Равенството като инвестиция. Разговор с проф. Лий Баджет

Проф. Мери Вирджиния Лий Баджет (известна като проф. Лий Баджет) е главна икономистка в Koppa LGBTI+ Economic Power Lab и водеща изследователка в областта на равенството за ЛГБТИ+ хора. Преподавала е икономика в Масачузетския университет в Амхърст и е била съдиректорка на Центъра за равенство в заетостта. Тя е старша изследователка в Института „Уилямс“ към Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA). Авторка е на книгата „Икономическите аргументи за ЛГБТИ+ равенство. Защо справедливото и равно третиране е от полза за всички нас“, в която анализира икономическите загуби, произтичащи от хомофобията и трансфобията. Проф. Баджет е консултирала Световната банка, Програмата за развитие на ООН и други международни организации по теми, свързани с политиките в областта на ЛГБТИ+ равенството.

Докладът на Института за пазарна икономика (ИПИ) „Икономическата цена на хомофобията в България“, изготвен по поръчка на Фондация GLAS, използва методологията на проф. Баджет и екипа ѝ. Един от изводите на експертите от ИПИ е, че в резултат от дискриминацията на ЛГБТИ+ хората към 2022 г. България е загубила между 2,5 и 4,3 млрд. евро само от чуждестранни инвестиции. 

Проф. Баджет, в книгата си описвате как дискриминацията срещу ЛГБТИ+ хората води до значителни икономически загуби. За какъв вид загуби става дума?

Съществуват различни оценки в зависимост от държавата и използваната методология, но всички показват, че икономическите загуби могат да бъдат сериозни – до 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на една страна. Това е огромна сума. Правила съм такива изследвания за Индия и няколко държави в Югоизточна Азия. Подобни оценки са направени от институции като Световната банка за други страни. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) също публикува основен доклад със заглавие „Икономическите аргументи за по-голямо равенство на ЛГБТИ+ в САЩ“, според който намаляването на ефектите от дискриминацията и стигмата би увеличило БВП на САЩ с 2,6%. Друг добър източник е платформата Open For Business, която анализира как приобщаващата среда подпомага привличането на инвестиции и таланти. В крайна сметка, когато ЛГБТИ+ хората са изключени, техните умения и продуктивност остават неизползвани и това намалява цялостната ефективност на икономиката.

Ако загубите са толкова големи, защо виждаме толкова много анти-ЛГБТИ+ реторика и политики, които набират сила в някои страни със средни и ниски доходи – а дори и в части от ЕС и Съединените щати?

За съжаление, тази реакция често е резултат от дълбоко вкоренена хомофобия и трансфобия. Тези нагласи са ирационални от гледна точка на икономиката, която е насочена към това какво могат да допринесат хората. Уви, хомофобията и трансфобията могат да бъдат политически ефективни. Понякога политици експлоатират тези нагласи, за да привлекат подкрепа от определени групи. Има случаи, в които това се прави и за отвличане на вниманието – например от лошото управление или икономическите неуспехи. От гледна точка на икономистите такава дискриминация просто е неефективна. Ако някой не бъде нает или повишен заради своята сексуална ориентация или джендърна идентичност, а не въз основа на таланта и продуктивността си, икономиката губи. Това е неправилно разпределение на човешкия капитал. Същото важи и за отношението на работното място – ако ЛГБТИ+ служителите са тормозени или се чувстват несигурни сред колегите си, те не могат да дадат най-доброто от себе си, а това е загуба за всички.

Може ли да споделите примери или данни, които показват как включването на ЛГБТИ+ хора в икономиката носи ползи за обществото като цяло?

Да, включването носи ползи за всички. Когато ЛГБТИ+ хората имат равен достъп до образование и заетост, те по-лесно развиват своите умения, идеи и креативност и допринасят повече. Това увеличава производителността и иновациите. Премахването на дискриминацията и подобряването на достъпа до възможности води до положителни резултати във всички сектори. Бихме могли да видим и по-ниски разходи за здравеопазване, когато дискриминацията намалява, тъй като стигмата, тормозът и страхът са също така основни фактори за психични и физически здравословни проблеми сред ЛГБТИ+ общностите. Икономиките просперират, когато всички хора могат да участват равноправно, без страх.

Кои са основните предизвикателства при събирането на данни за икономическите ефекти от дискриминацията срещу ЛГБТИ+ хора?

Най-голямото предизвикателство е невидимостта. В много страни хомосексуалните, бисексуалните и транс хората са криминализирани или се чувстват несигурни да разкрият идентичността си, така че остават извън официалната статистика. Много правителства не събират данни за сексуалната ориентация или джендърната идентичност или го правят частично, например само за гей мъже. Тази липса на данни затруднява разбирането на пълния мащаб на проблемите.

Но това започва да се променя. В Европейския съюз, Австралия, Нова Зеландия и САЩ се провеждат анкети, които помагат за създаването на политики. Страни като Мексико, Бразилия, Колумбия и Еквадор започнаха да включват въпроси за сексуалната ориентация и джендърната идентичност в националните си проучвания. В Южна Азия някои страни признават „трети пол“ в преброяванията. Правителствата могат да събират такива данни безопасно и етично – така, както правят с друга чувствителна информация. Разполагаме и с дигитални методи, които по-добре защитават поверителността на данните на ЛГБТИ+ хората и позволяват на статистическите агенции да събират тези данни по-ефективно. Когато имаме повече и по-добри данни, това ни помагат да създаваме приобщаващи политики и да проследяваме напредъка.

Какво послание бихте искали да отправите към българските читатели?

Колкото повече научаваме за ЛГБТИ+ хората, толкова по-ясно виждаме колко много допринасят те за нашето общество и икономика. Моето послание към българските читатели е: срещнете се с ЛГБТИ+ хора. Опознайте ги, опознайте ЛГБТИ+ общностите и предизвикателствата, с които се сблъскват – изслушайте ги, чуйте ги, научете се от тях и ги подкрепяйте.

Мнението на автора, изразено в този текст, е лично и не отразява позициите на ООН или на нейните държави членки.