Бях си намислила да спомена доста теми от изминалата седмица, но Елена Телбис е представила повечето от тях по-добре, отколкото бих могла, и така е допринесла този бюлетин да не достигне размерите на кратка повест. Затова започвам направо с рубриката на Е.Т.
„Аз пък искам затвор за ИТН“, казва Елена. Имам идея как да стане – ако законопроектът им, предвиждащ затвор за разпространение на информация за личния живот, стане реалност и продължат да я карат както досега, едни от първите, които би трябвало да се озоват зад решетките, са те. Само да припомня, че Лена Бориславова вече осъди Слави Трифонов на първа инстанция тъкмо за уронване на личния ѝ престиж като жена, майка и съпруга. Пък да беше само този случай…
Родната корупция може да е по-силна от държавата, но не и от природата. Наводненията в Елените и Царево са тъжно доказателство за това. В Царево една и съща трагедия се случва за втори път, защото въпреки уж ремонта, глътнал много пари, проблемът не е премахнат. Нали се сещате какво е да повтаряш едно и също, а да очакваш различен резултат?
Междувременно войната на Израел срещу „Хамас“ навърши две години. Познавам хора, които смятат, че убийството на над 67 000 палестинци, повечето от които цивилни, е оправдано. Както и такива, които смятат, че близо 1500 мирни посетители на фестивал са заслужавали да бъдат убити или взети за заложници, защото според тях Израел не трябва да съществува, ерго младежите са се забавлявали на грешното място. Моля, намерете ми друг свят – такъв, в който всеки човешки живот е ценност.
В навечерието на връчването на Нобеловата награда за мир Тръмп, на когото много му се щеше да вземе приза, съвсем се забърза да постигне споразумение между Израел и „Хамас“. Е, не го огря – признанието получи венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо.
Като стана дума за Тръмп обаче, се сетих как Бойко Борисов говори за сина му като за приятелско дете. На тази тема е и статията на Емилия Милчева „Питчингът на Бойко Борисов“. Ей така, както човек пита децата на приятелите си: „Как е баща ти, мина ли му ишиасът?“, председателят на ГЕРБ предлагал продължение на газопровода „Турски поток“ през България и сваляне на санкциите по „Магнитски“ на Владислав Горанов.
Емилия впрочем е най-редовната авторка в „Тоест“, а статиите ѝ при нас и в „Дойче Веле“ често се препечатват в други медии. Ако и вие като мен обичате да я четете (и гледате, когато е пред камера), имам добра новина за вас – тази събота тя ще участва във втория епизод от видеорубриката ни с Владислав Севов „Тоест разговаряме“. Разговорът с нея ще се излъчва на живо от 16:00 ч. в нашия YouTube канал.
И ако си мислите, че шуробаджанашкият манталитет е типичен само за нашите ширини, може би ще промените мнението си, след като прочетете статията на Анахит Хачикян „Братовчедски сделки в Европарламента“. Макар да няма предвид кръвни братовчеди, Анахит показва как изборът между максимата „Каквото се случва тук, си остава тук“ и даването на международна гласност на проблемите е деликатен не само за българските евродепутати, а и за представителите на всички държави членки.
Ако ви идва отвътре да напишете Европейският Парламент или пък Октомври, новата порция език на Павлина Върбанова на тема „Колко важна e главната буква“ ще ви понамести правописните чакри. Но няма смисъл да се тръшкате или самообвинявате – влиянието на английския език е проникнало дълбоко в нашия. Човешко е да правим такива грешки.
Като заговорихме за човешки неща, стигаме до рубриката ни „Тези хора“ с Ина Иванова, която ни среща с интересни личности, утвърждаващи по един или друг начин човешката ценност. Този път тя разговаря с психоложката Виолета Мартинова, която е основен двигател на филиала на Розовата къща в Пловдив, борейки се за съхраняването не само на живота и здравето, а и на човешкото достойнство на хората със зависимости.
Макар Нева Мичева да не го изтъква в прав текст, хуманистичната ѝ перспектива е от ключово значение за начина, по който гледа филми и говори за тях, както е видно и от новата ѝ статия за иберийската следа във фестивала „Сан Себастиан“. С нетърпение очаквам следващите ѝ публикации за фестивала.
Човешко нещо са и парите. Както и религията. В публикацията си „Да преведеш пари по заръката на Аллах“ Атанас Шиников ни отвежда на културологично пътешествие, за да разкрие връзките между трафикантите на бежанци през България, ИДИЛ, бившия главен прокурор Иван Гешев, философа от XII век Ибн Рушд, по-известен като Авероес, и Пророка Мохамед.
Докато сме на темата за парите, замисляли ли сте се кой и как би могъл да има достъп до финансите ви и изобщо да прави различни неща от ваше име, ако изпаднете в положение да не можете да се грижите за себе си? Сигурно остарявам, но напоследък ме вълнуват такива мисли. Затова се заех да търся информация и я обобщих в статията „Бели пълномощни за черни дни“.
Стигаме до традиционните ми препоръки.
Ако сте изкушени от фотографията, следващата събота може да се включите във Фотомаратона на „ФотоФабрика“ (много „фото“ стана, но не се сещам как да го кажа с по-малко), който ще се проведе в „Топлоцентрала“. Ще има и награди.
Напоследък, когато искам да избягам от безрадостната социално-политическа реалност, се отдавам на странно удоволствие – издирвам песни, чиято музика е вдъхновена от други песни. Нямам предвид кавъри, ремикси или семпли, а асоциативни връзки. Например Dreaming на Blondie е вдъхновена от… Dancing Queen на ABBA.
Още по-интересна е връзката на Life On Mars? на Дейвид Боуи с My Way на Франк Синатра. Оригиналът на My Way всъщност е песента Comme d’habitude на френския музикант Клод Франсоа. Боуи, който през 1968 г. още не се бил прочул, загубил конкурс за версия на Comme d’habitude на английски. Неговата демоверсия е записана директно върху оригинала, но пък си има клип. Та след като англоезичният вариант бил възложен на Синатра и My Way станал световен хит, Боуи направил Life On Mars? напук, като пародия.
Ако съм събудила интереса ви, ето още 10 песни, вдъхновени от други. Сега вие сте наред. Оставям ви с веселяшкия пънк (но със сериозно послание) на Blondie, с който започнах тази игра на музикални асоциации, като същевременно не пропускам да ви напомня, че ако ви харесва да ни четете, добра идея е да ни подкрепите.