По прайда ще ги познаете

За прайдовете обикновено се говори в контекста на правата на ЛГБТИ+ хората. Тазгодишният в Будапеща обаче влезе в световните новини най-вече с друго – с мащаба си. По оценки на организаторите в него са се включили между 180 000 и 200 000 души. Това се равнява на около 5% от населението на Унгария, наброяващо 9 630 000 души (което не означава, че участниците са само унгарци – сред тях има и хора от други държави, включително България). Дори разчетите на организаторите да са раздути, снимки на събитието от въздуха създават известна представа за огромния му мащаб. Със сигурност в Будапеща не е имало по-голям прайд от този.

Забраната като катализатор

Рекордната посещаемост на прайда в Будапеща всъщност е реакция срещу забраната му. По този повод възникна и нова дума – orbanned, която може да се преведе като „орбаннат“ (от Орбан и „баннат“ – забранен). Тя означава увеличаване на популярността на нещо като ефект от забраната му.

През април 2025 г. унгарският парламент прие с огромно мнозинство поправка в конституцията на страната, чиято цел беше публичните събития, свързани с правата на ЛГБТИ+ хората, да се обявят за противоконституционни. Новият текст в Основния закон е формулиран по следния начин: 

[...] правото на децата на правилно морално, физическо и умствено развитие – с изключение на правото на живот – има предимство пред всички други основни права, включително правото на събрания.

Предпоставка за тази формулировка е схващането, че със самото си присъствие ЛГБТИ+ хората са заплаха за децата – теза, широко споделяна от руската пропаганда и от ултраконсервативни кръгове, зад която не стои научна обосновка. С подобни аргументи обаче бяха постепенно ограничавани правата на сексуалните и половите малцинства в Русия, докато самото им съществуване беше обявено за „екстремизъм“. Последваха хайки в гей клубове и сауни и присъди на жени заради обичките, които носят.

Месец преди конституционната промяна Унгария забрани прайда със закон. Добавката в Конституцията би следвало да бетонира законовата промяна.

И все пак защо ограничаването на една малцинствена група постигна обратния ефект?

Когато се предприемат законови и конституционни мерки против ЛГБТИ+ хората, това е само средство. Вторачването в интимността е стъпка към установяването на тотален контрол върху живота на всички, независимо от сексуалната им ориентация или половата им идентичност. Неслучайно подобни посегателства обикновено вървят заедно с опити за ограничаване не само на абортите, а и на неправителствения сектор, медиите, свободата на изразяване, политическия плурализъм.

След 15 години управление на „нелибералната демокрация“ на Виктор Орбан унгарците осъзнават по трудния начин, че забраната на прайда е поредният пирон в ковчега на либералната демокрация. Ето защо присъствието на шествието е подкрепа не толкова за куиър хората, колкото за демокрацията – такава, каквато е тя в европейските страни, които не са проядени от руска пропаганда.

Ролята на кмета

Как обаче се провежда забранено събитие? За да стане възможен прайдът в Будапеща, отговорност поема кметът на унгарската столица – опозиционният лидер Гергели Карачони. Тъй като е ясно, че полицията няма как да разреши двойно забранено (и по закон, и по конституция) шествие, Карачони прави Общината организатор и по този начин избягва искането на позволение.

Става ли чрез тази маневра прайдът законен? Не, защото конституцията и законите имат приоритет над решенията на местната власт. Целта на кмета обаче е не да легализира събитието (това е отвъд правомощията му), а то да се проведе.

Освен това ЛГБТИ+ организациите и активистите са много по-лесна мишена на репресивни мерки, отколкото управата на столицата на една държава. Играейки вабанк, Карачони успява да постигне мирно протичане на събитието, без полицейско насилие и без значими провокации. (Казвам „без значими“, защото мой познат, присъствал на прайда в Будапеща, е видял нидерландец, държащ голям дървен кръст и крещящ на участниците колко са грешни.)

А в София?

В България прайдът продължава да не се разпознава като важен индикатор дори за либералната демокрация. 17 години след началото на дебата той продължава да е на ниво имат ли куиър хората право на съществуване и колко точно публично присъствие от тяхна страна не е „прекалено“.

Още преди да стане кмет на София, Васил Терзиев каза на среща с граждани, че „имаме нужда от „София прайд“ – мирно събитие, на което се събират много хора с деца“. Въпреки това Общината не само не участва в организацията на събитието, както е в много градове в други страни (например в САЩ, Канада, Франция, Нидерландия, Германия и др.), а и вече втора година Терзиев не е излязъл на сцената да поздрави участниците. За разлика от представителите на редица дипломатически мисии, които с присъствието си стават гаранти за мирното протичане на демонстрацията.

За сметка на това тази година програмата на „София прайд“ беше променена, за да не съвпадне провеждането на шествието с хомофобски събития, заявили в Общината обичайните за прайда маршрути. Имаше не едно, а две анти-ЛГБТИ+ мероприятия – „Шествие за семейството“, завършващо с концерт пред храм-паметника „Св. Александър Невски“ и концерт „Традицията е бъдещето“ пред НДК.

Конституции за избирателна (зло)употреба

Вместо похвали и увеличена популярност Гергели Карачони не заслужава ли порицание, ако не и наказание, че умишлено и демонстративно е нарушил Конституцията на Унгария? Хващам се на бас, че повечето хора, които отправят този упрек срещу кмета на Будапеща, биха оправдали неспазването на конституцията в други случаи.

Когато например районният кмет на „Илинден“ Емил Бранчевски нареди разрушаването на ромската махала в кв. „Захарна фабрика“ и така остави около 200 души без дом, той наруши Конституцията на България. Защото в нея пише, че международните договори, които България е приела, са част от вътрешното законодателство и имат приоритет над него. А Европейският съд по правата на човека в Страсбург изрично е предупредил Бранчевски, че се кани да погази европейското законодателство. Той обаче се изкара герой, защото бил изпълнил… общинска заповед.

Какво да кажем за американския президент Доналд Тръмп, който си позволява да нарушава всеки текст от Конституцията на САЩ, ако не му изнася? За разлика от хомофобските промени в Основния закон на Унгария, които са съвсем скорошни, 14-тата поправка на Конституцията на САЩ, според която всеки, роден на американска земя, става гражданин на страната, датира от далечната 1868 година. Което не пречи на Тръмп на практика да не се съобразява с нея. И на милиони хора – да му ръкопляскат за това.

Конституционният съд и Върховният касационен съд в България пък тълкуват Основния закон, хиперболизирайки някои елементи в него. Основно – че бракът е между мъж и жена и че традиционната религия е православието. И системно не забелязват други – например че религиозните институции са отделени от държавата и не могат да се използват за политически цели. Така те изобретяват несъществуващи „правни традиции“.

Примерите с Карачони и Бранчевски всъщност показват колко важно може да е отношението на един кмет към конституцията.

В първия случай нарушаването ѝ от страна на кмета е в името на съхраняването на либералната демокрация, във втория – от популизъм и дискриминация. И двата случая предизвикват международен отзвук, макар и от различен порядък.

Кристиян Таков беше призовал да пазим правото – включително и от закона. Това важи с особена сила, когато се приемат противоправни и антидемократични закони. И конституционни промени.