Седмицата започна с изключително важно предупреждение, което не бива да подминаваме. „Бюджетът за 2026 г. е изправен пред сериозни трудности“, каза в интервю за БНТ управителят на БНБ Димитър Радев. Уточнявайки, че държавните разходи възлизат на около 40% от брутния вътрешен продукт, той добави:
Ако поддържаме устойчиво тези разходи значително над тази граница, това неизбежно поражда въпроса как ще се финансират. И отговорите не са толкова сложни – чрез дълг или чрез увеличение на данъците, или чрез комбинация от тези две възможности. А те не са добри възможности.
В същия момент Министерството на финансите се бави с проектобюджета, синдикатите шумят за данъчни реформи и увеличаване на осигуровките и данъците, а близки до правителството „говорещи глави“ им пригласят.
След безобразно щедрите увеличения на заплатите в МВР и в другите силови структури на държавата и обвързването на нивото на минималната работна заплата с 50% от средната на фона на скромната производителност на труда, уверено сме се засилили да влезем в еврозоната със свръхдефицит и ускоряваща се инфлация. А после сигурно еврото ще ни е виновно?
В същото това време големите Д-та ни разиграват сценки от самодейни вечеринки. Понеже талантът на Бойко Борисов като стендъп комедиант се поизтърка, напоследък той се упражнява в жанра старогръцка трагедия. В новия епизод на „Т.Е. от Е.Т.“ Елена Телбис за три минути разхвърля този и други „герои“ от седмицата в различните ъгли на тепиха. Докато мята щанги.
Емилия Милчева също взема за информационен повод гибелния гняв на Бойко Борисов. Според нея ние сме в преддверието на криза и е много вероятно следващите парламентарни избори да изпреварят президентските догодина. Не подминавайте седмичния ѝ политически коментар, озаглавен „Конграчулейшънс, Борисов 2.0“.
Емилия Милчева беше и вторият събеседник в поредицата ни „Тоест разговаряме“. Ако сте пропуснали излъчването на живо, може да изгледате или да изслушате записа на срещата, водена от Владислав Севов – линкове ще намерите в статията за епизода, в която е включен още един отговор от Емилия на зрителски въпрос: „Злодей ли е Пеевски?“
Министърът на образованието Красимир Вълчев не изглежда да е злодей, но ми е личен „любимец“. Така далеч е от моите позиции за миналото, настоящето и бъдещето, че дори неволно не можем да нацелим тема, по която да се доближим на по-малко от 200 светлинни години отстояние. Но понеже социалните мрежи според мен вече са фундаментално вредни, за малко да се подхлъзна по идеята му да ги ограничава за подрастващите. След като прочетох обаче статията на Светла Енчева „Не дай боже училището да стане интересно“, благосклонността ми към МОН и министъра отново се разсея.
Джорджа Спадони започва в „Тоест“ публицистична поредица за събитията в съседна Сърбия, които бяха възпламенени от злощастния инцидент на гарата в Нови Сад преди година. На 1 ноември 2024 г. почти 50-метровата бетонна козирка на новоремонтираната гара рухва върху главите на няколко десетки души, 16 от които умират. Трагедията се превръща в сръбския символ на корупцията, която убива. Последвалите студентски протести, които не стихват вече цяла година, разклатиха управлението на Сръбската прогресивна партия и Александър Вучич както нищо друго досега.
Културните войни са темата на новия текст на Йоанна Елми. Почти няма колебания, че те са симптом за социална криза и пренареждане на обществени и икономически слоеве, но колко разрушителни могат да са последиците? И ако несъгласията (от съвсем недалечното минало) бяха белег за жизнена и здрава демокрация, дали тя ще издържи екстремумите на днешните ни разминавания? Прочетете повече в брой 9 на „Гласовете на Америка“ и се абонирайте за този бюлетин, ако все още не сте.
В съвместната ни рубрика с „Екипът на София“ тази седмица Елена Гечева, която е политолог с фокус върху местните политики, показва какво прави един градски бюджет добър. И че водещото в него са не числата, а целите и идеите, заложени в плана за развитие на местната общност, които числата измерват и оценяват.
Автобиографичният роман „Живей бързо“ от Брижит Жиро е изборът на Антония Апостолова в рубриката ни „На второ четене“. В книгата, отличена с наградата „Гонкур“ за 2022 г., Жиро се опитва да разсъди има ли непредвидимост и непредотвратимост и изчислим ли е животът. Романът прераства в значим социален коментар, минава отвъд личното и засяга колективни измерения, смята Антония.
И накрая – ако миналата седмица Атанас Шиников напълно ви е ошашавил със сложния религиозен контекст на невидимите парични преводи хауала и сте очаквали във втората част (някак естествено или божествено) да се стигне до криптовалутите... уви, този път ще бъдем засилени още по-назад в дълбините на времето, чак до делниците на Пророка Мохамед.
Пожелавам ви приятно четене и гледане. А ако цените нашата журналистическа работа, подкрепете ни. „Тоест“ се издържа от месечните дарения на своите читатели.