Технологичната зависимост на Европа и гащите на Бриджит Джоунс

Преди близо четири години, когато започна войната на Русия срещу Украйна, Европа преживя челен сблъсък с енергийната си зависимост от управляваната от Владимир Путин държава. Впоследствие тази зависимост беше отслабена (макар и не напълно премахната), ала това стана не без съдействието на някои недемократични режими – например този в Азербайджан.

Междувременно една от важните външнополитически теми стана зависимостта на Запада от Китай, където се произвеждат голяма част от нещата, които потребяваме. Това доведе до ограничения, особено отвъд океана, за някои китайски технологични компании.

Откакто Доналд Тръмп стана президент за втори път, управлението му все повече превръща САЩ, които до този момент Европа е смятала за своя най-естествен съюзник, във враг на Стария континент. Тази трансформация от своя страна логично води до въпроса

колко е голяма европейската зависимост от Вашингтон.

Досега въпросната тема се разглежда най-вече във военен аспект – необходимостта Европа да се въоръжава, след като НАТО вече не е онзи сигурен щит, който беше до неотдавна. Но и в други отношения сме толкова несамостоятелни, че даже ни е страх да си го помислим.

Да вземем платежните системи. В България банковите карти са Visa или Mastercard, някои страни в ЕС издават и American Express. Общото между трите е, че са американски. И ако САЩ решат да наложат тежки санкции на ЕС, биха могли да поискат от собствениците на тези системи да „отрежат“ картите, издадени в държави от Съюза. На този етап Брюксел не изглежда да има план за решаване на такъв проблем. Дигиталното евро още не е въведено, но и да беше, щеше да е валидно само в ЕС.

Германия впрочем разполага със собствена система – т.нар. жирокарти, наричани още EC карти. Те са дебитни, но важат предимно на територията на страната, поради което германските банки все повече ги правят съвместими със системи като Maestro или направо издават Visa и Mastercard вместо жирокарти.

ЕС, компютрите и мобилните технологии

Ако се замислите какви по произход са компютрите и мобилните ви устройства, както и тези на познатите ви, вероятно ще изброите предимно американски, китайски, корейски или тайвански марки. Можете ли да се сетите за съвременен бранд от ЕС за такива продукти, без да се замисляте и да търсите информация?

В епохата на джиесемите някои от хитовите марки телефони бяха тъкмо европейски – като започнем с финландските Nokia, но също и германските Siemens, шведските Ericsson, нидерландските Phillips. Днес Nokia е китайска компания, поделението на Ericsson за мобилни телефони още през 2001 г. се обедини с японската Sony, а 11 години по-късно Sony напълно го погълна. Асоциираме Siemens с част от вагоните на софийското метро, а Phillips – с бяла и черна техника. Апропо моят първи и единствен джиесем беше от неособено престижната навремето френска марка Sagem, от която не се произвеждат телефони от 2008 г. насам.

В наши дни има компании от ЕС, правещи смартфони.

Може би най-известните (е, ако четете технологични новини и/или много искате да живеете екологично и социално отговорно) са нидерландските Fairphone, които са с акцент върху етичното производство и възможността потребителите сами да ремонтират устройствата си.

При германските смартфони Volla пък фокусът е върху независимостта и защитата на личния живот на ползвателите им. Устройствата се предлагат с избор между две операционни системи – едната е наречена също Volla и е на основата на Android, другата е мобилната дистрибуция на Линукс Ubuntu Touch. Макар обаче защитата на личния живот да е едно от най-важните неща за германците, тези смартфони не се радват на особена популярност в страната. Човек може да живее от десетилетия в Германия и така и да не разбере, че съществуват. Те не се предлагат в големите германски вериги за продажба на техника и електроника, но пък се продават в… сайта на „Кауфланд“. Не звучи особено престижно да си купите смартфон от хранителен супермаркет, нали?

Във Финландия някогашната Nokia също произвежда смартфони, вече под марката HMD. Както Fairphone и Volla, и те притежават характеристики, които ги нареждат между ниския и средния клас устройства; и цените им са съответни. Финландски са и телефоните Jolla.

Съществуват дори европейски марки компютри.

Ако не сте чували за тях, не се срамувайте – преди да започна да работя по тази статия, и аз не бях, но има специална страница за европейски продукти, от която се информирах.

Но ето, Tuxedo Computers например е германска марка, чиито устройства са оптимизирани за работа под Линукс. Тя предлага както лаптопи, така и персонални компютри. Германски са и CSL Computer, Schenker Technologies и Terra, произвеждани от Wortmann. Продуктите на последните две компании са подходящи за работа под Windows.

Slimbook пък е испанска марка за лаптопи, оптимизирани за различни дистрибуции на Линукс.

За разлика от европейските смартфони, компютрите, произведени в ЕС, са в по-висок ценови клас.

А софтуерната зависимост?

Ако компютрите, смартфоните и другите електронни джаджи, които си купуваме, все пак са от различни държави, по отношение на софтуера – по-специално на потребителския софтуер и социалните медии – зависимостта на гражданите на ЕС от САЩ е огромна.

Моя германска позната е повела лична борба срещу тази зависимост. Затова преминава на европейски алтернативи. Вместо Messenger и Facebook на Meta предпочита да използва германската социална мрежа Mastodon. Офис пакетът ѝ е също германски, безплатен и с отворен код – LibreOffice. Браузърът ѝ е норвежко-исландският Vivaldi – от страни от Европейското икономическо пространство (ЕИП). Продължава да ползва обаче Windows като операционна система.

Съществува специална страница за европейски алтернативи на (основно) американски софтуерни услуги. Статии по темата с актуалност към 2025 г. може да се прочетат и на други места (например тук и тук).

Съществуват и европейски операционни системи.

ЕС впрочем обмисля създаването на собствена операционна система, която да е на основата на Линукс и да се използва в работата на публичната администрация. Засега обаче разработването ѝ е на ниво концепция. Нещо като реформата на Тръмп на здравното осигуряване, за която той на предизборния дебат с Камала Харис каза, че имал „концепции за план“ – нещо, за което тя после многократно го подиграваше.

Същевременно съществуват операционни системи, създадени в страни от ЕС, като тези за компютри са варианти на Линукс. Най-популярната от тях е openSuse (Германия и Люксембург), сравнително известна е и Linux Mint (Ирландия). Освен това има например Tuxedo OS (Германия, предназначена за компютрите от едноименната марка, за които стана дума по-горе), Manjaro (Германия, Франция и Австрия) и Zorin OS (Ирландия). Франция пък разполага с операционна система, която се използва в работата на жандармерията.

Има и европейски операционни системи за мобилни телефони: вече споменатата Volla на едноименните германски смартфони, Sailfish – Линукс дистрибуция, разработена от финландските производители на телефоните Jolla, френската /e/OS.

Щом има европейски алтернативи, защо не ги ползваме?

Този въпрос всъщност е подвеждащо генерализиращ. Преди да бъде купено от Microsoft, а впоследствие затрито, създаденото от естонци приложение Skype се радваше на огромна популярност в целия свят. Джиесемите Nokia също имаха култов статус далеч извън Европа. И това са само два примера за европейско лидерство в софтуера и мобилните технологии, а може да се намерят и други. Дори и днес – например една най-използваните в глобален план музикална платформа – Spotify, е шведска по произход.

Не може да се отрече обаче, че в наши дни произведените в ЕС и ЕИП компютри, мобилни устройства и потребителски софтуер (с малки изключения, като Spotify) са най-вече за ентусиасти и не могат да преборят конкуренцията. Въпреки че някои от тях може да притежават много добри качества, те почти не се рекламират. Масовият европеец не е и чувал за повечето от тях, не познава хора, които ги ползват, съответно не ги и търси. А

наличието на критична маса потребители е важно.

То означава не само по-добра поддръжка, а и общности, които имат свойството да привличат още повече потребители. Представете си например да преминете към социална мрежа, но приятелите ви да не са в нея. Ако не успеете да ги „придърпате“, вероятно в някакъв момент ще се върнете към популярните канали за общуване, колкото и да искате да се освободите от тях.

В случай че не познавате никой, който си е купил телефон или компютър от определена марка, е по-вероятно да заложите на сигурното, особено ако устройството е и с операционна система, с която нямате опит. Освен ако експериментаторството и неконформизмът не са водещите принципи в живота ви.

Повечето потребители предпочитат да им е удобно и да нямат проблеми.

Тук трябва да призная, че преди години съм експериментирала с различни дистрибуции на Линукс. Всичко беше много вдъхновяващо… до момента, в който все нещо не сработваше – я връзката с принтера или със скенера, я мишката, я някаква важна настройка, я програма, от която имам нужда. И трябваше да се премине към писане на код. Пък аз не съм програмистка и опитите да реша проблема бяха много мъчителни за мен. Понякога прибягвах към чужда помощ, но се случваше и проблемът да се окаже нерешим.

В сравнение с онези години днес има много повече периферни устройства и джаджи, с които потенциално да възникне проблем – като почнем от смартчасовниците и безжичните слушалки и стигнем до цели умни домове. Някои устройства работят с точно определен софтуер и минаването към такъв с отворен код, ако изобщо е възможно, ще ги направи неизползваеми. На този етап европейските алтернативи не предоставят цялостни „екосистеми“, с каквито технологичните и софтуерните гиганти разполагат.

Била съм и с офис пакет с отворен код. Всичко вървеше гладко до момента, когато започнах работа, на която трябваше да се пишат проекти, а поради сроковете за кандидатстване редовно се налагаше да доработвам вкъщи. Текстообработващата ми програма „омазваше“ форматирането на бланките на проектните предложения, поради което ми се наложи да се върна към Microsoft Office.

Да не забравяме, че технологиите са въпрос и на статус.

Дори едно устройство да е с добри характеристики и да работи безпроблемно, а софтуерът да е удобен и полезен, дори и да са създадени с важна кауза, ако тези неща не се смятат за кул, хората няма да искат да ги ползват. Опитайте се да убедите един лоялен потребител на Apple, че заради сигурността на Европа е по-добре да премине на европейски устройства и операционни системи, и само вижте как ще ви изгледа.

За голяма част от европейците идеята да преминат на алтернативи от ЕС и ЕИП в името на сигурността и независимостта изглежда като гащите на Бриджит Джоунс – може да скриват сланинките на корема, може дори да са удобни, но за повечето хора (с малки изключения, като например героя на Хю Грант от филма) изобщо не са секси.

Отвъд принципите и интересите

Ако изобщо се осъществи, „концепцията за план“ за операционна система за администрацията в Европа може и да сработи добре. За служителите в публичния сектор софтуерната платформа в работата им не е статусен символ. Тя може и да е като гащите на Бриджит Джоунс – достатъчно е да е удобна и да върши работа, не е задължително да е секси. Ако има и един основен европейски офис пакет с отворен код за служителите, той може да започне да се използва и от частни потребители, защото ще гарантира съответствие при електронната им комуникация с институциите.

Дотук добре. Ала независимо дали ни харесва, или не, живеем в потребителско общество. Включително в Европа. По-важно от продуктите и услугите, както и от принципите, ценностите и интересите е как се „опаковат“ те, как хората ги възприемат. Когато са за лична употреба, не могат да се наложат със сила, освен в диктатура, каквато ЕС не иска да бъде. Няма как и критично мнозинство от европейците да решат да ги използват само въз основа на принципи и лозунги.

За да възжелаят гражданите на ЕС европейски компютри, мобилни устройства, софтуер, социални медии и например изкуствен интелект, необходимо е те не само да разберат, че такива неща съществуват и че могат да са им полезни. Хората трябва да ги намерят и за вдъхновяващи. Включително извън Европа. Така както се възприемат германските автомобили, френската кухня, италианската мода или скандинавският дизайн. Или европейските телефони допреди двайсетина години. Или Spotify днес.

Разбира се, има и друг вариант – да бъдем притиснати от необходимостта да преминем към европейски алтернативи. Защото например глобалните вериги на доставки са станали невъзможни, а САЩ използват зависимостта ни от американския софтуер, който на практика знае всичко за нас, за да ни следят с политическа, а не с маркетингова цел, и да ни извиват ръцете. А може и изобщо ни отрежат достъпа до него. Нали не искаме да стигаме дотам?

„Тоест“ се издържа от читателски дарения

Ако харесвате нашата работа и искате да продължим, включете се с месечно дарение.

Подкрепете ни