Ранна зимна сутрин. Софийско училище. Родители изпращат децата си. Водят ги за ръчичка, целуват ги по челата, подават им кутиите с обяда, казват им по нещо, изпращат ги с поглед, докато тежката училищна врата се затваря зад гърбовете им.
И в тези десет минути преди първия час има толкова много нежност и надежда, и любов, че ако човек остане сам със себе си като страничен наблюдател някъде покрай това училище, може и да се залъже, че всичко е наред.
После нещо става. Ръцете се пускат. Кутиите за обяд стават 5 евро за дюнер и енергийна напитка. Никой не се прегръща и целува. Вратата все по-рядко се затваря зад гърбовете на учениците, защото повечето от тях дори не искат да влязат в сградата.
Най-голямото предателство към децата ни е образователната система, в която ги оставихме да се давят. Сцила, Харибда и Янка Такева дебнат отвсякъде. С празнодумните поздравителни адреси за началото на учебната година, застинали в 76-та; с институционалните проверки, симулиращи дейност и никога неразкриващи никакви нарушения; с декларативната важност на документи и стандарти, които ни убеждават, че ще развиваме критично и самостоятелно мислене, а после пак караме децата да дават „правилни“ отговори през наизустени кухи дефиниции.
Тези, които успяват да излязат на сушата, често са осакатени от борбата с морските чудовища. А други така и не доплуват до отсрещния бряг.

През изминалата седмица стана ясно, че едно 18-годишно момче се е самоубило вероятно заради учителски тормоз. Според съучениците му Билгин Алишев от баташкото село Нова махала е сложил край на живота си вследствие на системни обиди и подигравки от преподавателката по английски Елихан Хаджийска.
Момчето е споделяло и е давало сигнали, че е подлагано на тормоз. В деня, в който се самоубива, е бил на „комисия“, разследваща поведението му. Според приятелите му не е имал възможност да се изкаже и не е получил защита от възрастен, с изключение на един от учителите.
Историята на Билгин не е прецедент. Това се случва и в малки населени места, и в столицата, включително в училища с много добра репутация (каквото и да означава това на фона на цялата янкатакевщина). И примиряването с подобна система на образование е най-големият обществен провал на този иначе „много древен, мъдър и изстрадал народ“ (по Ивелин, Костадин, Радостин или друг, завършващ на -ин).
Същият този народ се е запътил бодро към настъпването на поредната мина на 631-вите избори за последните 5 години.

Преди това очаква с нетърпение КОЙ ще бъде служебният премиер. Голямо чакане, голямо нещо. То са разговори, то е чудо. Сърцето ми може и да не издържи на напрежението, докато дебне за новината, че Главчев пак ще е премиер.
Но нека президентката да каже. А дотогава, за да не ви е скучно, вижте защо фактът, че имаме жена президент, не е нещо особено показателно за отношението ни към жените и мястото им в българската политика. В статията си „Имаме си президентка. И?“ Светла Енчева разглежда точно това.

За чакането и гласуването като национален спорт, за турнето на Бойко Борисов по медии и инфлуенсъри и разбира се, за международното положение е новият епизод на „Т.Е. от Е.Т.“, в който освен всичко друго Е.Т. призовава да се купува „Тоест“. С други думи – да се абонирате с месечно дарение, за да може „Тоест“ да продължи да съществува, в случай че имате нужда от това.
Традиционният петъчен политически анализ на Емилия Милчева е посветен на служебния премиер и Изборния кодекс, с които ще разполагаме, за да проведем едни „честни избори“.

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“,
пише Емилия в коментара си „Възелът на съгласието“. Как ще се развие риалити форматът „Избери служебен премиер“, предстои да разберем.

Какво още в „Тоест“ тази седмица:
- „Стихотворение на месеца“ – „Зимна песен“ от Ана Мария Ленгрен в превод от шведски на Мария Змийчарова.
- Една от най-любимите ми поредици в медията – „От дума на дума“, която води Екатерина Петрова, се завръща с нова дума на фокус: „облак“. Защо точно „облак“ и какво толкова интересно има в облаците, ще разберете от текста „Облаче ле бяло“. Препоръчвам ви да не пропускате и бележките под линия, защото те са си достойни за отделен материал.

- Още една любима месечна рубрика е в „Тоест“ тази седмица. Новините от света на науката, които Михаил Ангелов подбира и обяснява специално за читателите на медията.

Михаил, който е биолог, агроном и магистър по растителна защита, ще е гост в „Тоест разговаряме“ другата събота (7 февруари) и ще ви скандализира с факта, че в ГМО-то няма нищо лошо. Разговорът ще се излъчи на живо в YouTube Live на 7 февруари, събота, от 16:00 ч.
И в цялата какофония от схеми, избори и преструвки, на 1 февруари „Тоест“ навършва 8 години. Осем години, в които гледаме да не се утешаваме, а да си обясняваме каквото можем. Не се гладим по косъма и не се тупаме по рамото. Не се стараем на всяка цена да е лесно и бързо за четене. „Тоест“ е опит да останем в онези десет минути преди първия час, когато още има смисъл да кажеш нещо важно и навреме. Благодарим ви, че го разбирате. Ако искате да продължим да сме заедно, подкрепете „Тоест“ с месечно дарение.





