Имам две деца и нямам особени амбиции за тях. Единственото ми изискване към живота и вселената е да останат живи и здрави до някаква сравнително приемлива възраст и да не станат причина за нечия смърт или сериозно нараняване. За целта, откакто могат да говорят, ги карам да повтарят с повод и без повод: „Пазя своето тяло и телата на другите хора.“ Ако не знаех, че в 90% от времето хич и не слушат какво им меля, щях да съм убедена, че съм ги травмирала с фиксацията ми всички да оцелеят.
Напоследък, когато си говорим все по-често за насилие в старчески домове и хосписи, за домашно насилие, за полицейско насилие, си давам сметка, че всъщност много малко си говорим по същество. А същественото е, че тялото е крехко; че животът може да си тръгне от него внезапно. Сигурно защото това внезапно е толкова стряскащо и сериозно, избягваме темата и само слушаме с половин ухо новините, обичайно превръщащи се в полицейската сводка, в която всички сме лица: „Лицето е извършило еди-какво си...“, „Лицето е пострадало еди-как си...“
Само че лицето е нечие дете. След това е нечий приятел, партньор, колега, съсед...
В анализа на Емилия Милчева „Кой уби Явор?“ лицето си има и име. Емилия задава резонни въпроси за полицейското насилие у нас и за възможността за неговото овладяване. За съжаление, едва ли ще получим отговори защо вече не е между живите един млад мъж, който очевидно е имал нужда от помощ и не я е получил от призваните да помагат.
Но нищо. Заплатите в МВР поне са актуализирани с рекордно повишение. За ремонт на старчески домове и за изграждане на социални услуги за възрастни хора ще бъдат отделени над 750 млн. лв. по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Така както преди време отпуснаха едни 10 милиона за ремонти на психиатрии, само дето и досега не знаем какво е било ремонтирано, защото повечето психиатрии продължават да са в окаяно състояние. И не знаем как тия милиони ще запълнят дефицита на човечност, но какво пък, нали са отпуснати, нали някой ще ги усвои.
Затова по тези теми се намесват неправителствени организации и отделни хора, които са готови да даряват и да помагат с каквото могат. Така може да се свърши и някаква съществена работа за лицата и техните семейства, която е встрани от сензационността на новинарския поток и от новата трагедийна дъвка за Facebook. Подобен е проектът на ДЕН „Пиявици и рози“, посветен на домашното насилие и на жените, събрали сили и смелост да го преодолеят. И преди съм призовавала за подкрепа на работата на Димитър Панайотов и Александър Николов, и сега пак ще го направя, защото е редно да има точно такова съдържание, като това, което те създават – умно измислено, написано и подредено.
Тук е редно вече да продължа с по-концентрирана информация как се подредихме ние в „Тоест“ през изминалата седмица, че чувам как ме освиркват от задния ред.
За Емилия Милчева и нейната статия за полицейското насилие ви казах и затова преминавам към тазседмичния анализ на Светла Енчева, който пък е препратка към текста на Емилия от миналата седмица. В „Защо е малко вероятно в България да спечели демократичен президент“ Светла обръща погледа си към следващите редовни президентски избори, които се задават през есента на 2026 г., и там нещата не са никак розови. Даже няма и кой знае какви други цветове. Накратко: положението е мрачно и почти безнадеждно. Но няма какво да се плашим, ами е добре да се помисли как е редно да се действа.
Продължаваме с текста на Надежда Цекулова от месечната ни поредица „Анатомия на пола: Жена“. В него тя минава през любопитните данни за средната продължителност на живота на мъжете и жените. Какво ни казват тези данни? Защо става така, че жените живеят по-дълго?
Тази седмица публикувахме и втората част от разговора на „игромислещите“ за света на „Киберпънк 2077“, който се фокусира върху един харизматичен герой фантазия – Джони Сребърната ръка. „Музикант, гений, бунтар, циник, развалина, самоубиец – всичко това едновременно.“ Издавам, че героят прилича на Киану Рийвс – правете с тази информация каквото намерите за добре.
И от нея кръгом на изток, за да влетим в новата статия на Атанас Шиников „Дългите традиции на добре поддържаната брада в мюсюлманския свят“. В него очевидно ще става дума за мъже и бради, но както знаете, в текстовете на Атанас става дума и за всичко друго.
Оставям ви с един цитат от разговора на Ина Иванова с писателката Капка Касабова, който също публикувахме тази седмица:
Там, където има повече природа, особено вода и гори, времето според моето усещане се забавя. Това са места, на които то не е само човешко. Всеки вид има своето време.
Желая ви да имате своето време за всичко. По-голям лукс от това засега не е измислен.
От името на целия екип на „Тоест“ благодаря, че сме заедно. Ако искате това да продължи, може да ни подкрепите.