в цялата писана история на човечеството за около 3400 години
периодите на пълен мир са не повече от 268 години
8 процента мир 92 процента война
това е човечеството
8 процента мир 92 процента война
това е човекът

А това е фрагмент от стихотворението на месец юни „8 процента“, написано от Иван Димитров специално за „Тоест“. Но макар поетическите жанрове да са недвусмислено художествени, горното твърдение е реален факт (или поне е бил такъв през 2003 г. – със сигурност с днешна дата процентите са се изменили, и то не в полза на човечеството). Изминаващата седмица отново го доказва, напомняйки за перманентния „хормонален дисбаланс“ на света, в който живеем. И в който – както обича да казва една приятелка – всички сме заложници на високите нива тестостерон, управляващи онези, които ни управляват.

Ако чичковците „на стероиди“, които „редят“ по-големите територии и групи от хора, започват войни, докато твърдят, че ги спират, и стрелят, докато декларират прекратяване на огъня, дребните риби си купуват екзотични диви зверове за домашни любимци (мяу, бе!), за да ги гонят след това из несвойствени за тях хабитати. С малко повече фантазия и помощ от приятел, пардон от истинския всенароден домашен любимец ChatGPT, току-виж и левът балкански (животното, не валутата) се върне (или понаучному – бъде реинтродуциран) по нашите земи, за да бори еврото и да сложи в ред разните там пуми, пантери и прочее дезертьори от чуждестранни легиони.

Във всеки случай, докато се кикотите на миймове с фейк черни острозъби котенца, хвърляйте и по един поглед към собствения ви двор – понякога реалността бива внезапно изобретателна.

И докато недалеч от нас хвърчат балистични ракети, у нас хвръкна оставката на Кирил Петков. Причината – ендемична за политическия ни хабитат „мръсна бомбичка“, която може да се окаже с дълготраен радиоактивен ефект. Но и разбира се, сложни вътрешнопартийни проблеми в ПП, свързани със слаба кадрова политика, усядане в определени инерции, характерни за навлизането на формацията в етап на партийна зрелост в съответния отровен контекст и пр. Повече за случилото се и за възможните последствия четете в анализа на Емилия Милчева „Промяната продължава (ли?)“.

А ако (напълно разбираемо) ви е писнало да четете, изгледайте новото видео на скъпоценната Е.Т. – както винаги е пълно с мрачна жизненост и свежи идеи за бъдещето.

Но нека се опитаме да подадем глава навън от кочината, преди да сме се усмърдили необратимо...

В тази седмица на ескалация на военните конфликти се връщаме към паметно събитие от миналия век, написало до голяма степен кодовете на днешен Китай. В позадрямалата си през последните години рубрика „Китай отвътре“ Стефан Русинов ни предлага съвсем скорошната статия на писателя Ма Дзиен по случай 36-тата годишнина от събитията на площад „Тиенанмън“ – „Двойната революция на тоталната власт и свободата“.

Важен акцент в броя е и организираната от Володимир Зеленски Одеска среща на 10 държави от Югоизточна Европа, на която са обсъждани новите геополитически съюзи и тяхното стратегическо значение. Повече за форума – в „Украйна, Балканите и геополитиката на новия световен ред“ от Александър Малинов.

Вътрешнобалканските съюзи обаче никога не са били лесно постижими заради кафеено-ракиения манталитет, който лесно обръща всяко кротко хортуване в крамола и тупане в гърдите. Та и сега се оказва, че проектодокладът за напредъка на Македония, представен от Томас Вайц на 4 юни в ЕП, е срещнал масирани критики от българските евродепутати, довели буквално до скандал. Защо и как се е стигнало дотам, разисква Анахит Хачикян в „Какво става със Северна Македония?“.

Научните новини на Михаил Ангелов, както обикновено, удрят мажорен акорд в броя ни. Защото дори не всичко в тях винаги да е цветя и рози, самата възможност да четеш за звезди, паяци и земноводни, а не за Путин, Тръмп, Нетаняху и Пеевски, е спасителна.

В края на юни и в началото на лятото, когато положението по света и у нас е „надежда тука всяка оставете“, все пак оставаме с надеждата, че поне преследваната черна красавица ще излезе невредима от ловната и медийната хайка (къде са Радичков и Ивайло Петров да видят алегоричния ресурс в тази история?!). С ваша помощ и ние продължаваме да оцеляваме, пробивайки си път в медийната джунгла от фейк, хейт и кликбейт. Ако не искате да ни отстрелят, натиснете първи бутона по-долу.

Приятно четене!