Дългогодишното гледане на сериали се отблагодарява, драги читатели на „Тоест“. Ето например, ако не бях гледала преди години The IT Crowd (излъчван за кратко в България като „Компютърджии“), нямаше да мога да си обясня защо ми е толкова позната ситуацията, в която къщата ти гори, а ти пускаш постове във Facebook. В случая на разкошния Морис от The IT Crowd гореше офисът, в който работеше, и той реши да напише имейл на пожарната, за да я уведоми.

В тазседмичния анализ на Емилия Милчева „За можачите, неможачите и Добрия пожарникар“ става дума точно за това: кой пали пожарите в Столичната община, кой ги гаси и има ли как да се направи така, че да не е толкова леснозапалимо положението.

Още един проблем на местното управление се разглежда в дълбочина в новия брой на „Тоест“. По темата за незаконните ромски къщи и какво всъщност трябва да се направи с тях, Светла Енчева разговаря с Мария Методиева от „Тръст за социална алтернатива“. Когато се подхожда с разбиране и грижа към подобни казуси, става ясно, че нещата не са нито черни, нито бели и няма как удобно да бъде посочен един виновен, а е добре просто всички да работят заедно, за да се свърши каквото трябва. И то не е просто да се бутнат 20 къщи, да сме наясно. 

Виновни няма и по въпроса с изчезването на звателните форми от българския език, защото отдавна май не е важно какво е правилно, а как го чувстваме. Всеки човек си има собствено схващане как иска да му „викат“, и затова останалите гледаме да се съобразяваме (освен ако много не ни дразни с претенциите си и правим точно обратното). В новия си текст „Тук ли си, Петре?“ Павлина Върбанова разсъждава къде отиват „Иване“ и „Емиле“ и дали леко стерилното „Уважаеми Мартин“ не идва на тяхно място, за да остане завинаги.

Завинаги е много дълго време, затова по-добре да не го мислим. Но тази седмица в „Тоест“ обръщаме поглед към едни отношения, които от достатъчно дълго време определят немалко геополитически процеси. Правим го с анализа на Искрен Иванов, посветен на САЩ, Израел и Турция. Накъде гледа югоизточната ни съседка и какво вижда в тази посока, може да прочетете в „Турция между САЩ и Израел. Посткемализъм или неоосманизъм?“.

Като сме отворили дума за САЩ, трябва непременно да се каже, че си имаме чисто нов бюлетин, посветен на тях. На всеки две седмици Йоанна Елми ще прави обзор на новини, процеси, хора отвъд океана и ще ги събира под шапката на „Гласовете на Америка“. „Бавната, съсредоточена и критична журналистика остава сред най-добрите антидоти срещу силно поляризираната и емоционална страна на социалните мрежи и срещу информационната война, която се води онлайн и през различни медийни източници“, както пише самата Йоанна. Затова абонирайте се за „Гласовете на Америка“ и четете брой 1, в който се прави обзор на първите 100 дни от втория мандат на Тръмп.

А в брой 101 на рубриката ни „На второ четене“ Антония Апостолова обръща внимание на „Харолд и Мод“. Остарява ли добрата стара класика, каквато е историята на героите на Колин Хигинс? Ясно е, че краткият отговор е „не“. Обосновката е в анализа на Антония, който, както обикновено, е талантливо написан и безкрайно приятен за четене.

Четене, поне на книга, е нещо, което не се е случвало на 43% от българите през 2024 г. Тази и други разкошни новини коментира Е.Т. в епизод 15 на седмичната видеорубрика в „Тоест“. Тук е моментът може би да ви честитя 24 май – Деня на българската просвета, и няма да кажа нищо повече по темата.

В края на седмицата ни напусна Асен Григоров – един от най-разпознаваемите и опитни журналисти в България. Ще го помним с точните му коментари и непогрешимия журналистически нюх. Екипът на „Тоест“ изказва сърдечни съболезнования на семейството и близките на Асен.