Със или без утре – ние решаваме

За да бъде разкачена България от модела „Борисов – Пеевски“, политическата задача на антистатуквото е да разкаже какво предлага отвъд него, а гражданите да решат кой разказ за бъдещето им харесва. Защото сега опозицията няма с какво друго да се конкурира помежду си, освен кой да нарита Пеевски – буквално и преносно.

В интервю за LSE авторът на книгата In the Long Run: The Future as a Political Idea Джонатан Уайт обяснява, че за да функционира демокрацията, от решаващо значение е хората да вярват, че е възможно „отворено бъдеще“: че съществуват алтернативи на статуквото; че обществото може да се развива по различни начини и хората могат да избират измежду тях. 

В наши дни, казва Уайт, е по-трудно да се поддържа подобно търпение и вяра. Бъдещето се възприема като заплашително и задушаващо. Уайт го описва като „затварящо се“, а катастрофата – общественият разпад, конфликтът, екологичният срив – изглежда трудно предотвратима. 

В България усещането за „отворено бъдеще“ е силно ерозирало, което си е болестотворен симптом за състоянието на демокрацията. Формално има избори, партии и смяна на властта, но част от обществото е уморена и за нея резултатът изглежда предрешен: „Нищо няма да се промени, пак ще е същото.“ В протестите срещу задкулисието едни граждани участват, за да победят страха, че следващият шанс може да не дойде, а други – защото вярват, че ще пробият затворения кръг на формалната демокрация и ще наложат дълбока промяна отвъд поредната смяна на лица.

Българското общество живя твърде дълго в режим на перманентна криза – икономическа, финансова, политическа. Представата му за бъдещето се върти около връщане към „по-нормално вчера“, вместо да се насочи към „по-добро утре“. Последните седем парламентарни избори от 2021-ва насам са все в резултат на сблъсък, но не и етап от демократичен процес. Осмите, които са на път, ще са поредните от тази серия, предшествани от поредните промени в Изборния кодекс (ИК).

Избори и доверие

След като коалиционното правителство обяви оставка, следващият етап са изборите – и не просто самият вот, а механизмите за неговото провеждане и контрол, така че да бъде честен. Ще бъде трудно чрез протести да се наложи гласуването изцяло чрез машини, както предлага ПП–ДБ със законопроект. Тоест за тях решението е в технократизацията на демокрацията. За същото, но с добавка за възможност за електронно гласуване призовава и „Спаси София“, макар да няма парламентарно представителство.

Когато оставката вече е подадена и предстои президентът да насрочи дата за избори (вероятно на 5 април догодина), промените в ИК могат да се реализират единствено чрез парламентарно мнозинство. Към момента такова изглежда невъзможно да се намери, макар всички партии да декларират, че са за честни избори.

Алиансът за права и свободи (групата около Доган) настоява за машинно броене и отчитане на резултатите. МЕЧ е против този парламент да променя ИК. В „Има такъв народ“ също са пълни с идеи за промени – чрез нови машини за гласуване, сканиращи устройства, макар да са убедени в изключителната вредност на подобни законодателни дейности преди вот. 

Мандатоносителят на кабинета в оставка – ГЕРБ–СДС, засега не е излязъл със свои предложения за промени. Но партията на Бойко Борисов ще има решаващата дума за съдбата на машинното гласуване в зависимост от това дали ще подкрепи ПП–ДБ с гласовете си. ДПС – Ново начало, партията, която се владее от санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, оферира хартиен вот и отчитане с преброителни машини. 

За намаляване „в максимална степен на субективността на изборния процес“ се обяви президентът Румен Радев на консултациите с политическите сили.

Това се дава от машините, но не във формата на тяхното използване като принтери, както е към момента, а с електронно отчитане на резултата и контролно преброяване на разписките. Това е въпрос, който трябва да реши българският законодател. Призовавам парламента да премине към тази стъпка.

През декември 2022 г. депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП обезсмислиха машинното гласуване с промени в ИК, които превърнаха устройствата в принтери и задължиха секционните избирателни комисии да броят ръчно гласовете. А сезираният за промените Конституционен съд не видя никакъв проблем.

Каквито и „клъцни-срежи“ да се обмислят за ИК, остават за след Нова година. А демократичността на вота зависи и от контрола на МВР. Честността на изборите е стъпка към отвореното бъдеще, но не го гарантира. Гарантира единствено, че политическото представителство в парламента ще бъде основано в максимална степен на свободната воля на гражданите. 

Отвъд „Борисов – Пеевски“

Раздалечаването от Пеевски обаче започна, макар че той не е крайното зло, а фирмената му табела. Изглежда, и той усети ветровете на промяната, освободи бившия кабинет на Тодор Живков под предлог, че го декорира като бутафорен „Музей на сглобката“ (макар стаята да остава във владение на ДПС до разпускането на този парламент), и декларира уж отказ от охраната си от НСО. Не на шега обаче парламентарната вътрешна комисия предприе първи стъпки да го лиши от нея. С единодушие членовете ѝ одобриха на първо четене Националната служба за охрана да не охранява депутати, освен председателя на Народното събрание. Същите предложения на ПП–ДБ бяха отхвърлени по-рано тази година.

Но в последното за годината пленарна заседание ГЕРБ финтираха предложението, което подкрепиха в комисията. Председателстващият заседанието Костадин Ангелов (ГЕРБ) не допусна точката да влезе в дневния ред и депутатите се разпуснаха, запазвайки охраната на Пеевски, Борисов и своята собствена, разбира се.

Свалянето на държавната охрана от Пеевски ще е знаково събитие, сигнал за избирателите на ДПС – Ново начало (турци, помаци, роми, по-малко етнически българи), че техният „султан“ вече не е всемогъщ. Доскоро това беше немислим ход. 

Следващата стъпка от обезсилването му е да се превърне в „електорално джудже“, по определението на Явор Божанков (ПП–ДБ). Вече му го предричат, а социологическите агенции го и отчитат. По данни на „Алфа Рисърч“ ДПС – Ново начало пада на четвърто място с 9,4%, ако изборите бяха днес, а Пеевски остава рекордьор по неодобрение от избирателите: 5,6% доверие срещу 80,3% недоверие. Очаквано ГЕРБ–СДС губи от протестите, но все още запазва първото място, а ПП–ДБ отбелязва ръст.

Способността на олигархията да се прегрупира, но не и да се разпада, е добре известна. В този контекст ключов въпрос е дали ПП–ДБ са готови да използват момента, за да предложат структурни реформи, които надхвърлят символичните ходове срещу отделни фигури. Досегашните действия – премахване на охраната на Пеевски, законодателните инициативи за машинно гласуване и засилването на прозрачността, показват, че обединението има амбиция за промяна. 

Но липсва пакетът от дълбоки реформи в съдебната система, здравеопазването, образованието, публичните финанси, държавната администрация, пенсионната система. Само така биха се легитимирали като алтернатива на сегашното статукво.

В противен случай алтернативата ще дойде не от парламента, а от Президентството. Но Румен Радев не би могъл да предложи „отворено бъдеще“ в плуралистичния смисъл на Уайт, а по-скоро обещание за поредната стабилност и поредния ред. То може да изглежда привлекателно за уморено общество, което търси изход от перманентната криза, но свежда избора до доверие в една-единствена фигура вместо в демократичния процес.

Не такъв разказ искат младите хора, изпълващи отново и отново площади и улици. Те търсят не държава, подредена от един властови център, а перспектива, в която имат място, глас и избор – бъдеще чрез конкуренция на идеи, политики и визии. Жокерът на политическия сезон е в техни ръце и промени играта. 

Остава да просветли и бъдещето.

Текстът е обновен към 15:00 ч. на 19 декември, след последното за годината пленарно заседание на парламента.