Прощавайте, че ще се намеся като един Гринч във вашето дъ моуст уондърфул тайм оф дъ иър. Не че искам да ви развалям Коледата, но в случай че не сте разбрали, ви уведомявам, че с червените ботушки уверено потропваме на изток, дечица веселушки, в посока я Русия, я Северна Корея при по-голям късмет. 

Този път шейната спря пред bTV в опит да се натовари като подарък водещата на сутрешния блок Мария Цънцарова (а може би и колегата ѝ Златимир Йочев – не е ясно към момента на писането на този текст) и да бъде принесена като една коледна жертва на онзи, който си я е поръчал, понеже много е слушкал през годината. Виждали сме, че настоящият шеф на „Новини, актуални предавания и спорт“ в телевизията Асен Иванов има опит с поддържаща роля при поръчки тип „двойка кебапчета с гарнитура“. Може да се окаже, че човекът се оправя добре и с подаръчните ваучери.

Ще се превърне ли Мария Цънцарова от водеща на сутрешен блок в поредното празно столче, зависи от степента на наглост на опразнителите на столчета, но в голяма степен и от обществената и най-вече от гилдийната непримиримост по темата. 

Какво става с колегите на Мария в нюзрума на bTV? Какво става с колегите на Мария по принцип? От седмици е ясно, че на Цънцарова нещо ѝ се готви, защото жълтите медии дадоха тон за песен – а те са ветропоказателите, насочени в правилната посока даже преди да е задухал вятърът (какъв журналистически нюх, какво нещо!). Може би се чака да отмине бурята?

За сметка на това степента на наглост е на завидни нива, като се има предвид, че опитът за премахване от ефир на журналист, който все още не е забравил как се задават въпроси, се прави в ситуация на силно гражданско недоволство и стотици хиляди хора по площадите.

Но пък от друга страна, идва Коледа. Кой ще обърне внимание? Хората са запразнили вече. Ще поломотят някакви жълтопаветни соеволатеползватели в социалните си мрежи, където и бездруго са ограничени в ехо стая от себеподобни – и толкова. 

После ще броим нечетно за Бъдни вечер, щото сме много по традициите, като междувременно телевизиите ще ни покажат 90 начина за приготвяне на боб в гърне. След това ще правим новогодишни равносметки, от които никой не се интересува, и ще гърмим вина и пиратки за ЧНГ, а от януари ще се върнем пресни, росни, свежи пак в играта.

Това е сценарият за новия сезон на риалити формата „Опразнени столчета“ (или кабинети). През него досега минаха Анна Цолова, Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Дарина Сарелска, в различни периоди Виктор Николаев, Мирослава Иванова и още много. 

Има ли достатъчно гориво двигателят на недоволните по площадите, за да задвижи съвсем сериозна промяна, която да не увисне още след следващите избори като празно обещание? Това се пита Емилия Милчева в тазседмичния си текст „Със или без утре – ние решаваме“.

Можем ли да се абонираме за друго бъдеще, се чуди и Е.Т. в новия епизод от поредицата си. 

Как да го разкажем този свят наново, така че да не ни е срам и страх да живеем в него? За това, както и за постистината, за способността да мислиш и решаваш самостоятелно, за четенето и любовта Доротея Василева разговаря с култовата британска писателка Джанет Уинтърсън в специално интервю за „Тоест“. 

Още едно интервю имаме тази седмица. Ако сте пропуснали да гледате разговора на Владислав Севов със Светла Енчева – социоложка, правозащитничка, авторка и редакторка в „Тоест“, в статията може да откриете някои акценти от него, както и цялото видеоинтервю, проведено в рамките на рубриката ни „Тоест разговаряме“.

За какво още си „поговорихме“ тази седмица в „Тоест“: 

Това беше поведение на човек, видимо освободен от нуждата да доказва каквото и да било на когото и да било.

Оставям го така наникъде, за да ви напомня, че това е едно от най-хубавите чувства, които има да се чувстват на тоя свят.

  • За литература в рубриката ни „На второ четене“, където този път гастролира романът „Галаад“ в една брилянтна рецензия от Антония Апостолова. И от нея ще ви оставя нещо:
Вярвам, че съществува придобита невинност, която заслужава същата почит като детската невинност.

Да, „Галаад“ е роман за придобитата невинност, за спасението чрез вярата и търсенето на благодат. И за заедността, защото „нещо, което не съществува в отношение с нещо друго, не може да се каже, че из­общо съществува“.

За финал и на бюлетина, и на годината идва стихотворението на месеца, което този път е от японския поет и писател Кенджи Миядзава и е преведено от Елвира Цветанова. В него е всичко, което искам да ви пожелая; в него, честно казано, е и човекът, който искам да бъда. 

Благодаря ви от името на целия екип на „Тоест“, че ни четете и подкрепяте. Имаме нужда да продължите да го правите, защото медията ни съществува единствено и само благодарение на даренията от читатели.

Станете дарител

Бъдете здрави! А пък за останалото – каквото дадат...