Отблизо
изглежда като мозайка (геометрична
и антична), но погледнато отдалече
(и спрямо срещата на нюансите)
цветовете изглежда сякаш
нарушават правилото на Лутеранската църква
за отсъствието на изображения,
приканващи към набожност.
Да изследваш абстрактни витражи
в тази бременска църква
е като да се опиташ да четеш стихотворения
на чужд език
(радваш се, че почти разбираш някоя друга дума
подобна на тези от родния ти език). Там
пред погледа на всички
в църквата „Дева Мария“
цветовете поотделно са невинни, но заедно образуват грях
(там – ръката на някой светец
тук – кракът на някой ангел)
частите от нещо позволяват ерес на цялото
или пък ще кажете, че грехът не е
във физическия свят, а в погледа на този,
който гледа?

Жоао Луиш Барето Гимарайш
Превод от португалски Сони Бохосян


Жоао Луиш Барето Гимарайш (р. 1967) е поет и преводач, лекар и преподавател по поезия в Университета на Порто. Първата си стихосбирка Há Violinos na Tribo („Има цигулки в племето“) публикува през 1989 г. Следват Rua Trinta e Um de Fevereiro („Улица трийсет и първи февруари“, 1991), Lugares Comuns („Общи места“, 2000), Rés-do-Chão („Приземен етаж“, 2003), Luz Última („Последна светлина“, 2006), O Tempo Avança por Sílabas („Времето напредва в срички“, 2019) и др. Поезията му е преведена на множество езици. През 2022 г. за цялостно творчество печели една от най-големите португалски награди за поезия – „Песоа“. Предстои негова книга на български език да бъде публикувана в издателство „Ерго“ в превод на Сони Бохосян.

Сони Бохосян (р. 1995) е асистент по португалски език и бразилска литература в Катедрата по португалистика и лузофонски изследвания в Софийския университет. Нейни разкази, есета и преводи са публикувани в периодичния печат.


Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни