Надявам се, че повечето от вас ще отворят този бюлетин в близост до морски бряг или планински връх, за да оплакнат окото в природни красоти, докато умът им се дави в поредното „какво по дяволите...?!“, на което ставаме свидетели всекидневно. А ако не ви се дави (или не ви се скача), значи сте си много добре и е редно да подминете предположението ми с презрение. Междувременно аз ще ви завиждам, че така ви е провървяло в живота, че явно нищо не може да ви бутне.
Инак мене тази седмица за малко да ме бутне Тошко Йорданов с това, което е той във и извън Комисията по здравеопазване, но после си казах, че то така си беше и преди, и някак ми стана спокойно, та мога да се броя за marked safe from Тошковото изказване.
Едно друго изказване сякаш малко повече ме афектира – не толкова, колкото афектиран беше самият изказващ се, разбира се, защото то е практически невъзможно. Става дума за опита за отговор на Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ, на един от въпросите на журналистката от „Дневник“ Петя Владимирова при традиционните вече срещи пред асансьора в кръгова отбрана.
Борисов първоначално много се радваше да види „Петя“, както свойски се обръщаше към нея. После Петя нещо го изнерви, защото зададе съвсем нормален журналистически въпрос: „Как така службите се задействат и прокуратурата преследва само хора и активисти на „Продължаваме промяната“?“ Борисов, разбира се, много се ядоса, почна да „мята пили, чукове, триони“ (по Учителя на Камен Донев от „Улицата“), врътна се, каза, че повече „няма никога на Вас да Ви отговоря на нито един въпрос“ и стана тя каквато стана... После се извини, защото вероятно е осъзнал или някой съвсем резонно му е напомнил, че имаме право на всякакви емоции, но не и на всякакво поведение.
Стискаме си ръцете, че емоционалната регулация е трудна работа и не на всеки се отдава, и сигурно щеше да е добре да продължим живота си встрани от този епизод от парламентарните кулоари, ако нещо в горното видео не налагаше да му се обърне внимание.
Хубавката репортерка на онлайн изданието „Свободно слово“, която винаги е близо с микрофона си до Борисов и Пеевски, а и до всички правещи изказвания в кулоарите депутати, гледаше Петя Владимирова с такава насмешка (ако си падах по-патетична, щях да добавя „и с презрение“), че на мене, вместо да ми стане смешно като на нея, ми стана мъчно. Ако си журналист и демонстрираш такова отношение към колега, и то не към кой да е колега, а към Петя Владимирова, чийто авторитет и опит са всепризнати, значи нещо сериозно се е объркало в тази професия.
Толкова от рубриката „В какво се фиксирах тази седмица“. Минаваме към бързо и стройно представяне на темите, в които са се „фиксирали“ нашите автори, за да може и вие да се фиксирате в каквото намерите за добре.
Светла Енчева е с много сериозна фиксация по линия на човешките права, затова тази седмица коментира прайда в Будапеща, който беше посетен от стотици хиляди души. Разбира се, това се случи благодарение на забраната на правителството на Орбан да има прайд. Висш пилотаж е да забраниш нещо и така да го направиш още по-популярно. Защо обаче прайдът в Будапеща беше посетен и подкрепен от много хора извън куиър средите, може да прочетете в „По прайда ще ги познаете“.
Емилия Милчева се фиксира в едни предсрочни парламентарни избори, които може би се пекат за наесен. „Мъртво вълнение влече към урните“ е тазседмичният ѝ анализ, в който разсъждава на кого и защо му трябват нови избори.
Е.Т. вече 18 епизода е фиксирана в троленето. Този път в светлината на прожекторите е Тошко Йорданов. Защото има такъв народ, има и такъв човек, ако знаете само още какви работи има... Ама айде, няма да ви развалям почивката.
Павлина Върбанова е един от най-фиксираните хора, които познавам. Тя практически това работи – да се фиксира в на хората грешките (заклевам я да остави този словоред така!) и да им ги оправя. Понякога пише и съвсем фиксирани в конкретни проблеми текстове в рубриката „Порция език“, като този: „Грешки (не)човешки“. Материалът на Павлина тази седмица е в съавторство с Георги Караманев от „Дигитални истории“ и двамата провеждат експеримент с изкуствен интелект, за да проверят какви са възможностите му да коригира грешки на български.
Продължаваме с тазседмичните тоестки фиксации и стигаме до четвъртия брой на бюлетина „Гласовете на Америка“, списван от Йоанна Елми, който този път излезе на 4 юли – националния празник на САЩ. Ето защо Йоанна си позволява един дълбоко личен и тъкмо заради това напълно разкошен текст за държавата гигант, майка на толкова противоречия. Не забравяйте да се абонирате за нюзлетъра на Йоанна.
Ина Иванова и тя е в играта с фиксирането – фиксира се в някого и го интервюира за рубриката на „Тоест“. В нея ви срещаме с хора, променящи тихо и кротко средата, в която живеят, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Този път интервюто на Ина е с Пламен Петров, директор на Художествена галерия – Казанлък.
От време на време се фиксираме и в списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. В случая Стефан Иванов чете и препоръчва „Атлас на мъглявите континенти“ от Ихсан Октай Анар. „Ако някой познава и харесва Памук, нека прочете и Анар“, съветва Стефан.
На финала на този бюлетин ви изпращам към един фиксиран в поезията подкаст, в който тази седмица зазвуча стихотворението на Иван Димитров „8 процента“, написано специално за нашата рубрика „Стихотворение на месеца“. В „Четвъртъчна поезия“ – подкаста на книжарница „Махала“, Йордан Жечев чете стихове (които не е писал той) и казва някоя и друга дума (която е писал той) за живота като такъв или онакъв. Абонирайте се, за да ви идва в имейла, защото какво по-хубаво от стихотворение по пощата?! Йордан чете вълнуващо.
Оттук насетне ми остава само да ви пожелая да се фиксирате в приятни хора и добре охладени напитки и да ви благодаря, че сме заедно. За да продължи тази обща фиксация, може да ни подкрепите.