Тази „президентска“ седмица започна – обещаващо – с оставка и с няколко разменени писма.
Оставката я подаде президентът Румен Радев, който се възползва от последните си минути на поста, за да стартира предизборна кампания, все още лишена от конкретност, но очевидно и очаквано прицелена към младите. Оставям настранa съдържанието на речта и се фокусирам само върху жеста на оставката – за мен жалка проява на (меко казано) нелоялност и безотговорност към президентската институция и към цялата държава.
Да си президент не е като да си касиерка в супермаркет А, която в дните преди Коледа напуска, защото в супермаркет Б са ѝ предложили по-добри условия. Да си президент в известен смисъл е като да си пилот – не върви да зарежеш пътниците и да скочиш с парашут, преди полетът да е приключил. Президентът има мандат и отказът от поста би трябвало да е (морално и всякак) възможен само при изключителни обстоятелства. Каквито предстоящите избори не са. И личното му политическо битие и бъдеще не е. Още по-малко биха могли да бъдат оправдание евентуално поетите ангажименти към трети и пети лица, политически проекти, партии, организации и прочее...
Основната мисия на президента е да стои начело на народа, който го е избрал, във времето, за което е избран. Независимо дали повереният му самолет се движи по разписание, закъснява, или всеки момент ще се разбие в земята. Но Румен Радев за пореден път демонстрира, че не служи на интересите на България и нищо не (може да) пилотира просто защото през цялото време се вози в чужд самолет.
Още по темата за тази срамна оставка, както и за останалите позорни деяния, свършени от управниците ни през последните дни четете в анализа на Емилия Милчева „Отечество любезно, аз ще те спася“.
Емилия Милчева
Въпреки очевидно спекулативния монолог на Радев от понеделник вечер, опасявам се, че сърцераздирателният му тон вероятно е докоснал немалко сърца, чийто вот на предстоящите избори вече е предопределен. Податливостта ни на пропаганда и манипулация става все по-плашеща, докато капацитетът ни да анализираме реалността отслабва. Във връзка с тази тема ви предлагаме да се „запознаете“ с един бивш служител на ДС – полковник А., който не е подписал дебютната си статия в „Тоест“ „Манипулацията – този стар и все тъй полезен занаят“, но по всичко личи, че стои зад думите си. А те са свързани именно с механизмите, по които биваме управлявани, и с евентуалните начини да противостоим на манипулацията и пропагандата. Ето какво съветва полковник А.:
Като първоначален тест винаги си задавайте още един въпрос: въздейства ли материалът, който четете, слушате или гледате, върху мисълта ви – или върху емоциите ви? Ако отговорът е второто, в 99% от случаите става дума за манипулация. Проверявайте. И не се хващайте.
Полковник А.
Добър съвет в момент, в който ни предстоят важни избори. На тях – според Александър Драганов и статията му „Партийните системи по света и де е България в тях“ – целта ПП–ДБ да получат пълно мнозинство в парламента е трудно постижима. И това се дължи най-вече на пропорционалната избирателна система у нас, както и на степента на поляризация в обществото. Ето какво казва Александър в тази връзка:
България е средноевропейска държава и пропорционалната избирателна система е нормална за нея. От това следват няколко неща. Преди всичко в Народното събрание ще попадат различни партии. Причината се корени не само в разделението ни на различни политически племена (по Димитър Ганев) и във факта, че в България „всяка коза е за свой крак“, а най-вече в обстоятелството, че това състояние е очакваното – и дори желаното – за избирателна система като нашата. Различните групи от населението с различни виждания и интереси получават представителство. Задача на политиците е да намерят работеща формула, за да се съобразят с тях.
Александър Драганов
И докато с омерзение наблюдаваме години наред как политиците така и не намират работещата формула, налага се да вършим и други неща, например да си раждаме и отглеждаме децата, при все че светът изглежда все по-неподходящо място за тази дейност. На „Раждането – между физиологията и системата“ е посветена поредната статия на Надежда Цекулова от рубриката ѝ за женското здраве. И най-вече на добрите и недотам добрите практики в родилната помощ и тяхното прилагане у нас. Практики, които в редица случаи наистина опират не до степен на експертност и ниво на оборудване, а до базисни етически норми:
Осем години след публикуването им много от препоръките на Световната здравна организация за позитивно раждане все още са масово недостъпни за родилките в България: да бъдат подкрепяни от близък човек, да могат да консумират лека храна и течности в първия етап на раждането, да бъдат третирани с уважение.
Надежда Цекулова
И от темата за женското здраве плавно преминаваме към проблема с психичното ни здраве, което родната действителност за поредна седмица изправя пред неимоверни предизвикателства. Съветът за оцеляване на Е.Т. в епизод 38 гласи:
Представете си, че сте панда. Не виждам друго спасение.
И така, бавно и със стрък бамбук между зъбите, прекрачваме границите на страната, за да огледаме какво се случва на международната сцена.
Тук идва моментът да се върнем към „писмата“, за които споменах по-горе и които рязко ни настроиха на вълните на срещата в Давос още преди реално тя да е започнала. Та в началото на седмицата президентът дадаист, „кралят Юбю“ на нашето време, възпят още като Тръмпти Дъмпти, изпрати обидено писмо отговор до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре, в което обясни, че след като си е дал труда да спре осем войни, че и отгоре, за което не е получил полагаемата му се Нобелова награда за мир, световният мир вече не е негова грижа и отговорност. Така щял да се фокусира върху важните за САЩ задачи, като например присъединяването на заветната Гренландия.
За да забършат капките от поредното изплискване на президентския леген и евентуално да укротят буйстващия вътре Доналд, на когото му е отказана желаната играчка, други лидери отвърнаха с доста възпитани, макар и еднозначни кратки текстови съобщения. В съобщението си Макрон например кани Тръмп на вечеря, директно заявява, че не разбира историята с Гренландия, и два пъти използва думата great – явно за да слезе до нивото на речника на американския президент. Марк Рюте от своя страна също гали Тръмп по посока на косъма за Сирия, като използва друга любима дума на Доналд – incredible. И разбира се, отново повдига темата за Гренландия.
Гренландия, естествено, присъстваше и в давоските речи, като специално тази на Тръмп продължи над час и изобилстваше от лъжи и полуистини, подправени с доза невежество и обвити в дементна мъгла, чието разплитане може да проследите тук. За пореден път американският президент заяви апетитите си към Гренландия, която безсрамно омаловажи и обиди, наричайки я „парче лед“.
На този фон речта на канадския премиер Марк Карни в Давос заслужено стана вайръл с непоколебимия си тон; с дързостта да назове нещата с истинските им имена – „разрив“, а не „преход“; с избора на Вацлав Хавел и „живота в истина“ като отправна точка в бъдещето; с визията за коалициите на средните сили, чийто ход може да бъде съзидателен, за разлика от действията на великите геополитически съперници. И разбира се, с коментара по актуалната тема за ледения остров:
По отношение на арктическия суверенитет ние твърдо стоим зад Гренландия и Дания и напълно подкрепяме тяхното уникално право да определят бъдещето на Гренландия.
Идеята за новите коалиции, както и заявената воля за консолидиране на Европа в отпор на безобразната външна политика на президента на САЩ е хоризонт, спрямо който България, пълноправна членка на ЕС, би трябвало да ориентира позицията си. Уви, обаче, по-малко от денонощие след безумната реч на Тръмп премиерът Желязков тихомълком, без ясно заявено решение от правителството или парламента, въз основа на „поверителен акт“, приет в късни доби от Министерския съвет, се изстреля на учредяването на т.нар. Съвет за мир на Тръмп – формирование, което водещите страни в ЕС бойкотираха. С участието си в Съвета България се откъсва от политическите си съюзници и застава до страни като Унгария, Турция, Беларус, Аржентина, Парагвай, Катар, Саудитска Арабия и пр. А задната мисъл в целия този резил, разбира се, е да се откупи „свободата“ на г-н Пеевски от списъка „Магнитски“.
След тази турбулентна седмица, в която знаковите думи на отминалата година „евро“, „безобразие“ и „протест“ бяха изтласкани от следващи потенциални претенденти, като „оставка“, „разрив“, „Гренландия“ и нови измерения на „безобразието“, ви предлагаме малко почивка от политиката, без рязко да сменяме темата. Затова ви припомняме няколко красиви и информативни текста на Светла Стоянова от северната ѝ поредица, която публикувахме през 2024, доста преди „парчето лед“ да се превърне в гореща геополитическа хапка. Тези пътеписи ще ви помогнат да усетите истинската Гренландия – с магията на леда, кучешките впрягове, пъстрите къщи, екзотичния език и храна, нравите на инуитите... Приятно четене!
- На север: Гренландия и тайните на леда
- На север: Страната на инуитите
- На север: Гренландия в чиния (част първа, част втора)
- Първото прекосяване на Гренландия, или кой е Фритьоф Нансен
А ако сте пропуснали да чуете на живо шести епизод от рубриката „Тоест разговаряме“, в който гост е Йоанна Елми – дългогодишна авторка в „Тоест“ и водеща на бюлетина „Гласовете на Америка“, вече може да го направите ето тук.
Владислав Севов
Следващата среща ще бъде с Михаил Ангелов – биолог, агроном и водещ на рубриката „Научни новини“ в „Тоест“. Разговорът ще се излъчи на живо в YouTube Live на 7 февруари, събота, от 16:00 ч.
За финал ви поздравявам с едно неостаряващо парче на Боб Дилън, което – в духа на речта на Карни – отново става актуално:
И по-добре започвай да плуваш,
иначе ще потънеш като камък,
защото светът се променя.
И не забравяйте, че за да плуваме заедно, се нуждаем от вашата подкрепа. Защото светът се променя... А желаещите да ни пратят на дъното неспирно работят по въпроса. Благодарим ви!