В четвъртък Съдът на ЕС постанови, че идентичността на транс хората, сменили пола в личните си документи в страна членка, трябва да се признава и в България. Не че ще последва нещо – две европейски съдилища задължиха България да признава и еднополовите бракове, сключени в чужбина, а тя си прави оглушки. Защо този път да е различно? Европейското и международното право за нищо ги нямаме.
Като заговорих за международно право, ако се чудите как парламентът гласува (защото Пеевски така поръча) кабинетът да ратифицира противоречащия на международното право Борд за мир на Тръмп, докато САЩ бомбардира Иран, ще споделя – аз пък изобщо не съм учудена. Това е последният популистки акт от цяла поредица не по-малко безумни.
Разбрахте ли например, че който е на възраст от 14 до 16 години и има гадже, с което се целува и гушка – дори да не прави секс с него, – може да отнесе между 5 и 20 години затвор? И това, както се казва в рекламите, не е всичко. Детето ще влезе в „регистъра на педофилите“, всеки ще може да научи името и домашния му адрес и няма да може да работи с деца, когато порасне. Ако не вярвате – Катерина Василева от „Свободна Европа“ го е обяснила много добре. Който на 15 е нямал гадже, с което се е целувал, нека пръв хвърли камъка. Признавам, че не съм от тези праведници. И макар с първата ми любов да бяхме единодушни, че сме още малки за секс, пак щяхме да сме престъпници, ако бяхме тийнейджъри днес. Изобщо, тази популистка „борба с педофилията“ дотук постигна най-вече това, че ни превърна в нация „педофили“.
Катерина Василева
И понеже съм досадна като китайска капка, отново питам: какво стана с разследването срещу учителката в детска градина в Каблешково, обвинена в сексуално насилие срещу 4-годишно момиченце, която един кмет от ГЕРБ защитаваше толкова пламенно?
Може би си мислите, че тази поправка в Наказателния кодекс няма да се прилага спрямо деца. Само че това ще зависи не от закона, а от нечия добра воля. Навремето, когато еднократната доза наркотик стана престъпление, също се смяташе, че няма да вкарват 18-годишни младежи в затвора за половин цигара марихуана. Ама не стана така. Превръщането на всякакви сексуални активности между тийнейджъри под 16 години в престъпление може много успешно да се използва не само от родители с комплекса на Едип или Електра, а и за политически натиск – ако някой неудобен политик има дете в съответната възраст, много вероятно е то да има гадже. Или за репресии срещу определени етнически групи с призиви като „Всички непълнолетни родители – в затвора!“. И т.н.
Светла Енчева
Кои парламентарни групи са приели това малоумие? Всички. Ако смятате, че това трябва да се промени – предстоят избори, може би е добра идея да поговорите с депутатите, за които смятате да пуснете бюлетина, че гръбнакът е важно нещо в политиката. А популизмът е бездънен. Вчера – затвор за влюбени тийнейджъри, днес – ратификация на т.нар. Борд за мир…
Колкото и организации като Борда за мир да си измисли Тръмп обаче и колкото и неща да кръсти на свое име, управлението му не мирише добре. Мирише на нечисти пари, и то милиарди, разбираме от новия брой на бюлетина „Гласовете на Америка“ на Йоанна Елми. Но и това може да се прикрива с аромата на популизма… докато престане да може.
Йоанна Елми
Като говорим за популизъм, един от символите му в България през последните 20 години – Бойко Борисов, според Емилия Милчева ритуално се сбогува с величието си. С кафенце. В началото на политическата си кариера той е нещо средно между Тодор Живков и Рамбо, а в края ѝ – послушник на Пеевски, е тъжната констатация на Емилия. И в колкото и подкаста да участва, харизмата му е непоправимо изтъркана.
Емилия Милчева
Ако сте прочели всичко дотук, според Дарина Сарелска сте изчезващ вид. Както и аз, която пиша този бюлетин, а и самата Дарина. Причината е, че самата журналистика е на изчезване – не само в България, а в световен план. Защо? Признайте си колко пъти в последно време не сте отворили статия по тема, по която търсите информация, защото изкуственият интелект ви е смлял най-важното и ви го е представил директно в браузъра. Има и други причини за края на журналистиката, но нека не преразказвам текста – с надеждата, че ще го прочетете.
Дарина Сарелска
И други журналисти в България се борят срещу перспективата да се превърнат в изчезващ вид. Мария Цънцарова, Люба Ризова, Весела Кисьова и Васил Христов обявиха новото си начинание – „Извън ефир“, както и кампания за набиране на средства, за да могат да предложат независима медия. Ние от екипа на „Тоест“ им стискаме палци да успеят.
Не всичко е толкова безрадостно. От статията на най-новия автор на „Тоест“ – дванайсетокласника Димитри Захов струи оптимизъм и дори патриотизъм. В нея се разказва за успехите на България на полето на анимационните филми и за супергерои, които говорят български с гласовете на Мария Бакалова и Юлиан Костов. Ако имате нужда от глътка свеж въздух насред всички вътрешнополитически и външнополитически кошмари, Димитри е на вашите услуги.
Димитри Захов
Не е на изчезване и дейността на Павлина Върбанова – докато съществува правопис, ще имаме нужда от нейните понятни разяснения на заплетени езикови казуси. В новата си статия тя разсъждава как с думи се заграждат територии. Защо Близкият изток за едни е Среден за други? Защо някои държави и градове си сменят имената? Павлина търси отговор на тези въпроси, а и на други покрай тях.
Павлина Върбанова
Нещо друго, което няма изгледи скоро да изчезне, поне докато го има човечеството, е архитектурата. Добра или лоша, тя е навсякъде около нас, за разлика от архитектурната критика, която е изчезващ вид още преди журналистиката. Анета Василева обаче упорито продължава да пише в тази област. Гледахте ли разговора на Владислав Севов с Анета в рубриката ни „Тоест разговаряме“? Ако не, а и ако сте любопитни да научите отговора на въпроса има ли бъдеще архитектурната професия, заповядайте:
Владислав Севов
Слуховете за смъртта на „Зелените“ в Германия също се оказаха преувеличени. Във федералната провинция Баден-Вюртемберг те изненадващо спечелиха, макар и с едва половин процент пред Християндемократическата партия. Защото имаха правилния кандидат – Джем Йоздемир, син на турски гастарбайтери. Тази победа обаче не бива да успокоява „Зелените“.
Светла Енчева
За финал – този път наистина не ми хрумва друга препоръка, освен да правим всичко по силите си да убеждаваме партиите и кандидатите, за които смятаме да гласуваме, че популизмът все пак трябва да има някакви граници. И че ако продължават да се снишават и да приемат все по-малоумни закони, България не я чака нищо добро.
Разбира се, препоръчвам да подкрепите и „Тоест“, макар журналистиката да е на изчезване. Всъщност точно поради това.