Д-р Стойчо Кацаров е медик, юрист и политик. Съосновател и председател на УС на Центъра за защита на правата в здравеопазването. Бил е депутат в 38-мото и 39-тото Народно събрание, областен управител на Софийска област (1997–1999) и зам.-министър на здравеопазването (1999–2001).

Венелина Попова разговаря с д-р Кацаров за епидемията от коронавирус и как правителството управлява кризата.


В България всеки ден се регистрират нови случаи на заразяване на лекари с инфекцията от коронавирус – първо във Видин, след това в Сливен, в „Пирогов“ и т.н. Подобна е ситуацията и в други страни. Във Франция броят на заболелите от COVID-19 медици е поне 12 000 според проучване, проведено от близо 400 местни синдикални организации. Къде трябва да се търсят причините – в пренебрегването на опасността от страна на медицинския персонал, в липсата на добра организация и епидемичен контрол или в качеството на предпазните средства, голяма част от които са от Китай?

Мисля, че основната причина е недобрата организация. Личните предпазни средства бяха предоставени на болниците много късно, чувам за извадени от държавния резерв отпреди 30–40 години, които при първото обличане се късали. Второ, продължават да не се тестват медиците у нас. Говоря за онези, които имат пряк контакт с потенциално болни от коронавирусна инфекция, и това е генерален проблем.

Искам да обърна специално внимание на Видин, понеже имам и лична информация от болницата за това, което се случи в града. Там според мен се прояви груба небрежност от страна на Националния център за заразни и паразитни болести. От 24 проби на хора, контактни с доказано болен от COVID-19 пациент, 21 бяха върнати, без да се изследват – става дума за близки на заразения и за медицински персонал. Това стана причина градът да се превърне в огнище на коронавирусна инфекция. А пробите са били върнати заради разпореждане да се изследват само хора със симптоми като кашлица и температура. От тези 21 души една трета са били положителни за COVID-19 – това се доказа по-късно. Но те вече са били разнесли заразата, без да знаят. Един такъв случай не може да бъде подминат, а трябва да се разследва – има множество заразени в старческите домове и в болницата във Видин, има и жертви.

А трябва ли да се проверяват защитните средства за болниците от даренията и трябва ли те да имат съответен сертификат за произход и качество?

Нямам информация къде и какви дарения са направени у нас. Но по принцип законодателството не е отменено, а в нашите закони са приложени европейски директиви. Специално по отношение на медицинските изделия, каквито се явяват и предпазните средства, и тестовете, има много строги изисквания, включително и сертифициране от съответните компетентни органи. Ако защитните средства не отговарят на тези изисквания, означава, че има нарушаване на закона и трябва да има друго разследване за това кой е позволил да се приемат дарения, които не отговарят на нашето законодателство. Защото така се поставят на риск животът и здравето на много хора.

Как оценявате досега действията на държавата и на Националния оперативен щаб за овладяване на епидемията? И не свърши ли всъщност страхът повече работа, отколкото здравните власти, които действат по метода „проба – грешка“ както на много места по света?

Аз не съм епидемиолог, но съм експерт по мениджмънт на здравната система. И от тази гледна точка мога да кажа много категорично, че действията на правителството са закъснели, лошо организирани, включително и до този момент, в много аспекти. Освен че закъсняха с осигуряването на тестове и на предпазни облекла, управляващите нямаха план какво да правят преди два месеца, нямат и сега. Кабинетът и Националният оперативен щаб въобще не са наясно със ситуацията в страната, с това колко са реално заразените. Вижте абсурда – при по-малко от 2000 души, доказани като положителни за COVID-19 за два месеца, блокираха цялата държава.

През 2006 г. е приет Национален план на България за готовност за грипна пандемия. В него е представена статистика за починалите в болници от пневмония у нас за периода 1995–2004 г. Във възрастовата група 60–69 години относителният дял на смъртността е между 13 и 15%, а над 70-годишна възраст – между 52 и 60%. Как изглежда тази статистика, сравнена със смъртността от COVID-19, като се знае, че в голяма част от случаите болните развиват пневмонии?

Сравнението показва, че не се случва нищо извънредно или невиждано. Този план, за който говорите, е добър, приет е с постановление на Министерския съвет и не е отменян. По него всяка година се обсъждат и се гласуват средства за разработки, за поддържане на готовност и пр. Но така и не получихме отговор защо той не беше приложен за противодействие на коронавирусната инфекция. След първите заразени с новия коронавирус наложиха пълна блокада на страната, а сега, когато случаите стигнаха до 50–60 дневно, започнаха да отменят рестриктивните мерки. Има ли в това някаква логика?

Не можем да сме сигурни в данните, които ни се предоставят. Чувам изводи като „видяха се недостатъците на здравната система“. Обаче нищо не се е видяло, защото здравната система почти не участва в тази ситуация. Тя бездейства, защото редица дейности, като планови операции, имунизации и прочее, бяха спрени. И заради основателния страх на хората да постъпят за лечение в болници, разбира се. За нашата здравна система 350 хоспитализирани болни, от тях 43 в интензивни отделения, е нищо на фона на нейния нормален капацитет. Но аз очаквам, след като се излезе от тази ситуация, може би още през юни, върху системата да се стоварят като огромна тежест всички онези, които не са се преглеждали през последните няколко месеца и са забавили диагностиката и лечението си.

Вие сте застъпник на тезата, че начинът на живот, ефективността на здравните системи, генетичните особености на населението, имунизационният статус и други фактори играят по-важна роля в разпространението на инфекцията и броя на жертвите, отколкото социалната изолация. У нас мненията по този въпрос са полярни, но по-важни са аргументите. Как изградихте своето убеждение, че стратегията на правителството и на Щаба е погрешна?

За каква стратегия и за какво управление на криза може да говорим, ако нямаме най-важната информация – колко са реално заразените хора. Те очевидно не са 1860, но не знаем и дали са 500 000, както се твърди от преизчисления на базата на имунологичните тестове. Кое число вземаме за отправна точка, за да управляваме кризисната ситуация? Затова и мерките се колебаят така.

Но в коя страна имат реална информация за броя на заразените? Все пак става дума за непознат досега вирус с променящо се поведение.

Напротив, в страните, които най-често даваме като пример за справяне с епидемията – например в Германия и Южна Корея, знаят много точно. Различни държави, включително и САЩ, възприеха този модел, който се основава на тестовете. Тестват се не само повече хора, но и всички контактни. Ето ви един пример – в жилищно-търговска сграда в Сеул откриват служителка на колцентър с положителна проба за коронавируса. И извършват тестове на всички 1400 души, които живеят и работят в сградата. Откриват 95 души, заразени с инфекцията, след което правят тестове и на техните контактни лица, при което излизат още 17 души. И всички са поставени под карантина. По принцип при епидемиите се чертаят математически модели, но за да бъдат те достоверни, трябва да са изследвани достатъчно много хора. А ние нямаме необходимите данни, за да изработим достоверни модели. Измерванията, които се правят сега, показват, че хората с антитела са между 5 и 8%.

А защо у нас не се извършват масови тестове? Парите не могат да бъдат проблем, нали?

С кредита от 75 млн. лв., които ББР даде на онази колекторска фирма, можеха да тестват голяма част от населението. За възможностите на държавата това изобщо не са много пари. Като груба управленска грешка може да се посочи, че още от първия ден не се ангажираха повечето лаборатории в страната. Независимо дали са държавни, частни, общински, дали са в болници, или не, всички трябваше да се включат в този процес. Но това не е направено и досега. И едва онзи ден в Държавен вестник беше публикувано изменение на Националния рамков договор, който урежда въпроса със заплащането на тестовете – два месеца след началото на епидемията.

Ако приемем, че все още нямаме изграден колективен имунитет, очаквате ли най-лошия сценарий – бум на пандемията и хаос в системата?

Възможно е тепърва да се срещнем с това заболяване в голям мащаб. Мнозина решиха, че всичко е минало и заминало, а изглежда, че не е така. Ако много малко хора са преболедували, рискът да се развие пълномащабна епидемия е същият, както и преди два месеца. Това е най-лошият възможен сценарий, който може да ни се случи. Защото освен всичко, хората са и уморени, някои останаха без работа, без пари. И в такава ситуация болестта ще бъде посрещната много по-трудно.

Не се ли опитва Борисов с разхлабване на мерките да отпуши насъбраното социално напрежение и така да запази властта си от трусове?

Някои погрешно разделят медицинската и финансовата част на кризата, но те са двете лица на една и съща монета. А управлението на кризата е точно в това – да намериш баланса, най-малките възможни мерки, които няма да ти съсипят икономиката. И в същото време да не допуснеш бум на заразените, така че да затруднят здравната система. Но основният аргумент за налагане на мерките – да не се стигне до претоварване на системата – беше опроверган от самата ситуация. Системата не само не е натоварена, тя дори не е усетила какво се случва. В България се извършват над 50 000 прегледа дневно и над 2 млн. хоспитализации годишно. На фона на това имаме по-малко от 2000 потвърдени случая на заразени с коронавируса и малко над 350 приети в болници. За какво натоварване изобщо може да говорим? Натоварени са хората от РЗИ, които през останалото време изобщо не са натоварени – това е така.

Но при този дефицит на инфекционисти и на анестезиолози какво би се получило, ако се наложи да се приемат няколко пъти повече болни от COVID-19 в болници? Респиратори бяха доставени, но обучени ли са екипи да работят с тях? Защото знаете, че вместо да помогнат, при неправилна употреба, те могат да убият болния…

Няма нужда от инфекционисти, защото пневмониите се лекуват от специалисти по вътрешни болести. За тежките случаи с COVID-19 със заповед на министъра са определени 1200 реанимационни легла с респиратори от съществуващите над 2060 в цялата страна. Сега от тях са заети около 40 легла.

Но много хора, поставени на респираторно дишане, умират.

В цял свят загиват хора и се спори от чисто медицинска гледна точка доколко помага и доколко пречи поставянето на респиратор. Защото процентът на починалите, поставени на командно дишане, е много голям.

Още един въпрос, свързан с даренията: редно ли е директори на големи и авторитетни болници като ВМА, „Александровска“ и „Пирогов“ да приемат парични суми, предназначени за разпределяне между медицинския персонал? Защото всяко дарение, направено под условие, е съмнително, още повече когато е направено от името на публични личности със спорен обществен авторитет.

Отговорът не е еднозначен. Има теория в правото, според която, след като дарението е придобито, всякакви условия отпадат, тоест формално погледнато, може да не се съобразиш с тях. На второ място, особено когато става дума за крупни дарения, те трябва да бъдат проверени за пране на пари. Но ще е много жалко, ако нашата държава не може да осигури необходимото на болниците и трябва да разчита на дарения.

За мен друго е необяснимо – че в ситуация на криза бяха дадени 330 млн. лв. допълнително над предвидените в държавния бюджет на МВР и на Министерството на отбраната. А в същото време на лечебните заведения НЗОК плати за март 85% от това, което са заработили предишния месец – дори не 100% от това, което са изкарали. Същото ще бъде и за април.

А къде са тези допълнителни по 1000 лв. за медиците на първа линия, за които ни проглушиха ушите?

Би трябвало да ги получат, но явно и там стана някаква какофония, защото в общински болници, където лекуват пациенти с коронавирус, не са приведени въпросните суми. Макар че и в РЗОК, и в РЗИ разполагат с необходимата информация колко са настанените за лечение с положителен PCR тест. Този пример също доказва, че кризата се управлява лошо. Вижте колко примери разгледахме и навсякъде се натъкнахме на дезорганизация и хаотични действия.

И на дезинформация на обществото, защото всеки ден чуваме по телевизията премиерът да ни натяква какво и колко е дал. Преди време в едно свое интервю казахте, че държавата не само не дава никакви средства за здравеопазването, но и печели от него. Така ли е всъщност?

Да, точно така е. Вие говорите за дезинформация, но тя може да се определи и като манипулация на общественото мнение – насочена, планирана и се отнася не само за коронавируса, но и за бюджета на Здравната каса и парите за лечебните заведения. Държавният бюджет е отделен от бюджета на Здравната каса. Парите, които държавата внася в бюджета на НЗОК, са около 1 млрд. лв., а в последните една-две години тази сума малко се увеличи. Ако се изчисли какви приходи събира държавата от ДДС, от такси, от данъците и осигуровките, които си плащат хората в здравната система, се оказва, че всъщност този милиард се връща отново в държавния бюджет, че дори и отгоре. Сметката показва това.

Не трябва да се злоупотребява с думите. Правителството не само не дава, но и взема от нас, защото си приписва парите от моите и вашите осигуровки на себе си. Казват, че дават, но всъщност даваме ние. А точно сега държавният бюджет трябваше да реагира и да не оставя тежестта на епидемията да се поема от НЗОК. Защото Касата трябва да плаща за обичайните заболявания, за стандартното лечение. А в извънредната ситуация трябваше да има и извънредно финансиране. Вместо това вие виждате, че не са платили дори 100% от труда на медиците.

Заглавна снимка: Стопкадър от видео на Центъра за защита на правата в здравеопазването