Е.Т. ни определя среща на майната си, закъдето и бездруго сме тръгнали. Не се бутайте, на майната си има достатъчно място за всички!
Почвам бюлетина с един от последните материали в „Тоест“ за тази седмица, за да съм абсолютно в тренда нищо да не е както трябва и всичко да е отзад напред. И продължавам с текста на Емилия Милчева „Гневни ли сте?“, от който става ясно, че всички са недоволни посвоему, но това не е достатъчно за обединение на недоволствата и за взрив на обществото, макар социолозите да казват, че сме на една крачка от „много лошо“. Но нищо не плаши душите наши, затова продължаваме смело напред.
Или назад. (1997-ма, ти ли си?)
Обърках се.
Но то кой не е. А и живеем в объркващи времена. Хем сме много по-емпатични и етични, и коректни („коректна фирма“, нали знаете), хем ползваме все повече съдържание, в което няма нищо етично. „Сълзичка – паричка. Журналистическа етика за оплакване“ е тазседмичният текст на Светла Енчева, в който, както става ясно от заглавието, се говори за журналистическата етика, която липсва все повече в медиите, дори в онези с претенция за висок професионализъм. Малък откъс от него:
Преди близо 15 години се самоуби най-добрият ми приятел. Смъртта му предизвика медиен интерес – държавен служител, ерудит, с много последователи в Twitter, отнема живота си по особено мъчителен начин, ако използваме юридическото клише. Вестник „Труд“ публикува статия, която наред с хвалебствия за личността на починалия, с представянето на предположения като факти (включително в заглавието) и с фриволни интерпретации на туитове на различни хора и публикация от блога ми съдържаше скрупульозно описани детайли. Например с какво точно се е самоубил, конкретните стъпки на изпълнението – първо, второ, трето. Че по всяка вероятност е припаднал от болка.
С този откъс поздравявам всички колеги журналисти, които вървят по пътя на „ексклузивността“ и „човешките истории“, още познати като „истории за малкия човек“ (?!), и им желая крепко здраве и творческо дръзновение.
Тук първо ще се хвана за творчеството, за да ви препоръчам текста на Стефан Иванов от рубриката ни „На второ четене“. „Изповедите на един буржоа. Исках да мълча“ от Шандор Мараи е книгата на фокус този месец – отрезвяваща изповед за разпадането на буржоазната вселена; за мълчанието, вината и емиграцията като избор; за личната и колективната отговорност.
Хората продължават да напускат не само по икономически, но и по морални причини. Именно защото не вярват, че обществото ще се промени. Защото усещат, че тяхната жизнена траектория е по-ясна другаде. Защото им липсва доверие в общия проект. При Мараи напускането е трагедия. При нас често е практическо решение, но и тук носи следа от вина и от чувство за изкореняване. И в двата случая е знак, че институциите не предлагат достатъчен смисъл. Нито достатъчно бъдеще.
А сега към здравето: рубриката на Надежда Цекулова „Анатомия на пола: Жена“ е обновена с още един текст, посветен на женското здраве, но този път като пазарна ниша. Има ли шанс женското здраве да излезе от периферията на медицината, без да потъне в маркетинг лабиринта, в който на милиони жени по света ежесекундно се продават милиони неща, които, освен че са по-скъпи просто защото са „женски“, понякога са и напълно излишни? Прочетете текста на Надежда – ще научите много интересни неща от него. Например, че в много щати в САЩ дамските хигиенни продукти се облагат с по-висок данък, понеже се смятат за „луксозни стоки“, а виаграта – не, защото е „лекарство от първа необходимост“.
Луксозно ми е някак.
Освен заради хигиенните продукти и заради факта, че „Тоест“ е една луксозна медия, в която можем да си позволим лукса да публикуваме каквото си искаме, защото го смятаме за важно и умно. Такива несъмнено са философските разговори за видеоигрите, които четем в рубриката „Игромислие“. Тази седмица излезе втората част от материала „Елегантната игра: Синхронизация и резонанс“, в която се говори за музиката в игрите.
От едно изкуство, каквото несъмнено са съвременните видеоигри, към друго, или по-скоро към други, с текста на Александър Драганов „Скритият океан на фен културата“. В статията си той се гмурка в сложните отношения между фенско и „официално“ изкуство, като използва за отправна точка абсолютния световен хит „Алхимизирани“ на СенЛинЮ.
Завършвам с информация за посрещачите, както се казваше навремето по гарите: предстои новият епизод на „Тоест разговаряме“, в който този път ще участва Йовко Ламбрев – компютърен инженер, съосновател на „Тоест” и автор в рубриката „Аз, киборгът“, в която на достъпен език представя темите за живота ни в дигиталната ера. Разговорът ще е за медии, за демокрация, за данни, за изкуствен интелект, за дигитална хигиена – изобщо за всичко, което интересува страшно много хора, а добрите говорители по тези теми не са бог знае колко. Йовко категорично е един от тях. И ако искате, в тази анкета може да му зададете въпрос, на който да отговори по време на ефира.
Срещата с него е на 22 ноември от 16:00 в YouTube Live.
Благодаря от името на целия екип на „Тоест“, че продължавате да подкрепяте медията и усилията ни.