Миналият уикенд беше необичайно натоварен с очаквания какво ще последва след новината за изпадналата в несъстоятелност Silicon Valley Bank. Събитието дръпна надолу акциите на много компании не само от финансовия сектор. И то не само в САЩ. Въпреки спешните публични декларации за устойчивостта на банковата система, редица ключови индекси потънаха. Седмица по-късно бурята сякаш е овладяна, но изглежда, че ще повлияе на стратегията за повишаване на основните лихви като инструмент за борба с инфлацията. Със сигурност дава и поводи за затягане на регулациите за банков контрол в САЩ.

Тревогата на пазарите не подмина и Европа, още повече след като в сряда трябваше да се търси спешна подкрепа и за швейцарската Credit Suisse, която преминава през поредица от трудни периоди и обвинения за пране на пари. Въпреки това Европейската централна банка не се отказа от предварителните си намерения да повиши основната депозитна лихва, която в четвъртък стана 3% – най-високото ниво от 2008 г. насам. Важен нюанс е, че заедно с това нямаше декларации за следващи увеличения.

И на целия този фон, в разгара на предизборната кампания, от българското Министерство на финансите изтече вътрешен документ, който разглежда хипотеза за сериозен дефицит в бюджета за тази година (което от своя страна възпрепятства приемането на еврото за неопределено време), промяна на валутния борд и дори заем от Международния валутен фонд. Едни определени медии веднага поеха топката и излязоха с бомбастични заглавия за финансов апокалипсис, а последвалата извънредна пресконференция на служебната финансова министърка Росица Велкова само наля масло в огъня.

Дали това прилича на случайна некадърност? Определено не. Нищо че дори БНБ определи твърденията за промяна на курса на лева спрямо еврото като „некомпетентни и безотговорни“. Колеги на Велкова споделят, че съвсем не е некомпетентна. А и ден по-късно тя заяви:

Държавата не е фалирала и няма риск. Няма риск и за валутния борд.

„Няма опасност от птеродактили!!! Е, то няма и птеродактили, но вече се говори за опасност. Елементарен инструмент. Отрича се нещо, което така или иначе не съществува, но самото непрекъснато говорене по темата натяга напрежението и вкарва „застрашаващи“ думи в обращение“, коментира в личния си Facebook профил комуникационният експерт Любомир Аламанов.

„Положителното от цялата работа е, че много хора ще разберат, че левът е вързан към еврото. Във валутния резерв на БНБ има евро. Валутният борд е стабилен и дори финансовият министър не може със своите приказки да го помръдне“, коментира пък икономистът Георги Ангелов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“.

Няма отговор обаче къде блее прокуратурата и защо Росица Велкова още е министър...

Това за прокуратурата е реторичен въпрос, разбира се. Понеже очевидно и тя бе заета да се включи в предизборната кампания със собствено шоу. В четвъртък пред медиите беше сервиран един екстатичен пърформанс с разхвърлени флашки, пачки, твърдения за планирани убийства и купчина имена и прякори без рационализирани връзки между тях. Толкова не се получи, че на придворните медии им отне половин ден, преди да успеят да съчинят някакъв преразказ на този злополучен самодеен театър. В петък министърът на вътрешните работи нарече мероприятието „мелодрама“ и се дистанцира от „сериала на Гешев“.

Помните, че миналата седмица „Лев Инс“ заведе иск срещу Mediapool за 1 млн. лв. заради цитат от стенограма на заседание на Министерския съвет, в който се споменава името на компанията. Тази седмица Асоциацията на европейските журналисти в България обяви кампания за набиране на средства, за да може медията да покрие разноските по съдебния процес. Добрата новина е, че нужната сума беше събрана за три дни. Поводът обаче доказва необходимостта и занапред да има фонд за юридическа защита на журналисти и малки медии от подобни „дела шамари“. Още повече че буквално по същото време имаше нов случай на натиск срещу колега журналист. Този път от МВР.

Извън злободневието на обществения дневен ред, в новия си материал за „Тоест“ Анастасия Орманджиева реши да разкаже за научните усилия около разчитането на човешкия геном. От популярните научни статии знаем, че това е станало още в началото на века, но всъщност последните 8% бяха дешифрирани едва преди година. Какво означава това и какви врати отваря пред науката занапред – разберете от статията „Да прочетеш непрочетимото – как разчетоха човешкия геном“.

Междувременно Зорница Христова се завърна от Международния панаир на детската книга в Болоня. В своя материал тя съпоставя сегашните си впечатления и препоръки с гледната си точка отпреди 8 години, когато също е писала статия за това събитие. Ролята ѝ на действащ издател, специализиран в детските книги, добавя важната тежест на опита извън страничния поглед на любопитен посетител.

В рубриката ни „На второ четене“ Стефан Иванов е решил да ни припомни книгата „Да бъдеш мъж и баща“ на датския семеен терапевт Йеспер Юл. Според Стефан прочитът на това заглавие е особено належащ днес и тук – заради прекомерното втвърдяване на традиционни и консервативни ценности, които системно ескалират до катастрофа. А родителството, за да е здравословно, трябва да почива на диалог и взаимодействие.

Седмицата донесе и една огромна новина за родната съвременна литература. Георги Господинов стана първият български писател, номиниран за престижната литературна награда „Букър“ с романа си „Времеубежище“. Ден по-късно книгата беше номинирана и в литературния конкурс на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Във връзка с това да не пропуснем и Оскарите. Както винаги, когато има замесено българско име, обществените реакции изпълват целия емоционален спектър. Дали разпъват няма да е даже по-подходящият глагол? Но докато сме на филмова вълна, така се случи, че гледах филма „Жена“ на Ян Артюс-Бертран и Анастасия Микова в същия ден, в който прочетох тазседмичната статия на Светла Енчева „Женска приказка за стълбата към стъкления таван“. Силно препоръчвам да направите и двете, дори да не е в един и същи ден.

Нека завършим с текст, вдъхновен от друго филмово заглавие – „Баншите от Инишерин“ (което, ако не сте гледали, е наистина огромен пропуск). В рубриката ни „От дума на дума“ Екатерина Петрова се впуска в любопитно изследване на етимологията на думата „банши“ и нямате дори идея докъде успява да стигне тя.

Приятно четене и гледане! И хубав уикенд!