Що е човек, та го помниш…

Пс. 8:5

Какво е човекът – маймуна, която говори и може да ходи
предимно на двата си крака в изправена поза и с поглед,
от който се вижда, че може да мисли и чувства свободно,
но нерядко е роб, глух и ням, най-добрият свидетел?
Какво е човекът – многоклетъчно тяло от сбор елементи,
уникална подвижна централа за биохимични процеси;
малък свят, като капка, който целия свят отразява,
както него светът, докато неусетно се смесят?
Какво е човекът – евреин, индус, бежанец, европеец
или циганин, който прескача от Макондо до Охрид
да разкаже набързо история или някоя песен
да запее протяжно на българска привечер в Струга?
Какво е човекът все по-малко разбирам и зная,
но така ми прилича на ангел, когато си мисли за рая.  

Людмила Миндова

Людмила Миндова (р. 1974) е поетеса, писателка, преводачка на художествена литература и литературоведка. Публикувала е книги с поезия, белетристика и изследвания в областта на славянските и балканските литератури. В неин превод са издадени произведения на автори от бившето югославско пространство, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и др. Доцент е в Института за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.