И тази седмица извънземната ни Е.Т. снизходи към незначителната ни планета и още по-незначителната ни страна, за да представи най-важните новини. Или поне тези, които смятах да засегна и аз. Вместо да ѝ се сърдя, че ме е изпреварила обаче, съм благодарна, защото хем ми спестява напъна да напиша някой и друг абзац, хем освобождава вас от досадата да четете тези абзаци. На вашето внимание – Елена:
Комай единствената тема, която исках да засегна, а Е.Т. не спомена, беше за санкциите на САЩ срещу „Лукойл“. Мислех да ви препоръчам разговор между Иван Бедров, Татяна Ваксберг и Елица Симеонова в „Свободна Европа“, в който става дума как България най-сетне има план… да изготви план за справяне с проблема, чукащ на вратата от няколко години. Правя това обаче съвсем накратко, защото тазседмичната статия на Емилия Милчева е тъкмо за – хей, „Лукойл“, ти роден наш, колко мъки знаеш, колко тайни криеш. Емилия се фокусира върху тъмните петна на Gunvor – компанията, пожелала да купи „Лукойл Интернешънъл“, и върху брауновите движения, които извършва българската държава, надявайки се и този път някак да ѝ се размине.
Останалите публикации в „Тоест“ тази седмица са само култура и финес (като изключим недотам финия бюлетин, който четете в момента).
Тонът беше зададен още в понеделник с рубриката „Игромислие“. Миглена Николчина, Николай Генов, Чавдар Парушев и Еньо Стоянов обсъждат кои са качествата, които правят една електронна игра елегантна. Макар елегантността да не е първото нещо, за което се сеща човек, когато стане дума за геймърство. Но явно има много какво да се каже по въпроса, защото това е само първата част от разговора на „игромислещите“ по темата – значи ще има и още.
С присъщия си финес пък Стефан Иванов разговаря с режисьора Светослав Драганов за документалния му филм „Снежа и Франц“, проследяващ историята на връзката между българка и австриец през социализма. Главните герои са леля и чичо на режисьора, а филмът е не само за една любов, но и за трудното време, в което тя се разгръща.
Финес блика и от новото стихотворение на месеца. То е на Людмила Миндова и се казва „Що е човек, та го помниш…“ Няма да ви кажа нищо повече за него, защото според мен е за предпочитане поезията да се преживява, а не да се обяснява. Освен ако не се учи за изпит, разбира се. Но ми е тъжно за стиховете, чиято „правилна“ интерпретация трябва да се назубри в името на високата оценка. Мъчно ми е и за образованието, което изисква „правилни“ интерпретации. И най-вече за питомците му.
Като стигнахме до образованието – днес, 1 ноември, е Денят на народните будители. Каква по-подходяща дата Владислав Севов да си поговори с безценната будителка и ограмотителка на ползващата интернет част от нацията Павлина Върбанова? Ще можете да проследите диалога им в реално време от 16 часа.
Замислих се защо сайтът „Как се пише?“ и създателката му са толкова популярни. И стигнах до извода, че това е не само защото Павлина ограмотява, а защото го прави благо и деликатно, без да раздава присъди и без да морализаторства. Ала в същото време – коректно и прецизно. И безкомпромисно, когато е убедена в правотата си.
Дойде време и за препоръката ми. Замислих се дали не е със задна дата, защото, когато четете това, вече ще е събота. Но стигнах до извода, че предложението е принципно и в този смисъл не е след дъжд – качулка. Та препоръката ми е да празнувате всичко, което ви се празнува. Стига да не е свързано с възхваляване на идеология, според която едни хора заслужават да живеят, а други – да умрат или най-малкото да бъдат набутани някъде, където никой не ги вижда.
Денят на народните будители е чудесен празник, Хелоуин е източник на радост и тържество на въображението. Защо да ги противопоставяме? А кмета на Елин Пелин, според когото „Пакост или лакомство?“ е равносилно на „Диабет или затвор?“, бих попитала дали сурвакарството е форма на домашно насилие.
И разбира се, винаги препоръчвам да ни подкрепите, ако ви харесва да ни четете. С вашите дарения не само трудът на авторите на „Тоест“ получава достойно възнаграждение, а и редакторският, и коректорският. Коректорката на всеки ред, публикуван на сайта, е самата Павлина Върбанова. Замислете се за колко други български медии се сещате, всички материали на които минават през редактор и коректор. И ако прецените, ударете ни едно рамо. Много ще сме благодарни.