публични средства за стотици милиони не представляват интерес за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), чиито действия биват съобразявани с политическата конюнктура.

След ареста на заместник-кмета на София Никола Барбутов, предшестван от разпространен от анонимен подател запис на негов разговор с кмета на район „Люлин“, съпредседателят на ПП Кирил Петков подаде оставка. Петков също така отказа да бъде предлаган за преизбиране на предстоящия в края на септември конгрес, а ПП обеща да бъде по-стриктна в кадровия си подбор. На записа се чуват предложения за схеми, при които 5–6% от стойността на обществени поръчки да отиват в партийните каси и за кметския екип. Софийският апелативен съд остави за постоянно в ареста Барбутов и експерта Петър Рафаилов, обвинени в участие в организирана престъпна група за корупция и предлагане на подкупи.

Но ако при задържането на Барбутов нямаше инициирани протести, то арестът на кмета на Варна Благомир Коцев доведе в крайморския град депутатите от „Промяната“ заедно с техни колеги от „Демократична България“. Барбутов е назначен от кмета Васил Терзиев от квотата на ПП, докато Коцев е мажоритарно избран с листата на ПП–ДБ и задържането му нанася по-големи репутационни щети. Пред сградата на Общината се събраха стотици граждани на Варна в знак на протест срещу политическата репресия с плакати „Днес е Благо, утре си ти“, „Няма да стане“, „Събуди се и измети мафията“, „Коцев е виновен за това, че не се продава“.

Според Николай Денков (ПП) хората са били хиляди, според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който ги е броил – не повече от 350. Подкрепа за Коцев обяви и най-малката парламентарно представена партия – „Величие“, с лидер Ивелин Михайлов. Граждани излязоха и в София, пред сградата на КПК.

Арестът на Коцев е свързан със сигнал за обществена поръчка за над 1,5 млн. лв. за изхранване на деца в неравностойно положение, подаден от Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ е поискан 15% подкуп. Нейната фирма „Залива 47-СП“ не е спечелила поръчката, но е печелила 17 други от 2000 г. насам за близо 15 млн. лв. Когато е класирана втора през 2024 г., Димитрова обжалва решението пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (ВАС), но отново губи.

Оказа се, че делото срещу Коцев е заведено през 2024 г., акцията е разрешена на 2 юли, но Антикорупционната комисия и Софийската градска прокуратура (СГП) се задействат шест дни по-късно – на 8 юли. При това обискираха служебния кабинет и дома на кмета в условия на неотложност, тоест без предварително съдебно разрешение. Съпругата на Коцев публикува емоционален разказ в профила на съпруга си във Facebook за нахлуването на 15 агенти в дома им и грубото им отношение.

По-късно стана ясно, че Коцев, двама общински съветници и един бизнесмен (съдружник във фирмата, спечелила спорната поръчка за хранене) са с повдигнати от СГП обвинения за престъпления по служба, подкупи и пране на пари. Те бяха докарани в София.

Оказа се обаче, че ключовият свидетел в разследването срещу кмета е не Пламенка Димитрова, а неговият бивш заместник и дългогодишен семеен адвокат Диан Иванов. Соченият за дясната ръка на Коцев юрист изненадващо напусна поста на 5 май, като мотивира решението си със „здравословни причини“. Като заместник-кмет в ресора му са влизали дирекциите „Европейски и национални оперативни програми“, „Контрол и санкции“, „Правнонормативно обслужване“ и „Общинска собственост“, както и предприятието „Инвестиционна политика“. Твърденията му били като при случая с Барбутов – кметът искал да се събират комисиони от обществени поръчки за издръжка на ПП.

Усещане за Пеевски…

За лидера на националпопулистката партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в акцията „има усещане за намесата на Пеевски, това само слепец може да го отрече“. Кирил Петков и Асен Василев също виждат поръчка от Пеевски, но според Петков има и друга причина – неприетия бюджет на Варна с разходи за над 857 млн. лв.

Не е случайна датата, всички знаят, че бюджетът на Варна ще се разглежда утре [четвъртък, 10 юли – б.а.], и ако искат да сгънат един демократично избран кмет, за да включат техните сметки и далавери, сега е моментът. Само че, първо, Благо не е човек, който ще се сгъне, и второ, Варна не е град, в който те могат да си правят каквото си искат,

каза Петков.

Бюджетът беше приет, при това без особени пререкания. Но макар лидерът на ПП Асен Василев да увери, че протестите в подкрепа на кмета ще продължат, втори още не се е състоял.

От една страна, акцията съживи в политически план ПП, изваждайки я от дефанзивната тактика, предприета след ареста на Барбутов и отлива от партията на общински съветници и активисти. Като жертва на политическа репресия „Промяната“ събира повече симпатии, а и се мобилизират твърдите ядра на ПП–ДБ. От друга страна, акцията потвърди за обществото, че институциите работят само когато им наредят да работят. Същинска черна комедия! Санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания се бори срещу корупцията, а оглавяваната от Антон Славчев КПК удря все по негови противници – било то доскорошни съратници в ДПС или други. 

Все същото за последните 15–20 години. Един изпарил се от публичната среда високопоставен чиновник като Филип Златанов, бивш шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пишеше в тефтерче кого да опраска по директивите на „ИФ→ЦЦ→ББ“. Накрая и тефтерите изчезнаха, и Златанов се отърва с условна присъда, и никой от хората с инициалите, в т.ч. ДП, не беше разпитан. Само Искра Фидосова изчезна от политиката и ГЕРБ след историята със Златанов, по-късно я последва и Цветан Цветанов.

Но дали временният председател Славчев, сочен от ПП–ДБ за свързан с Пеевски, ще изчезне от Антикорупционната комисия, или напротив – ще я оглави, стремейки се да заслужи подкрепата на третия премиер? Изборът на нов състав на КПК е условие за получаването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Управляващото мнозинство възнамерява да свърши тази работа, преди Народното събрание да излезе във ваканция през август, с година и половина закъснение. Като за начало парламентът промени закона, като заличи предвиденото мнозинство от ⅔ за избор на членове на Комисията. Изборът вече ще е с обикновено мнозинство от половината народни представители. 

А номинационната комисия, която трябва да изслуша, оцени и препоръча кандидатите за КПК на депутатите, ще взема решения с мнозинство от четирима души, тоест в непълен състав, тъй като парламентът още не е избрал омбудсман. Кандидатите за обществен защитник минаха през селекцията на Народното събрание още през април, но причината да не се състои същинският избор е или в липсата на съгласие в управляващата коалиция, или се изчакват резултатите от конституционното дело по оспорването на т.нар. домова книга, от която се избира служебен премиер (в нея е и омбудсманът). Другите членове на номинационната комисия са представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието и Сметната палата. 

А след като правилата за избор на Антикорупционната комисия бъдат приети, към Брюксел може да потегли искането за второто плащане по ПВУ. Председателката на парламента Наталия Киселова защити промените:

Трябва да сме реалисти. Трябваше да се съобразим с решението на Конституционния съд и да се промени мнозинството – да стане обикновено от квалифицирано. По отношение дали номинационната комисия винаги трябва да бъде в пълен състав, това също е усложняване на процедурата, защото в никой друг случай по отношение на никой друг орган нямаме такава процедура.

А по повод акцията във Варна напомни, че именно ПП–ДБ са настоявали КПК да има разследващи функции – „и сега виждаме плодовете от труда им“.

Зад пушилката, която „антикорупционните“ акции вдигнаха, на поста си беше бетониран кадър, верен на тройката премиери, особено на един от тях. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет закрепи настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на поста въпреки ограничението в Закона за съдебната власт за 6 месеца на тази позиция. Според прокурорите обаче това не важи за заварените случаи, какъвто е този със Сарафов, временно изпълняващ от юни 2023 г. Очакванията са и Съдийската колегия на ВСС да постъпи така с Георги Чолаков, който управлява ВАС като и.ф., след като изтече мандатът му.

Така след утвърждаването на новите състави на регулаторите, попълнени с хора на ГЕРБ, Пеевски и по някой и друг представител на БСП и ИТН, статуквото не изпуска контрола и върху съдебната система, занитвайки лоялния си персонал. 

Наред с това удобно игнорира критиките за „липса на напредък“ в утвърждаване на върховенството на правото в България, избирайки фанфарите за приемането в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Гарнитурата „Боташ“

В опит да омекоти обвиненията за политическа репресия, Антикорупционната комисия поде акция срещу подписалите вредната за България сделка с турската компания „Боташ“ (Boru Hatları ile Petrol Taşıma Anonim Şirketi). Тя е договорена по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, в което министър на енергетиката беше Росен Христов. В 13-годишния договор, задължаващ „Булгаргаз“ да плаща над 1 млн. лв. на ден за 53 200 мегаватчаса, независимо дали пренася газ от Турция, няма клауза за предоговаряне. Контрактът може да се развали само ако България заплати накуп 4-те милиарда лева. Българската компания е спряла да плаща на „Боташ“ и е задлъжняла с над 250 млн. лв.

За „Булгаргаз“ щетите са огромни – 267 млн. лв. е загубата от неизползвания капацитет с Турция, което е почти 85% от загубите, регистрирани в търговския отчет на дружеството за 2024 г. на обща стойност 315 млн. лв.

Антикорупционната комисия влезе за обиск в дома на Христов две години и половина след подписването на споразумението с „Боташ“ и след доклад на временна парламентарна комисия, изпратен на ДАНС и прокуратурата преди близо 15 месеца. Христов заедно с бившата шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева бяха извикани и на изслушване в парламента заради договора с „Боташ“.

След обиска в дома на Христов обаче се разбра, че както и в случая с Коцев делото е било образувано преди година и претърсването е извършено „в условията на неотложност“. Иззети са телефон и лаптоп, намерени са 80 000 евро, но обвинения не са повдигнати. Обискиран е бил и домът на Деница Златева, където са открити 100 000 лв. 

Бившият министър на енергетиката заплаши да съди държавата и дори да си търси политическо убежище. На следващия ден обаче беше разпитван 6 часа в Антикорупционната комисия, а на излизане повтори пред журналисти тезата си за договора с „Боташ“ – не се използвал „пълноценно“. Христов обича да дава съвети как резервираният капацитет трябва да се продаде. Проблемът е обаче, че никой не го иска, тъй като е скъп. На разпит беше извикана и Златева, която си намери извинение с високо кръвно, за да не се яви.

Едва 11% от капацитета на договора е използван, заяви енергийният министър Жечо Станков.

Усилията за предоговаряне на клаузите продължават. Имаме право веднъж да го предоговорим, и то трябва да бъде много внимателно договорено, така че да излезем от този омагьосан кръг.

Едва ли някой очаква да бъде проведено сериозно разследване на сделката с „Боташ“, което да доведе до обвинения и присъди. Съвсем не е сигурно, че и Коцев ще бъде осъден, но може да се стигне до предсрочни избори за кмет на Варна, ако мандатът му бъде прекратен.

Вместо страж на закона Антикорупционната комисия е превърната в боен реквизит. Върховенството на правото да върви на… в Брюксел – важното е какво ще заповядат премиерите. Изобщо, България е в стабилен театрален режим – с декори на демокрация, сценарий от задкулисието и публика, която все по-често напуска залата, защото представлението е криндж.