Едва ли може да има друга новина на седмицата освен тази, че след изключително силна и многобройна протестна вълна в цялата страна премиерът Росен Желязков депозира оставката на воденото от него правителство.
Протестите бяха реакция срещу неадекватния проектобюджет, но и срещу политическата арогантност, както сам призна и министър-председателят в оставка. Задържането на опозиционни политици без доказателства за вина в продължение на месеци възмути мнозина. А хората постигнаха този впечатляващ успех, защото преоткриха формулата на обединените усилия. Опозицията, разбира се, захрани протеста с хора и енергия, но и успя да напипа общите мотиви хората да останат заедно на площадите. Естествено бе и прицелването върху дуото Борисов–Пеевски, което така или иначе отдавна се е комплектувало като архивраг на поне две поколения будни българи.
Това е ситуация, в която не сме били от 1997 г. насам. Изкуствено въведените от пропагандата разделения и плашила: българи/турци, либерали/консерватори, европейци/националисти, чрез които ДПС и „Атака“ (условно) се подхранваха един друг, бяха заличени. Защото всички сме български граждани, свободни хора, обичащи семействата си, българи в Европа. Не знам дали си давате сметка какъв потенциал е това.
Владимир Йончев, OFFNews
Това, което мен лично ме жегна много силно тези дни, още преди оставката да стане факт, бе констатация на младежи в едно телевизионно студио. Те тъжно споделиха, че целият им съзнателен живот е белязан от факта, че Борисов и Пеевски са запушили държавата и бъдещето пред страната. Не знам как моето поколение може да заличи този грях...
Но след като коалицията на политическата самонадеяност и арогантност, състояща се от ГЕРБ на Бойко Борисов, БСП на Атанас Зафиров и ИТН на Слави Трифонов, с (уж неофициалната) подкрепа от ДПС – Ново начало на Делян Пеевски е вече история, на ход е Емилия Милчева с очакванo трезв и на моменти дори болезнен обзор на ситуацията и на възможните посоки на развитие на събитията оттук нататък. Защото най-трудното тепърва предстои. След оставката. И след предсрочните избори.
За саркастичен поглед върху събитията от седмицата, разбира се, разчитаме на Елена Телбис. И този път тя е във вихъра си, заредена с оптимизъм и приятни усещания насред парламентарната криза.
На друг бюджет – на новия бюджет на Европейския съюз – пък е посветен материалът на Анахит Хачикян тази седмица. Така наречената многогодишна финансова рамка покрива период от седем години (2028–2034) и предизвикателството е не само да се предвидят достатъчно средства за всички области, за които е известно, че е нужно финансиране – трябва да има и достатъчно запас за извънредни разходи, които е трудно да се предвидят и разпознаят като критични от днешна гледна точка.
През отминалата седмица с радост посрещнахме новината, че Българският хелзинкски комитет връчва отличието „Човек на годината“ на Боян Юруков за активната му дейност по анализирането и публикуването на данни в полза на обществото. Сигурен съм, че сред номинираните е имало и други достойни за отличието, но Боян отдавна заслужава неговите усилия да бъдат забелязани и отразени подобаващо. Честито!
За съжаление обаче, неприятно развитие има по друга тема, която в „Тоест“ отдавна следим отблизо. Буквално в последните дни на своя мандат датското председателство на Съвета на ЕС успя да съгласува компромисен вариант на силно противоречивия Регламент за борба със сексуалното насилие над деца (CSAR), добил известност като #chatcontrol, който допуска автоматичното сканиране на личната ни комуникация. Компромисът се състои в това, че прилагането на Регламента няма да бъде задължително, а ще бъде приемано от отделните държави на доброволен принцип. Само Чехия, Италия, Нидерландия и Полша са възразили срещу този абсурд. А най-разочароваща е промяната на позицията на Германия.
Опасенията не са само, че институциите си запазват правото на всеки три години да определят кои услуги са „високорискови“, и да вменяват на доставчиците задължение за сканиране на съобщенията. Заедно с това се отварят вратите пред американски технологични гиганти, като Meta или Google, да проверяват безразборно личните ни съобщения без никакви първоначални основания. При това ползвайки алгоритми, за които е известно, че допускат ужасно много грешки.
Това е все едно да се отваря превантивно всяко писмо, за да се види дали случайно не съдържа нещо за незаконна дейност.
Същевременно всички държави (дори тези извън ЕС), ратифицирали Европейската конвенция за правата на човека, имат законодателство, което защитава тайната на кореспонденцията.
Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Конституция на Република България
Най-циничното е, че проектът съдържа изключение от сканиране на съобщенията на органите за сигурност, на политиците, на организации, които използват собствени платформи за комуникация, както и на представители на органи на властта (по преценка на държавите членки).
Иначе казано, ще сканират безогледно нашите писма и съобщения, но техните остават неприкосновени.
Сега на ход е Европейският парламент. В негова власт е да спре това безумие, а в наша – да убедим представителите си да гласуват против новата версия на Регламента.
Другият голям срам от последните дни е и т.нар. Стратегия за национална сигурност на САЩ на Доналд Тръмп. Ако сте се почувствали объркани от заглавията, коментарите и интерпретациите по тази тема, Йоанна Елми прави дисекция на документа и тезите в него в десетия брой на бюлетина си „Гласовете на Америка“:
Ако трябва да обобщим Стратегията за национална сигурност на втората администрация на Тръмп в няколко думи, те биха били: личности над принципи и пари над всичко, откровено заявено като държавна политика.
Светла Енчева сама признава в статията си „Мила родино, ти си ергенски рай“, че си е причинила целия сезон на въпросното популярно риалити заради лекомислено обещание, че след като е отбелязала началото му със статия, трябва да напише и друга след финала му. И докато е страдала, гледайки епизод след епизод, все повече се е убеждавала, че шоуто е добро приближение на състоянието, в което се намира държавата ни.
Светла Енчева ще бъде и поредният събеседник на Владислав Севов в петия епизод на видеопоредицата ни „Тоест разговаряме“ – ще излъчим на живо техния разговор днес от 16:00 часа. Дотогава все още може да завършите изречението „Равните права са...“ и да зададете въпрос на Светла в нашата кратка анкета.
Зареденото с обществена напрегнатост ежедневие този път не подмина дори рубриката „Порция език“ на Павлина Върбанова. В текста ѝ, разбира се, отново става дума за правопис и етимология, но този път Павлина е провокирана от една диалектна дума, която характеропатиите на политическия ни елит вкараха в активно обращение в последните дни. Прочетете повече в статията „За мършляка – безпристрастно“.
Съзнавам, че вече е крайно време да ви оставя да се наслаждавате на уикенда си, но искам да препоръчам още нещо за четене – лекцията на унгарския писател Ласло Краснахоркаи, тазгодишния нобелов лауреат за литература. Нека помислим заедно с него за лошите думи, новите ангели и бунта. Все актуални теми, нали?
И наистина накрая... да напомня, че „Тоест“ разчита на подкрепата на читателите си, за да оцелее като свободна медия, която акцентира върху важните неща. Затова, ако и за вас е важно екипът ни да продължи със своята мисия, следвайки установените принципи за почтена и независима журналистика, подкрепете ни.
Приятно четене!