
Бавно
Нищо между нас не се назовава „припряност“. Опознаваме се така, бавно, вниманието е очертало собствените си лабиринти. Винаги жестовете засягат най-напред кожата. Ако пък бъде открехната вратата към лятото, ще се види все същото – онова, което остава отвъд равнината и стръмнината; островът,...