Българинът остава оцеляващ вид, самотен играч, лесно податлив на чужди влияния. Ще събира капачки за кувьози, ще дарява за хора, които не познава, но няма да се изправи с името си, за да защити правото си на свободен израз, на правосъдие, еднакво за всеки. 

Това е цитат от един от материалите в „Тоест“ от тази седмица.

... най-хубавото, което трябва да бъде обичано от всеки, който иска да бъде щастлив, както заради себе си, така и заради последствията за останалите.

А това е едно от най-древните определения за справедливостта. Негов автор е Сократ, който е цитиран от Платон.

Тези дни у нас е повече от очевидно, че без справедливост и без институции, които да въздават справедливост, държавата е като сграда с компрометиран фундамент, под чийто покрив никой не се чувства защитен. Нито близките на загиналите по пътищата, нито хората, които се опитват да създават блага с честен труд и бизнес, нито измамените, ограбените или жертвите на какъвто и да е вид насилие.

Обществото ни ще почувства отново държавността, икономическите перспективи и прогреса едва когато осъзнае, че трябва да отвоюва обратно пленените механизми за въздаване на справедливост. И няма друга по-важна битка. За новата протестна вълна и за това дали се задават нови избори и кой ще мигне пръв, пише Емилия Милчева в седмичния си политически коментар „Ще се вика ли силно „Оставка“?“.

Девет милиона мишлета... За този популярен рефрен от 90-те пък се сетих, докато гледах 20-тия епизод на „Т.Е. от Е.Т.“, алтернативния преглед на събитията от седмицата.

Иначе, след около девет месеца у нас ще започне да се прилага новоприетият Закон за личната несъстоятелност. Това време е нужно на Министерството на правосъдието, за да подготви въвеждането му. Лошото е, че проблемите, които бяха дискутирани извън парламента, не намериха отражение в текстовете на новия закон. Светла Енчева прави сравнение с германския му вариант в тазседмичната си статия.

В петия брой на бюлетина „Гласовете на Америка“, който Йоанна Елми списва специално за читателите на „Тоест“, може направо да загубите равновесие. Нарочно е. В него са събрани интересни новини за актуални събития отвъд океана без директен авторски коментар. А всъщност коментарът си е там – ще го намерите ли? Краят е безмилостен... като действителността.

Напоследък, като споменаваме Америка, някак естествено идва да погледнем или към Китай, или към Иран... Този път ще е Иран. Заради Искрен Иванов и анализа му „Ядрената дилема на Иран: Към сделка или към нова война?“, в който може да прочетете какви са възможните сценарии, заедно с подробен контекст за всеки от тях.

Боян Константинов е юрист в системата на ООН в областта на човешките права и дебютира като автор в „Тоест“ с интервю с проф. Лий Баджет, която изследва икономическите щети от хомофобията и неравноправното третиране на ЛГБТИ+ хората. Защо, ако те са приети в обществото, от това ще спечели икономиката и всички ще живеем по-добре – прочетете в статията „Равенството като инвестиция“.

„Ако не можеш да нахраниш детето си“ е заглавието на много важен текст от Надежда Цекулова, в който тя обръща внимание на това как децата, попадащи в институции, почти винаги са от ромски семейства. И от едната страна на монетата са предубежденията на социалните служби, но от другата е бедността, която обаче е тълкувана като „пренебрегване“, а лошите жилищни условия, вървящи в комплект с нея – като „непосредствена опасност“ за отнетото от родителите му дете. Така бедността (сякаш вече не е достатъчно наказание) се наказва допълнително и с отнемане на деца.

Ако сте израснали или съзрявали през 90-те, вероятно продължава да ви е любопитен всеки поглед върху това интересно време. Отпечатъкът, който то остави върху нас, е централната тема на романа „Тръпка“ от Марта Джидо. Това е една от най-обсъжданите книги в съвременната полска литература и избор на Антония Апостолова в рубриката ни „На второ четене“. Според нея романът е и своеобразен tribute към аналоговото време.

И нека завършим с един вдъхновяващ разговор на Ина Иванова с Любомир Попйорданов. Той е човек, който е трудно да бъде вкаран в рамка – художник, юрист, привърженик на алтернативния туризъм, който в края на интервюто ще ни посъветва да бързаме бавно и да внасяме смисъл в скоростта.

Цитатът в началото на седмичния ми бюлетин е от същия този разговор.

Приятно четене и гледане!