Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина. Подборът на стихотворенията е на отговорната ни редакторка Надежда Радулова.
Цвете да ни учи на вода и суша. Себе си посяхме, себе си поливахме с най-милите си мили намерения. Какво посяхме в дланите си, облак да поникне. В облака да ходим с безразсъдните си пикници, надолу да залитаме с озон в гърдите....
любовта е мрежа. Любовта е ръце, които мятат мрежата. Любовта е кораб, който пренася рибата. Любовта е готвач, който я пържи. Любовта...
Нищо между нас не се назовава „припряност“. Опознаваме се така, бавно, вниманието е очертало собствените си лабиринти. Винаги жестовете засягат най-напред кожата....
Нека да съм по-щастлив – тя това иска. Като в звездна лятна нощ жмичка. Чепка грозде. Топка на точки. Не друго. Само трябва...
Каква супа е обичал баща ми като дете, дояждал ли си е чинията, какво е криел под голямата възглавница, на коя дума...
устните бясно танцуват червения танц на радостта и жълтия танц на покрусата танцуват танца на клоуна с бял нос и синия танц...
(Военно време) Тихо ще вали и ароматна ще бъде земята, ще кръжат лястовици и ще блещукат крилата; ще запеят жабоци в среднощния...