Ех, че седмица...
В политически (и международен) контекст тя започна още в неделя с предварителните данни от изборите в съседна Турция. Опозицията на Ердоган не успя да го свали от управлението на страната, което е в ръцете му вече две десетилетия. Новият президент ще бъде определен след балотаж на 28 май, но преднината на Ердоган изглежда сериозна, а коалицията Народен алианс, съставена от неговата Партия на справедливостта и развитието с неколцина партньори, запази мнозинство в турския парламент.
Важен за отбелязване факт е, че на тези избори 121 от новите 600 депутати са жени, което е исторически рекорд.
Междувременно неотдавна Европейският парламент ратифицира Конвенцията за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. У нас е известна повече като Истанбулска конвенция и със съпротивата срещу нейното приемане, след като общественият дебат беше отровен и превзет от неадекватен наратив. Светла Енчева разказва какво променя фактът, че Конвенцията вече е в сила на ниво Европейски съюз.
Ако от Турция отместим поглед още малко на югоизток, към Сирия, ще забележим, че в петък на срещата на лидерите на страните от Арабската лига за първи път от началото на войната в Сирия бе поканен отново и Башар Асад. Тече ли процес по реабилитиране на сирийския режим? На този въпрос отговаря Александър Нуцов в своя материал „Втори дубъл: Асад отново излиза на международната сцена“.
Много рядко публикуваме текстове, които не са създадени специално за „Тоест“, но през седмицата ви предложихме едно интервю, което смятаме за важно да излезе на български език. Благодарим на Здравка Петрова за спешния превод от руски и за позволението на „Свободна Европа“ (RFE/RL) да го публикуваме. Няма да крия, че докато четях, почувствах нотка претенция и дистанция, която ме подразни, но въпреки това руската поетеса Мария Степанова е сред онези гласове на разума, които трябва да бъдат чувани и четени в това време, което преживяваме заедно. Не пропускайте интервюто, озаглавено „Влакът на историята отново навлиза в тъмен тунел“. И си отделете достатъчно време за размисъл.
Но да се върнем в България, където от предходната седмица беше ясно, че има нещо да се случва, след всички симптоми, че омертата между прокуратурата и политическия ѝ гръб е пропукана, когато кандидат-премиерката Мария Габриел посочи за свой приоритет отстраняването на главния прокурор. Това, което последва, разбира се, бе шумно и театрално, но най-любопитно от всичко е, че самите участници във водевила директно потвърдиха зависимостите си и опитвайки се да се спасяват поединично, всъщност само доказаха нагледно необходимостта от спешни реформи в прокуратурата. Нещо, което реформаторските сили в обществото и политиката повтарят от години. Във връзка с това не пропускайте едно различно интервю на съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов пред „Дневник“, което съдържа прагматични политически рационализации за развръзка на кризата. Трудни до невъзможност. Особено в този парламент.
Иначе и Емилия Милчева се опитва да направи невъзможното, а именно да обобщи най-важното от тази седмица в един политически обзор. Прочетете „Борисов vs. Гешев. Cui bono?“. А тя, развръзката... тепърва предстои. Дано сте си приготвили достатъчно пуканки за „шоуто“.
Макар да не е ясно дали ще се намери подкрепа за редовен кабинет, или ни очакват нови извънредни парламентарни избори, при всички случаи тази есен предстоят редовни избори за местна власт. Според Анета Василева именно те може да са ключът за трайно решение на политическата криза. Ако партиите ангажират гражданите без популизъм и кухи лозунги и започнат да адресират реалните проблеми на ежедневието. И ако гражданите се осъзнаят като съучастници в решенията, а не като апатични потребители. Защото проблемите на градската среда са проблеми на всички ни. И решенията им ни засягат пряко.
Вероятно ще забележите, че все по-често обръщаме внимание на микропластмасата, защото тя става част от живота ни по особено буквален начин – прониквайки в телата ни чрез дрехите, храната и козметиката. Молекулярната биоложка Анастасия Орманджиева разказва откъде се взе микропластмасата и защо спешно трябва да се отървем от нея, в новия си материал за „Тоест“, озаглавен „Пластмасов живот. Микропластмасата в нашите тела“.
Дойде време и за поредния текст в етимологичната ни рубрика „От дума на дума“. Този път в най-буквения и книжен месец Екатерина Петрова преследва корените на думата „книга“. И макар да не успява да стигне до категорични отговори, по пътя на търсенето ще научите много други интересни неща, обещаваме ви. Не пропускайте да прочетете „Между редовете, между листата в Лайпциг“!
Думите са виртуозният инструмент и на Зорница Христова, която отново сладкодумно разказва за три нови книги в редовната ни рубрика „По буквите“. Едната е „Крадецът на самота“ от Раймондо Варсано, чийто език Зорница определя като плашещ със силата на думите си. Втората е „Едно възможно начало“ от Тодора Радева, чийто стил пък е фин и внимателен, както е редно да се докосват... рани. А третата книга е новото издание на популярните истории на „Макс и Мориц“ в съвременен вариант на големия преводач на немска литература Любомир Илиев.
И накрая – нещо важно. Новината, че в тазгодишната класация на „Репортери без граници“ за медийна свобода България се изкачва с 21 места, изглежда добра... докато не прочетем уговорката, че методологията, по която се съставя класацията, е нова и сравненията с предходни години не са релевантни. Състоянието на свободата на медиите у нас е оценено като проблематично. А в доклада пише:
Няколко предприемачи притежават голяма част от медиите в България и определят редакционната линия в тясно сътрудничество с водещи политици. В много случаи посреднически дружества не позволяват да се изясни собствеността. Правителството купува лоялни репортажи чрез държавни субсидии, финансирани основно от фондовете на ЕС. Поради това разследванията по чувствителни въпроси като корупцията са рядкост. Независимите медии са подложени на съдебен тормоз, като например данъчни производства, искове за клевета или ужасяващи глоби; критично настроените служители в медиите са подложени на тормоз чрез клеветнически кампании и насилие. Журналистите, които пишат за медиите, живеят в особена опасност.
В същото време британският вестник „Гардиън“ разказва за фалита на Vice, за гибелта на BuzzFeed и съкращенията в големи световни медии; за бизнес моделите, базирани на реклама, които вече не работят, защото твърде нищожна част остава за самите медии; за принудата медийните проекти да се занимават с какво ли не извън журналистиката, за да оцелеят и да правят журналистика.
Цари глобално неразбиране защо една медия (дори голяма) не успява да живее от реклама. Всъщност е просто – рекламата (особено онлайн) е ужасно евтина, а са нужни сериозни разходи и усилия, за да се продава и управлява адекватно. Тези разходи изяждат съществен дял от приходите. За малка медия това е до степен да обезсмисли цялото упражнение.
„Тоест“ не публикува реклами не заради някакъв инат, а просто защото няма смисъл и полза от това. Затова разчитаме на подкрепата на читателите си. Оказва се, че и големите медии вече не могат без това. Ако искаме жизнена демокрация (а свободната преса е необходимо условие, за да имаме каквато и да е демокрация), ще се наложи да приемем, че се налага да подпомагаме финансово медиите, за да бъдем качествено информирани.
Благодарим на всичките си дарители за подкрепата! Без вас „Тоест“ нямаше да го има. Но бихме искали да призовем за още едно малко усилие. Вярваме, че най-новият облик и формат на toest.bg ви харесва – с разнообразието си от теми, с различните автори, с балансирания си стил и премерен изказ, с езиковата си стилистика.
Разкажете на още някого за нас – защо ни харесвате и защо за вас е важно да продължим.
Със свои думи и аргументи. Споделете, че ни подкрепяте, и го помолете да направи същото – чрез някой от нашите дарителски пакети, в които сме включили много сладки (и в буквалния смисъл) подаръци.
Ако всеки от вас, нашите настоящи дарители, убеди по още двама да ни подкрепят, бъдещето пред „Тоест“ ще бъде доста по-обнадеждаващо. Междувременно ние не спираме да търсим и други източници на финансиране – по програми на български и международни организации, чрез партньорства с бизнеса, чрез продажби на шоколад (за който допълнително ще пишем съвсем скоро). Защото, както се казва в цитираната статия на „Гардиън“:
Истината е, че няма едно-единствено решение – и това изобщо не е изненадващо в този ранен етап на дигиталната революция. „Разнообразни приходи“ е най-добрият отговор за един устойчив бизнес модел за бъдещето на журналистиката.
Благодарим ви! И приятно четене!