С балончета, с пръчици леки –
като перца
изписваме с букви големи
за всички деца:
Лека нощ, лека нощ,
лееекааа ноооощ!
Тези приспивни думи са от една древна (по-древна и от мен) песничка от предаването „Лека нощ, деца“, известно още като „Сънчо“ (ама Сънчо още отпреди станалото „вайръл“ – ако използваме езика на днешните деца – „Аз съм Сънчо, ида от горица“). Та напоследък тези балончета, пръчици и перца ненадейно изплуваха в паметта ми благодарение на извънредно забавната обществена поръчка за прескъпо струващи икони, балони, бонбони, топки, мешки, смешки и прочее поучително-увеселителни артикули, с които МВР да образова децата така, щото да се пазят от юнаците зад волана.
Разбира се, този умопомрачителен списък с артикули заслужено се предвожда от иконите и това е напълно разбираемо. Та нали се радваме на образование, модерно, толерантно и изтъкано от междупредметни връзки. Сега новият предмет добродетели и религии ще черпи с пълни шепи от материалната база на часовете по безопасност на движението. И обратното. Изобщо, въпросните 420 000 лева, срещу които всички писнаха, ще се избият още преди края на първия срок... Докато пътни знаци и икони заедно навигират децата ни по пътищата на родината, а ние, спокойни за тях, тънем в сън и без участието на къдравото момченце от горицата – така и така вече са ни хвърлили достатъчно прах в очите.
На фона на това изобщо не се оплаквайте, ако вцърковеното честване на 24 май пред Паметника на Кирил и Методий в София в края на миналата седмица ви е се е сторило въздълго и тегаво предвид доминиращия програмата молебно-водосветен елемент. Това нищо не е. Най-хубавото предстои – държавата се е погрижила, ей го къде е 15 септември.
От тази любима моя тема за образованието скачам на нещо наистина умно и приятно за четене в настоящия брой – новата рубрика „Вкусната страна“, в която Чило Попов ще ни разхожда из България и Балканите, за да ни среща с интересни хора, произвеждащи храни и продукти, а за капак ще повдига капака на личната си тенджера, за да споделя с нас по някоя и друга рецепта. Рубриката започва с материал за аспержите – „Завръщането на буржоазния зеленчук“ (шшшт, да не чуе Костадинов, че ще размаха чукундура).
Още един интригуващ разговор предлага и рубриката ни „Игромислие“, която този път се фокусира върху моралната двусмисленост на видеоигрите. Или по-конкретно, в „Киберпънк 2077“. Удоволствие и лудонаративен дисонанс“ Миглена Николчина, Северина Станкева, Еньо Стоянов и Николай Генов разискват противоречията между наратив и игрова механика. И ще продължат тази тема и в следващите няколко издания на рубриката – затова следете внимателно.
Пореден разговор в броя – „Даниела Михайлова и Дора Петкова – за служебните адреси, личните документи и порочните кръгове“. Светла Енчева задава въпросите, а всички отговори водят до заключението, че без адресна регистрация автоматично преставаш да си част от обществото.
И докато с православни икони се опитваме да регулираме движението по пътищата, Анастасия Орманджиева ни разказва за едно революционно събитие в медицината – „Трънливият път до успешната трансплантация на трахея“.
Трънлив и изпълнен с опасности е и дългият път, вървян от ДПС, особено откакто прие в редиците си момчето Пеевски – „новото начало“ на „доброто“ старо автентично „движение“. За най-новите развития в лагерите на почетния председател и на еманципиралия се олигарх – четете седмичния политически анализ на Емилия Милчева „Сериалът не е турски“.
За да ни е по-лесно да преглътнем седмицата, винаги е добре да отворим книга. А и в момента тече Пролетният панаир на книгата в парка пред НДК, така че, ако имате път из столицата (и чадър подръка), разходете се дотам. Освен всичко друго, ще можете да откриете и трите заглавия, които Зорница Христова ни препоръчва този месец в рубриката си „По буквите“ – „Да ти бъда тяло“ от Албена Тодорова, „Маслен нос“ от Владислав Христов и „Дървеният костюм“ от Йордан Д. Радичков. С повечко късмет дори може да си тръгнете с автографи от авторите.
Стихотворението, с което напускаме месец май, е на Виолета Кунева и носи ултимативното заглавие „Или истината, или“.
за мъртвите цялата истина
иначе се събуждат,
се казва в стихотворението. А настоящият момент, който – въпреки различията – обитаваме заедно, го доказва.
И докато чакаме Христо Грозев да публикува поредното разследване, с което да разкрие името на български журналист на руска хранилка, вижте (ако все още не сте го направили) този кратък филм на Мая Димитрова за пропагандните машини и машинисти днес, който БНТ сметна за редно да излъчи в 23:25 ч. Няма да ви казвам повече – сами ще се убедите в размера на бедствието, пряко следствие от некачествено образование и осакатени, превзети медии.
Ако и на вас ви е писнало да ви хвърлят прах в очите и да сте част от общество, управлявано от „архитектите на хаоса“, подкрепете ни, за да сме заедно. Иначе горим.