Седмицата (10–15 ноември)

Точно преди месец, когато рулетката на „Тоест“ отново ме беше поставила в ролята на дежурен по редакционен бюлетин, започнах текста си с тревожните очаквания около бюджета за следващата календарна година. И разбира се, те се реализираха. Действителността надскочи всички драматични предвещания, а най-добре синтезирано определение за новия бюджет даде икономистът Петър Ганев пред DW, според когото

вдигаме данъчната тежест на работещите, за да платим политическите сделки на властта.

Ганев подчерта, че за първи път над 10% от цялата икономика ще отиде за заплати в публичната сфера.

С други думи казано, властта си купува електорат и се опитва да си купи и спокойствие, предвид че голяма част от бюджетните разходи за заплати са за силовите структури и съдебната власт. На гърба на бизнеса и на трудещите се граждани. И с огромен риск за затлачване на икономическото развитие на държавата при първа по-сериозна криза. А предпоставки за това съвсем не липсват.

Доколко параванното правителство с параванния премиер Росен Желязков изобщо е в състояние да се справя с кризи, е един резонен въпрос без ясен отговор. Още повече когато на същото това правителство, изглежда, му е назначен и „особен управител“, ако се прехвърлим върху кризата с „Лукойл“. Именно тя е темата на вътрешнополитическия анализ на Емилия Милчева тази седмица, озаглавен „СПЕЦиалният управител“.

След нейния анализ част от въпросите без отговор се проясняват, но за други ще следим събитията и през следващата седмица.

Още напълно резонни въпроси задава и Елена Телбис в 31-вия епизод на своята политическо-сатирична поредица „Т.Е. от Е.Т.“. Както само тя може. Фронтално и без усуквания.

Бях на едва 15, когато започна българският преход към демокрация. Какво се случи през годините в различните сечения на обществото, е доста сложна тема. Сътресения като тези обикновено са съпроводени от литературни и музикални бунтове, съпротива, критика или подкрепа чрез изкуството като средство за диалог въобще. Разбира се, и у нас имаше такива искри, особено в началото, но те някак бързо угаснаха в блатото на конформизма. В съвременна България поводи за съпротива, проблеми за посочване и казуси за осмиване и критика с всякакви изразни средства с лопата да ринеш, но социално ангажирано изкуство почти няма.

Затова с огромно удоволствие прочетох втората част от поредицата на Джорджа Спадони за проблемите в съвременна Сърбия, в която чудесно са вплетени музиката и архитектурата като бунтовни изкуства, като изразно средство на обществено-политическите настроения и като съпътстващ протестите език.

„Наистина ли им пука за децата?“, пита Светла Енчева още в заглавието на своя материал от тази седмица. В него тя разглежда как държавата и институциите реагират напълно разнопосочно в два случая на насилие. В единия децата са намесени само хипотетично, но точно там реакцията беше светкавична и предозирана – дали именно защото бе ненужна. А в другия случай с реално пострадало дете такава реакция липсва.

„Заради децата“ е и едно от оправданията за усилията да бъде отслабено криптирането на електронната комуникация в ЕС, или както е официално формулирано – заради „борба със сексуалните посегателства срещу деца в интернет“. На кой родител сърцето няма да трепне? Истината обаче е, че под какъвто и предлог да стане това, резултатът ще е трагичен. Защото ще пострадаме всички ние, най-обикновените хора, чиято кореспонденция ще бъде преглеждана от софтуерни системи и изкуствен интелект, и то автоматизирано – всяка изпратена снимка, всяко съобщение в който и да е чат... А всички подозрителни неща ще бъдат маркирани и рапортувани. От същите системи и ИИ, които са неспособни да отличават добре нюанси, шега, ирония, контекст.

Полицията в Германия e провела доброволен експеримент, който показва, че в 50% от получените автоматични „доноси“, възлизащи на няколко десетки хиляди прегледани чат разговора годишно, няма никакви данни за криминален характер. Това вероятно е натежало в аргументацията, с която Германия е против, но вече три години темата #chatcontrol продължава да е актуална и непрекъснато се връща в дневния ред на Брюксел. Последният опит беше тази седмица, когато датското председателство направи опит да я прокара под прикритието на „управление на рисковете“. И за съжаление, поредната юридическа еквилибристика има сериозни шансове да мине, защото отново популизмът заглушава трезвия глас на експертите.

България официално подкрепя този регулационен нонсенс за отслабване на криптирането. Божидар Божанов е обяснил чудесно защо това не е разумно и носи допълнителни рискове в страни с „подозрителна“ демокрация като нашата.

Владислав Севов държи нишката на темите в рубриката ни „Тоест разговаряме“, затова не знам в каква посока ще поеме разговорът му с мен следващата събота. Но подозирам, че редакционният екип нарочно ме остави днес аз сам да ви каня да гледате живото ни излъчване на 22 ноември от 16:00 ч. в нашия YouTube канал. Темите няма как да не гравитират около всичко, за което пиша в „Аз, киборгът“ – отражението на технологиите върху нашия живот и опазването на човешките ни свободи и права във все по-дигиталния свят. Заповядайте!

В новата си статия в „Тоест“ Искрен Иванов анализира паравоенните организации в САЩ, проследявайки тяхната трансформация от историческите опълчения от времето на Американската революция до съвременните крайнодесни формации. Искрен разглежда правния парадокс, който им позволява да съществуват – комбинацията от Втората поправка и свободата на сдружаване – и изследва идеологическите им основи, подхранвани от конспиративни теории и дори чужди влияния. Централната теза е, че най-голямата заплаха идва не от самите групи, а от опасния флирт на политическия елит с тях, който кулминира в събития като щурма на Капитолия и подкопава устоите на американската демокрация.

Иначе, през седмицата новините от САЩ буквално клокочеха в медийното пространство – от бюджетната криза и развръзката ѝ, през влошения диалог между Лондон и Вашингтон по отношение на споделянето на разузнавателни данни, до новите разкрития за това доколко президентът Тръмп е бил наясно с аферите на осъдения за сексуална експлоатация и трафик на малолетни Джефри Епстийн. В имейл от 2019 г. Епстийн е написал за Тръмп: „Разбира се, че знаеше за момичетата...“ Ще продължаваме да следим събитията и отвъд океана.

И накрая – ако и вие не можете да се оправите със запетаите в този живот, не се плашете. Първо, не сте сами в този кошмар, съвсем честно! И после... проблемът определено не изглежда да е само във вашия телевизор. Подобаващо за нашия роден контекст, с впечатляващ репресивен апарат от многобройна полиция и сложни правила българската пунктуация и в частност запетаите искат да ни вземат здравето. Не вярвате ли? Прочетете най-новия текст на Павлина Върбанова в рубриката ѝ „Порция език“.

Екипът на „Тоест“ продължава да разчита на даренията от читателите си, затова, ако за вас е важно да ни има, подкрепете ни!