Тоест разговаряме

В шестия епизод на „Тоест разговаряме“ се срещнахме с Йоанна Елми – писателка и журналистка, позната на читателите на „Тоест“ отдавна, а в последните месеци – и като автор на бюлетина „Гласовете на Америка“.

Тръгнахме от личния ѝ път: Америка на сезонния труд и първи сблъсък с общество, което обещава свобода, но често оставя човека сам. Йоанна предложи интересен обзор как доскоро Европа бе оформяна в постоянен диалог със САЩ и как този опит създава усещане, че знаем много за Америка – но тя всъщност е екзотична територия, за която ни трябва повече контекст.

Говорихме за поляризацията, за паралелните медийни вселени, за културните конфликти и за това какво всъщност се разпада днес – митовете, институциите или социалният договор. Разгледахме „американската мечта“ не като лозунг, а като напрежение между обещанието за свобода и цената на тази свобода. Говорихме как мечтата работи като митология, която привлича, но и заслепява.

Разговаряхме още за империите, за литературата като радар за бъдещето и за нуждата да се вглеждаме в принципи, а не само в личности.

Гледайте целия разговор в нашия YouTube канал:

Може да го чуете и като аудиозапис в SoundCloud:

На живо включихме и въпроси от публиката, но времето ни беше ограничено и не успяхме да обхванем всички. Помолих Йоанна да отговори тук на още един въпрос на зрител:

Защо няма почти никаква реална съпротива в САЩ от страна на Демократическата партия, при положение че всеки ден се случва нещо ново, което в миналото е водило до крайни мерки срещу държащите властта (Никсън – „Уотъргейт“, Картър – фермата за фъстъци...)?

Не знам дали съпротива няма, доколкото тази съпротива е неефективна спрямо проблемите, срещу които се бори. В същината си те не са идеологически, а системни: неравенства, концентрация на богатство, липса на добра регулация в обществена полза на услуги от съществено значение, например здравните застраховки. Тези проблеми в комбинация с безпрецедентно присъствие на парите в политиката след решението на Върховния съд през 2010 г., определило парите като „свобода на словото“ и създало система, в която корпоративните интереси могат безпрепятствено да си купуват политически гръб, създават една сложна политическа система.

Това е система, в която основните политически разлики са идеологически, а не съществени; с това не искам да кажа, че „всички са маскари“, но че за много малка част от съвременния политически елит – силно професионален, елитарен, наследник на поколенческа династична власт в немалко случаи и най-вече застаряващ – де факто няма инициатива за съществени промени, които действително да разклатят системата: промени в състава на Върховния съд, забрана за политиците да търгуват на борсата, изграждане на нови корупционни механизми, изграждане на по-добри търговски и антимонополни регулации, изграждане на ефективни механизми, за да ограничават купуването на политика, която често се прави с цел печалба, а не обществено добро.

Това също не са нови проблеми и напрежения, но в настоящето добиват безпрецедентен мащаб: според някои данни концентрацията на богатство днес надминава т.нар. Gilded Age, „Позлатената епоха“ по Марк Твен. Поради комфорта, който системата създава за онези, които извличат най-голяма полза от нея – сред тях и политиците, – няма желание за изконни, дълбоки реформи. Затова и политиката се свежда до спор може ли да има „Родител 1“ или „Родител 2“, или не.

Парадоксално е, че именно тези структурни дефицити допринесоха за издигането на Тръмп, който спечели като антисистемен кандидат, дошъл да разбие статуквото на парчета. Проблемът е, че Доналд Тръмп цели разбиването на статуквото не в името на колективното добро, а на собственото си (и това на съюзниците си) облагодетелстване. Другият проблем, разбира се, е, че повечето революционери вярват, че Земята е плоска, а откъде изгрява слънцето, е въпрос на мнение или на това, което дават по „Фокс Нюз“.

Така новата американска революция започва в патова ситуация: опозицията е слаба, немощна и зависима от същата система, която е пред разпад; силните на деня използват сривовете в системата, за да я обявят за мъртва и да извлекат максимална полза от нея.

Надеждата остава някъде в астрологията – астролозите казват, че Плутон се завръща в знака на Водолей за пръв път от революцията през 1776 г. Някъде там се завръщат и други, по-надеждни показатели, като коефициентите за неравенства. Ясно е, че така не може да се продължава. Въпросът какво предстои зависи и до голяма степен от това дали Демократическата партия ще има силите да се реформира. Личната ми прогноза е, че и двете партии ще претърпят колапс в идните две десетилетия – това вече се е случвало в историята на САЩ. Какво ще се роди от пепелта им, зависи от избирателите. И от кризите, които ще създадат – и които на свой ред ще ги оформят.

Преди срещата ви помолихме да отговорите на кратката ни анкета. Ето и резултатите от нея:

Американската мечта е в миналото.

Йоанна Елми е писателка и журналистка, част от екипа на „Тоест“ от 2019 г., където е писала публицистични и журналистически текстове по теми като европейските избори, демокрацията и гражданското образование, човешките права, историята, дезинформацията и манипулативното съдържание, а от 2024 г. води рубриката „Гласовете на Америка“, посветена на САЩ.

Завършила е международни отношения и английска филология в Новата Сорбона в Париж, както и магистратура по журналистика и комуникации в Амстердамския университет. Прекарва много години в САЩ, а в момента разделя времето си между София и Филаделфия. Авторка на романа „Направени от вина“, в който разказва модерната история на България и Америка през очите на три поколения жени. Романът се превежда и издава на над 15 езика.

Следващата среща на „Тоест разговаряме“ ще бъде с Михаил Ангелов – биолог, агроном и водещ на рубриката „Научни новини“ в „Тоест“. Разговорът ще се излъчва на живо в YouTube Live на 7 февруари, събота, от 16:00 ч.

В „Тоест разговаряме“ всеки месец ви срещаме с автори, които познавате добре от анализите или от рубриките им в „Тоест“, но този път ще ги видите и чуете в по-личен и непосредствен формат. Във видеоразговорите, предавани на живо, активно участие имате и вие, нашата публика – със своите въпроси, коментари и включване в тематичната анкета. Водещ на поредицата е Владислав Севов, дългогодишен телевизионен журналист и съосновател на „Тоест“.

„Тоест разговаряме“ е поредица, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, на Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.