Свободата на словото като палачинка

Има понятия, които мнозина биха поставили на челно място в ценностната си система, но влагат в тях различно съдържание. Да вземем свободата. Ето няколко коренно различни вида свобода: на българското националноосвободително движение от 70-те години на XIX век, на сексуалната революция от 60-те години на ХХ век, на независимата от държавата икономическа инициатива, на будистите, стремящи се към свобода от егото си и присъщите му емоции.

Свободата на словото (и по-общо – на изразяването) е също толкова хлъзгаво понятие. Тя не само може да носи различно съдържание в зависимост от ценностите на адептите си, а и разбирането на границите ѝ може да варира спрямо разнообразни фактори, един от които – отношението към властта.

Доскорошните представи за свобода на словото

До неотдавна клишето гласеше, че в САЩ свободата на словото е пълна, защото е гарантирана от Първата поправка на американската Конституция, докато в Европа съществуват повече регулации – защита на личния живот, недопускане на омраза и пр. И действително, зад океана обидите, включително към публични личности, както и изразяването на омраза към цели социални групи оставаха като цяло без последствия.

Тази форма на свобода на словото се защитаваше като върховна ценност най-вече от дясно настроени американци. Но и от неамериканци, повлияни от идеала за „свободната Америка“ – в България например този светоглед се радва на широка популярност, не на последно място защото след 1989 г. на САЩ по нашите ширини се гледаше като на образец за свободния свят.

Затова едва ли не в мръсна дума се превърна т.нар. политическа коректност, тоест опитите да се въведе език, който да включва всички членове на обществото и да не е обиден или неприемащ за отделни групи. Дори за хора, които се идентифицират като либерални, стана непонятно и неприемливо използването например на определени местоимения, които да включват и транс хората, или избягването на думи като „негър“ и „циганин“.

Ако надзърнем обаче зад клишето,

ще се разкрие доста по-различна картинка. Американската представа за свобода на словото и на изразяването не поставя под въпрос определени табута върху неща, които в Европа се смятат за приемливи.

Когато американци дойдат в европейска страна, едно от първите неща, които ги изумява, е как хората свободно си пият алкохол на открито. В повечето градове в САЩ човек и бира да си е купил, да не говорим за уиски, трябва да крие бутилката в непрозрачен плик, ако е навън, да не би случайно някоя крехка детска душа да я види и да се поквари.

В Европа също така има доста по-голяма свобода по отношение на включването на сексуално съдържание и голота в изкуството и медиите в сравнение със САЩ. В много европейски страни е съвсем в реда на нещата открито да се продават списания, на чиито корици има хора с оскъдно или никакво облекло. Много филми и сериали, които в Щатите са забранени за лица под 18-годишна възраст, в Европа имат по-либерално ограничение – например 16+.

За разлика от САЩ, в Европа не е и толкова безвъпросно слагането на знак на равенство между голота и секс. В германските сауни например не е прието човек да влиза облечен и се предполага, че там хората, макар и дибидюс, нямат сексуален интерес един към друг. Не че и отвъд океана няма адепти на голотата, но те са доста по-нишови и субкултурни.

На 180 градуса

Едно от основните предизборни обещания на Тръмп и на кръга около него беше възстановяването на свободата на словото. Вече нищо не трябваше да бъде пречка пред нея – нито политическата коректност, нито правилата на социалните мрежи, нито институциите. Изобщо – пълна свобода.

Още преди официалното встъпване на Тръмп в длъжност започна да става ясно, че предстои обрат, а с течение на времето този обрат придобива невиждани размери за държава, смятана за демократична. Ето само няколко повея от вятъра на промяната:

• Тръмп спря финансирането на медийната група, част от която са „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“ (то беше частично възстановено в резултат на съдебни дела).
• Поведе борба срещу американски университети, включително със спиране на финансирането, защото били „леви“, „либерални“ и в тях имало студенти, протестиращи в подкрепа на Палестина.
• Инициира процес на заличаване на научни изследвания и понятия, които не му харесват.
• По същия начин започна да подменя историята, заличавайки теми, свързани с робството, расизма и заслугите на цветнокожите американци.
• Обвърза получаването на визи и правото на престой в САЩ с това какво човек пише в социалните мрежи. Ако не харесваш Тръмп и/или подкрепяш Палестина – вън.
• Смени директорката на статистическата служба, защото не му харесват данните, събрани от институцията ѝ.
• Заплаши с отнемане на лиценза медиите, които са критични към него.

И „словото на омразата“ се върна на бял кон.

Довчера отричано от републиканците, понятието „слово на омразата“ вече си е напълно легитимно и не се възприема като недопустимо посегателство срещу свободата на изразяване. То преживя направо апогей след убийството на консервативния лидер Чарли Кърк – всяка критика на възгледите му или дори само споменаването, че Кърк е отстоявал правото да носиш оръжие даже с цената на човешки жертви, се заклеймява като реч на омразата, заслужаваща най-строга санкция.

Вицепрезидентът Джей Ди Ванс например призова американците да донасят на шефовете си, ако техни колеги се радват на смъртта на Кърк. А за конгресмена републиканец Клей Хигинс доживотното отнемане на достъп до всички социални мрежи на авторите на „всеки пост или коментар, който омаловажава убийството на Чарли Кърк“ дори не е достатъчно наказание. Той настоява бизнесите им да бъдат включени в черни списъци, да бъдат изгонени от училища и университети и дори да се отнемат шофьорските им книжки. С две думи, осъжда „провинилите се“ на гражданска смърт.

Казусът с Джими Кимъл

Насред призивите за разправа с всеки злорадстващ за смъртта на Чарли Кърк, вечерното шоу на известния комик Джими Кимъл беше спряно и след няколко дни възстановено. Официалният аргумент за спирането на шоуто е именно неподходящият коментар на водещия за убития Кърк.

Колкото и да търсите обаче с какви думи Кимъл е обиждал Кърк, едва ли ще намерите, защото такива просто няма. „Скандалната“ му реплика дори не е за самата жертва, а за последователите на Тръмп, които

отчаяно се опитват да характеризират хлапето, убило Чарли Кърк, като нещо различно от себе си и правят всичко по силите си, за да натрупат политически точки от това.

Коментарът на Кимъл изобщо не е по-остър от реакциите на други комици, журналисти и публични личности с демократични убеждения. Нито по-смел. Скоро след излъчването му обаче председателят на Федералната комисия по далекосъобщенията Брендън Кар, приближен на Тръмп, заяви, че шоуто трябва да бъде спряно, добавяйки:

Можем да го направим по лесния или по трудния начин.

„Дисни“, собственици на телевизия ABC, в която е предаването на Кимъл, избират лесния начин. Защото Кар може и да няма право да нарежда кое шоу да бъде свалено, но от комисията му зависят медийни придобивания и сливания, каквито „Дисни“ извършва. След вълната от протести и спрени абонаменти компанията връща Кимъл, понеже щетите от „канселирането“ му току-виж се оказали по-големи от рисковете, ако остане в ефир.

Каква е истинската причина за спирането на Кимъл, припомня друг „канселиран“ комик – Стивън Колбер. Макар той да е лицето на вечерното шоу с най-висок рейтинг в САЩ, то няма да бъде подновено след май 2026 г. Официалният аргумент е поради финансови загуби, а по-вероятният – водещият не се харесва на Тръмп. По повод на Кимъл Колбер казва:

„Така че, каквото и да твърдят, не става дума изцяло за това какво Джими е казал в понеделник, а за част от план. Откъде знам ли? Преди два месеца, когато президентът изискано празнуваше спирането на шоуто ми, той постна: „Джими Кимъл е следващият, който ще си ходи.“

Кимъл е трън в очите на Тръмп от години. Ясно е било, че в шоуто си водещият ще коментира нещо по повод смъртта на Чарли Кърк. И е било все едно какво точно ще каже – просто се е търсел повод да бъде отстранен. И ако първият опит беше неуспешен, това не означава, че няма да има следващ. Тръмп вече заплаши ABC заради решението на телевизията да върне комика.

Двойните стандарти за свободата на словото и речта на омразата

Републиканците, които разчистват сметки с политическите си противници, претендирайки, че се борят с речта на омразата, много бързо са забравили какви са ги приказвали самите те, преди Тръмп да си върне властта. CNN припомня, че само преди година същият Брендън Кар, според когото Джими Кимъл трябва да бъде отстранен „по лесния или по трудния начин“, е нарекъл свободата на словото противотежест на демокрацията, която ограничава правителствения контрол, а цензурата – мечтата на авторитарния лидер.

В същото предаване на CNN, както и в The Daily Show, водено от друг неудобен за властта комик – Джон Стюарт, се споменават редица случаи, когато последователи на Тръмп (а понякога и самият той) изразяват омраза, подиграват се с жертви на престъпления и призовават към насилие, но думите им остават без последствия.

Водещият на Fox Джеси Уотърс например разпространява конспиративната теория, че имунологът Антъни Фаучи е виновен за разпространението на COVID-19 в САЩ, и предлага Фаучи да бъде застрелян от засада. В резултат Фаучи получава смъртни заплахи, дъщерите му са тормозени, но Уотърс не е наказан.

През 2022 г. Пол Пелоси, съпруг на тогавашната председателка на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси, е нападнат с чук. Това отприщва вълна от подигравки в лагера на Тръмп, въпреки че 82-годишният Пелоси получава фрактура на черепа и претърпява операция. Тогавашният водещ на Fox Пийт Хегсет се смее в ефир на коментар на друга водеща в медията, че Пелоси може би е имал нужда от чук. „Имаше последици – този джентълмен трябваше да напусне телевизията“, каза Джон Стюърт, иронизирайки факта, че днес Хегсет е министър на отбраната на САЩ.

Доналд Тръмп-младши пък поства снимка на чук върху долни гащи с думите: „Костюмът ми на Пол Пелоси за Хелоуин е готов“. Самият Доналд Тръмп пък заяви: „Ще се изправим срещу лудата Нанси Пелоси, която съсипа Сан Франциско“, и ехидно се обърна към нея: „Как е съпругът ти, между другото?“

Ценностна хигиена

По времето на втория мандат на Тръмп властта се обръща срещу свободата на словото по безпрецедентен за САЩ начин. Досега не е било човек да не смее да отиде на екскурзия в Америка, защото е писал нещо във Facebook. Този обрат неизбежно оказва влияние и на други места по света, включително в Европа, не само заради инструментите за натиск, с които САЩ разполагат, а и защото съвсем доскоро бяха символ на свободния свят.

В по-малка степен обаче такива обрати не са прецедент и случващото се отвъд океана е подходящ повод да се вгледаме в собствената си градинка. Защото и тук мнозина се кълнат в свободата на словото. Но всеки, който казва, че тя е абсолютна, все пак слага границата някъде. Дали например един разследващ журналист ще одобри, ако някой публикува личните му данни – адрес, телефон, ЕГН, номера на банкови карти – и всеки, който му има зъб, може да ги използва, както намери за добре? Дали един борец срещу цензурата ще се радва, ако изтекат сексуални компромати с негово участие?

Джон Стюарт дава пример с хора от най-близкото обкръжение на Тръмп, които заявяват, че е недопустимо да наричаш опонентите си фашисти, врагове на държавата и да ги дехуманизираш. В същото време самият Тръмп прави и трите неща. Но той може, а демократите – не. По подобен начин и у нас се практикуват двойни стандарти: едно и също нещо може да се интерпретира като проява на кураж и като слово на омразата – зависи кой и на кого го казва.

Всичко това не означава, че свободата на словото не бива да бъде отстоявана. Напротив. Но тя е лишена от съдържание, ако не се определят ясно и честно границите ѝ, както и ценностите, които стоят зад нея.

В противен случай рискуваме да станем абсурдни като онези борци против цензурата, които реторично питат: „Аз как ще обясня на децата си…?“ и за които свободата на словото се свежда до изразяване на омраза. И – парадоксално – до стремеж към налагане на цензура.