Отмина първата седмица от началото на кампанията за предстоящите избори за нов парламент. Предстои да видим дали в останалите три седмици обичайното надвикване на политическия пазар отново ще заглуши опитите за рационален разговор. Но докато прожекторите ще са насочени към поредните „спасителни“ обещания, ние в „Тоест“, както пък е обичайно за нас, ще се взираме в сенките и ще четем между редовете, където контекстът невинаги е кристалноясен, но процесите са най-дълбоки. Защото отвъд плакатните лозунги – отчайващо банални впрочем – продължават да стоят отворени най-важните въпроси, на които почти никой политик не бърза да отговори.

В новия си анализ за „Тоест“ Емилия Милчева разглежда усилията на служебния кабинет и МВР да редуцират контролирания вот. Този път изглежда, че десетилетната етническа лоялност в районите на ДПС трудно ще бъде трансформирана изцяло в нови мрежи от зависимости. Дали обаче факторът „Пеевски“ няма да се окаже неочакван катализатор, който, отблъсквайки част от вота в нови посоки, да предизвика оздравителен трус в политическата конюнктура у нас?

На Пеевски ще му е трудно с гласовете
Купеният вот всъщност е мрежа от зависимости, която се прокъсва, когато държавата действа. Акциите на МВР дават някакви резултати – засега повече видими, отколкото ефективни, но все по-често се поставя въпросът колко тежи реалната подкрепа на избирателите за ДПС – Ново начало. От Емилия Милчева.

Светла Енчева забелязва едно оглушително отсъствие в дневния ред и в обществения дебат около тези избори. Изглежда, че на никого не му пука за либералната демокрация. На нея всъщност дължим всичко постигнато в обществен и икономически план през последните вече почти четири десетилетия. Дори самия факт, че провеждаме избори.

Светла прегледа програмите на водещите политически играчи, за да установи, че всички тичат под знамето на „спасители от корупцията“, докато тихомълком загърбват ценностите, които правят гражданската съпротива възможна. Така на 19 април предстои да избираме между антикорупция с московски привкус, антикорупция с проевропейска фасада или директно запазване на досегашното статукво.

Изборите, които нямаме
Този текст тръгва от привидно прост въпрос и стига до неудобен извод: в предстоящите избори изборът не е между модели на управление, а между различни версии на едно и също обещание, от което леко ни е втръснало. Какво всъщност ни предлагат партиите? От Светла Енчева.

Помните ли, че още на 1 февруари 2018 г., когато „Тоест“ стартира с първите си няколко материала, един от тях беше късометражен документален филм? Дойде време да ви покажем още една съвсем нова продукция – филма „Какво е да остарееш в България“. Негов автор е Лина Кривошиева, която освен режисьор, сценарист и оператор на филма е и един от основателите на „Тоест“. Чрез историите на няколко жени тя изследва темата за остаряването и за отношението на обществото ни към възрастните хора.

Заповядайте на премиерата на филма в София на 5 април (неделя) от 15:00 ч. в Дома на киното. След прожекцията ще проведем кратък разговор с Лина Кривошиева, Яна Рупева, доц. Ивелина Ефтимова и публиката, модериран от Владислав Севов.

Следват прожекции и в Стара Загора, Пловдив, Велико Търново, Трявна, Шумен, Межден и вероятно и на други места.

„Какво е да остарееш в България“ – прожекции и срещи с публиката
Каним ви да гледаме заедно новия документален филм на „Тоест“ и да се съберем около тема, която засяга всички ни, но за която рядко говорим. Чрез историите на няколко жени филмът изследва какво означава да остарееш – и как обществото ни се отнася към възрастните хора.

И като споменахме „Дома на киното“... пак там на 1 април, Деня на шегата, започва първото издание на комедийния фестивал „Е, и?“, който ще се опита да задоволи глада ни за смях и усмивки (поне в софийския кинокалендар) със селекция от близо 20 заглавия – от вечни класики до съвсем нови заглавия от европейското и световното кино.

В програмата ще откриете както невротичния Уди Алън в „Ани Хол“ и вечната Мерилин Монро в „Някои го предпочитат горещо“ (по повод 100-годишнината от рождението ѝ), така и британски черен хумор в зомби комедията „Шон от мъртвите“. А сред най-новите продукции в афиша са немският Two to One със Сандра Хюлер, италианският „Илюзията“ на Роберто Андо, както и „Дракула“ на румънския режисьор Раду Жуде, който някак успява да смеси вампири, кръв и автомобилни преследвания и всичко пак да си остане смешно. Ако имате нужда от малко интелигентен хумор и кино, което е едновременно трогателно и остроумно, не пропускайте този 9-дневен маратон на доброто настроение.

Още едно събитие, на което искаме да ви поканим да присъствате, този път виртуално – новият епизод на видеопоредицата ни „Тоест разговаряме“ предстои на 4 април, събота, от 16:00 ч. в YouTube Live. Този път Владислав Севов ще разговаря с Надежда Цекулова, авторка в „Тоест“ по здравни и образователни теми. В последната една година тя води рубриката „Анатомия на пола: Жена“, а предстои и новата ѝ поредица в „Тоест“ по една тежка, но важна тема – липсващите палиативни грижи за деца в България.

Ако сте сред тези, които очакват историческото завръщане на земляни на Луната, вероятно вече знаете, че техническа неизправност остави мисията Artemis II „приземена“ за още известно време, а действителното кацане на лунната повърхност се изплъзва за... някъде около 2028 г. В поредния си обзор с научни новини Михаил Ангелов разказва за това как новата логистика на НАСА и частните компании превръщат пътуванията из Космоса в сложна шахматна партия, за кометата 3I/ATLAS, която прелетя край Юпитер, оставяйки след себе си повече въпроси, отколкото отговори, и за климата на собствената ни планета, който показва поредни признаци на трескави и динамични промени.

Научни новини: Лунни мисии, комети и климатични промени
Artemis II още не е излетял, междузвездната комета 3I/ATLAS вече си тръгва, а климатът не чака никого – накратко какво се случва горе (и долу) през последните седмици. Научни новини от Михаил Ангелов.

Теодора Станимирова пък ни сблъсква с един от критичните проблеми в българското образование. Според статистиката над една трета от новопостъпилите учители напускат професията в първите три години. Причината е липсата не на финансова мотивация, а на реална менторска подкрепа и подготовка за действителността в образователната система. Анализът поставя фокуса върху емоционалното прегаряне и усещането за самота, пред които се изправя всеки млад учител, прекрачил училищния праг.

Възможно ли е училището да спре да бъде „инкубатор за стрес“ и да се превърне в подкрепяща общност, или ще продължим да губим потенциала на новото поколение просветители в лабиринта на една нереформирана система? Прочетете „Първите три години. Защо младите учители не се задържат в системата?“ – статия за цената на разочарованието и нуждата от истинска промяна за тези, които са призвани да формират бъдещето.

Първите три години. Защо младите учители не се задържат в системата?
Заплатите на учителите растат, педагогическите специалности са без такси, но младите учители панически напускат системата. За да разбере този парадокс, Теодора Станимирова разговаря с две учителки от „Заедно в час“, с две представителки на организацията, с един доскорошен министър и пита МОН.

Според Екатерина Йосифова четящият стихотворение сутрин добре понася другите часове от деня. Това е декларираният и преднамерен замисъл на рубриката ни „Стихотворение на месеца“. Този път то е на Никола Маринов – кратичко е, няма заглавие, но пък всяка дума тежи на мястото си... в безбрежното.

***
Впечатлен от предположението че светът веднъж бил безбрежен криел се в нощта Спомняйки си че той е човекът а книгата привидение оставил надеждата да стъпи на брега Слязъл от прогнилия сал взирал се в мрака без да знае дали някъде там грее крехък пламък на свещ Никола Маринов Никола Маринов

И преди да ви пожелая приятно четене, искам да припомня, че за да може екипът ни и през следващите седмици да търси смисъла отвъд шума, имаме нужда от подкрепа за независимата журналистика на „Тоест“. Вашата съпричастност е единствената ни гаранция за свобода. И причина за съществуване.