Да си попееш в трескавите предколедни дни, когато един кош с подаръ..., пардон, с работа, ти се изсипе на главата... та, да си попееш предколедно – под душа, в колата, с детето, с приятели, – ако и да не помага, то със сигурност не вреди.

Когато в едно интервю питат Пол Саймън на коя песен от цялата история на музиката би искал да е автор, той отвръща „Тиха нощ, свята нощ“ (от Йозеф Мор и Франц Грубер, изпълнена за първи път през 1818 г., навръх Коледа). За феновете на Саймън и Гарфънкъл това едва ли е учудващ отговор, предвид че през 1966 г. фолк-рок дуото включва кавър на песента в третия си студиен албум Parsley, Sage, Rosemary, and Thyme („Магданоз, салвия, розмарин и мащерка“ – цитат от прочутото им парче за панаира в Скарбъро). Само че добре познатата ни светла и въздигаща духа коледна мелодия е превърната във фон на вечерен осведомителен бюлетин, сиреч в политическо послание.

И така, докато вестта за раждането на Младенеца, а с него и на надеждата, обикаля света, по радиовълните и на крилете на кавъра на Саймън и Гарфънкъл до нас достигат други едни вести от бурната 1966 година – за повдигнатото обвинение срещу убиеца Ричард Спек, за преждевременната смърт на комика Лени Брус, за похода за граждански права в Сисеро, Илинойс, организиран от д-р Мартин Лутър Кинг-младши и пр.

Едва ли ще ви изненадам, като ви кажа, че през годините експериментът на Саймън и Гарфънкъл е повтарян и от други музиканти, които избират ефектната и мощна формула на въздействие – да стоплят сърцето с ангелската мелодия, за да го разбият в следващия миг с кошмара на случващото се по света, като че ли все по-немислимо и по-невъобразимо с всяка настъпваща година.

Няма да прибягвам до този „специален ефект“ точно сега, макар, признавам си, да се изкушавам. И няма да го сторя не поради еснафската причина да не скапвам предколедното ви настроение, а просто защото, така или иначе, цяла година ние правим точно това – не ви спестяваме нищо. Отваряме страниците си за гласове, които по смислен и аналитичен начин разбулват близкия и далечен свят. А това, освен яснота, често води след себе си горчивина, тревога, гняв, болка, съпричастност. Но и просветляващото чувство – че знаем повече, че не сме сами в узнаването и осъзнаването, че сме направили избор да не си затваряме очите.

Такъв е и последният ни брой за тази година. Започваме с гражданските права – тема, която е особено чувствителна в България и която традиционно следим отблизо. В „Да изтеглиш късата клечка, или за (не)възможната смяна на юридическия пол в България“ Светла Енчева за пореден път и с абсолютно право ни връща към многобройните проблеми, произтичащи от упоритото демонизиране на Истанбулската конвенция и на пустия местен „джендър“ – понятие, което едва ли не смени речниковата си дефиниция благодарение на безценния български „принос“.

Един от тези проблеми е подробно описан в новоизлязлата книга „Юридическото признаване на пола в България. Настояще и перспективи“, издание на Фондация „Ресурсен център Билитис“. Това е първият мащабен правен анализ на юридическата смяна на пола – дело на юристите Радослав Стоянов, Силвия Петкова, Галина Чеширова и Велина Тодорова. За всички транс хора в България, в момента потърпевши от безобразното решение на ВКС от 2023 г., според което българското материално право не допуска промяната на юридическия пол (въпреки наличната многогодишна съдебна практика), тази книга указва някакъв път за действие и дава повод за надежда.

Друг знаков за края на годината текст от тази седмица е анализът на Иво Илиев „Демонтаж на паметници или циментиране на митовете“. Как паметта, съдържаща се в паметниците, се втвърдява в изкривяващи историята идеологически наративи, приложими за различни политически програми? И не беше ли по-разумно МОЧА осъзнато и консенсусно да се деконструира като символ, преди да се демонтира физически и пространствено? Въпроси, чиито отговори ще продължават още дълго да търсят отговори сред разделеното и подвластно на манипулации общество.

Рамкираме 2023 година и я закачаме на стената, за да ни държи влага, както се казва, с обзорния текст „Даровете на политиците“, в който Емилия Милчева ни качва на екстремен ролъркоустър и шеметно ни превежда през войни, парламентарни и местни избори, детрониране на главен прокурор, коалиции и не-коалиции, сглобки и разглобки, промени в Конституцията, санкции срещу „Лукойл“, демонтиране на МОЧА и пр., и пр. Фюуууу!

Отново на земята ни сваля поредното интервю от рубриката „Разговори за образованието“. Надежда Цекулова ни среща с детската психоложка Нора Гавазова от Фондация „Калейдоскоп“, която в началото на декември внесе в парламента т.нар. Визия за детето. В този документ Гавазова заедно със свои колеги изследва нагласите и възможностите българската образователна система спешно да се демократизира. Защото остарелите дидактични методи, важни в една съвсем различна обществена ситуация, вече част от историята, днес произвеждат лесно управляеми граждани, неспособни на критически оценки и жестове.

И пак по темата за образованието, което все пак не започва и не свършва с училището, няма как да излезем в коледна ваканция без препоръки за книги! В колонката си „По буквите“ Зорница Христова ни потапя в дълбоките, мрачнокрасиви води на приказното и песенното, от които изплуват и повечето съвременни жанрове.

И тъй като започнах последния седмичен обзор с песен, време е отново да се върнем към музиката, неизменна част от всеки празник, но и винаги налична възможност за озаряване на делника.

В началото на тази година изгубихме един от колосите на джаз музиката – Уейн Шортър. Разказът на Таня Иванова е посветен не просто на гениалните му творения, но и на безстрашното му сърце, отворено за ближните, за света, за звездите и... за бъдещите поколения. Чуйте музиката в празничната седмица – наистина възвисява!

Сърцето на още един велик музикант спря да тупти в най-късите дни на годината. Ирландският пънк артист, бунтар и enfаnt terrible Шейн Макгоуън, автор на най-яката съвременна коледна песен A Fairytale of New York, беше изпратен под звуците ѝ в последния си път – с песни и танци, както се полага по ирландски.

И като сме заговорили за изпращания, нека и ние изпратим 2023 година, както се полага – с едно светло и смешно коледно стихотворение за всички възрасти, великолепно преведено от Мария Змийчарова – „Посещението на свети Николай“ от Клемънт Мур. За да му се насладите истински, прочетете го на глас. Ако наоколо има деца, повикайте и тях. А ако искате да добиете представа и от оригинала, чуйте го в забележителното изпълнение на Луис Армстронг.

Нека да си пожелаем и през следващата година да останем свързани тук! И както в едно друго, неколедно стихотворение, този път от Дилън Томас, да останем на светлата страна. И въпреки всичко да не се отказваме – да вием срещу смъртта на светлината. И воят ни да бъде песен.