Ранна зимна сутрин. Софийско училище. Родители изпращат децата си. Водят ги за ръчичка, целуват ги по челата, подават им кутиите с обяда, казват им по нещо, изпращат ги с поглед, докато тежката училищна врата се затваря зад гърбовете им. 

И в тези десет минути преди първия час има толкова много нежност и надежда, и любов, че ако човек остане сам със себе си като страничен наблюдател някъде покрай това училище, може и да се залъже, че всичко е наред. 

После нещо става. Ръцете се пускат. Кутиите за обяд стават 5 евро за дюнер и енергийна напитка. Никой не се прегръща и целува. Вратата все по-рядко се затваря зад гърбовете на учениците, защото повечето от тях дори не искат да влязат в сградата. 

Най-голямото предателство към децата ни е образователната система, в която ги оставихме да се давят. Сцила, Харибда и Янка Такева дебнат отвсякъде. С празнодумните поздравителни адреси за началото на учебната година, застинали в 76-та; с институционалните проверки, симулиращи дейност и никога неразкриващи никакви нарушения; с декларативната важност на документи и стандарти, които ни убеждават, че ще развиваме критично и самостоятелно мислене, а после пак караме децата да дават „правилни“ отговори през наизустени кухи дефиниции. 

Тези, които успяват да излязат на сушата, често са осакатени от борбата с морските чудовища. А други така и не доплуват до отсрещния бряг.

Колко е трудно да се излезе от коловозите на образователната неадекватност
Ако приемем присърце задачата да отговорим на въпроса, поставен в заглавието, трябва да кажем: „Много е трудно.“ Донка Дойчева-Попова обяснява с реални примери защо.

През изминалата седмица стана ясно, че едно 18-годишно момче се е самоубило вероятно заради учителски тормоз. Според съучениците му Билгин Алишев от баташкото село Нова махала е сложил край на живота си вследствие на системни обиди и подигравки от преподавателката по английски Елихан Хаджийска.

Момчето е споделяло и е давало сигнали, че е подлагано на тормоз. В деня, в който се самоубива, е бил на „комисия“, разследваща поведението му. Според приятелите му не е имал възможност да се изкаже и не е получил защита от възрастен, с изключение на един от учителите.

Историята на Билгин не е прецедент. Това се случва и в малки населени места, и в столицата, включително в училища с много добра репутация (каквото и да означава това на фона на цялата янкатакевщина). И примиряването с подобна система на образование е най-големият обществен провал на този иначе „много древен, мъдър и изстрадал народ“ (по Ивелин, Костадин, Радостин или друг, завършващ на -ин).

Същият този народ се е запътил бодро към настъпването на поредната мина на 631-вите избори за последните 5 години. 

Отечество любезно, аз ще те спася!
Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.

Преди това очаква с нетърпение КОЙ ще бъде служебният премиер. Голямо чакане, голямо нещо. То са разговори, то е чудо. Сърцето ми може и да не издържи на напрежението, докато дебне за новината, че Главчев пак ще е премиер. 

Но нека президентката да каже. А дотогава, за да не ви е скучно, вижте защо фактът, че имаме жена президент, не е нещо особено показателно за отношението ни към жените и мястото им в българската политика. В статията си „Имаме си президентка. И?“ Светла Енчева разглежда точно това.

Имаме си президентка. И?
Имаме си президентска институция с жена начело, но то е по стечение на обстоятелствата, а не защото сме я избрали и сме решили, че тъкмо нея искаме тъкмо на това място. За жените в българската политика и защо президентКАТА не е пробив – от Светла Енчева.

За чакането и гласуването като национален спорт, за турнето на Бойко Борисов по медии и инфлуенсъри и разбира се, за международното положение е новият епизод на „Т.Е. от Е.Т.“, в който освен всичко друго Е.Т. призовава да се купува „Тоест“. С други думи – да се абонирате с месечно дарение, за да може „Тоест“ да продължи да съществува, в случай че имате нужда от това.

Традиционният петъчен политически анализ на Емилия Милчева е посветен на служебния премиер и Изборния кодекс, с които ще разполагаме, за да проведем едни „честни избори“.  

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“,

пише Емилия в коментара си „Възелът на съгласието“. Как ще се развие риалити форматът „Избери служебен премиер“, предстои да разберем.

Възелът на съгласието
Риалити форматът „Избери служебен премиер“ продължава. Голямата награда за последния оцелял е възможността да проведе следващите предсрочни парламентарни избори. Коментар на Емилия Милчева.

Какво още в „Тоест“ тази седмица:

  • „Стихотворение на месеца“ – „Зимна песен“ от Ана Мария Ленгрен в превод от шведски на Мария Змийчарова.
  • Една от най-любимите ми поредици в медията – „От дума на дума“, която води Екатерина Петрова, се завръща с нова дума на фокус: „облак“. Защо точно „облак“ и какво толкова интересно има в облаците, ще разберете от текста „Облаче ле бяло“. Препоръчвам ви да не пропускате и бележките под линия, защото те са си достойни за отделен материал.
Облаче ле бяло
Цветовете са като думите, твърди Екатерина Петрова, докато се взира в облаците, за да улови 50-те нюанса бяло и да разкрие етимологичните родини на това пухкаво, ефирно, хвърковато, небулозно нещо.
  • Още една любима месечна рубрика е в „Тоест“ тази седмица. Новините от света на науката, които Михаил Ангелов подбира и обяснява специално за читателите на медията.
Научни новини: Генни технологии, астронавти, химически фосили и климатични промени
Тръгваме от генните технологии в Европа, качваме се на Международната космическа станция, гмуркаме се в океана при едни водни гъби, за да изплуваме обратно с кратък преглед на последната информация за климатичните промени. Това е възможно само в научните новини на Михаил Ангелов.

Михаил, който е биолог, агроном и магистър по растителна защита, ще е гост в „Тоест разговаряме“ другата събота (7 февруари) и ще ви скандализира с факта, че в ГМО-то няма нищо лошо. Разговорът ще се излъчи на живо в YouTube Live на 7 февруари, събота, от 16:00 ч.

И в цялата какофония от схеми, избори и преструвки, на 1 февруари „Тоест“ навършва 8 години. Осем години, в които гледаме да не се утешаваме, а да си обясняваме каквото можем. Не се гладим по косъма и не се тупаме по рамото. Не се стараем на всяка цена да е лесно и бързо за четене. „Тоест“ е опит да останем в онези десет минути преди първия час, когато още има смисъл да кажеш нещо важно и навреме. Благодарим ви, че го разбирате. Ако искате да продължим да сме заедно, подкрепете „Тоест“ с месечно дарение.