Олга Минева. Силна и свободна

В мозъка ни има четири вериги, които отговарят за щастието, и една от тях е да помагаш на другите – има чисто неврологично обяснение за радостта, която носи работата с кауза. Честа практика е организации да обединяват усилията на различни специалисти, а също и на доброволци, за да се борят с реални проблеми, от които държавата е абдикирала. Навярно именно заради смисъла, чиято добавена стойност носи освен ползи за обществото и удовлетвореност за ангажираните с нея.

Днес ви срещаме с Олга Минева, жената, която стои зад Фондация Emprove – с опита си като организационен психолог и с усилието си да променя средата. Emprove осигурява общност и менторски програми за момичета и жени, преживели насилие. Придружава ги по пътя им да поемат живота в собствените си ръце, работи за овластяването и окриляването им тогава, когато са забравили колко са силни.

Ако трябва да опиша ролята ми, то аз може би съм събирачът на хора в Emprove – човекът, който намира начин да се случват страхотните идеи на общностите ни.

Първите знаци за токсична връзка са свързани с ограничаване на личната свобода и неприкосновеност, с психическия контрол, с ограничаване на правата да работиш и да се срещаш с приятели. При цялата им съвкупност обикновено е въпрос на време да се стигне до домашно насилие, ето защо е изключително важно жените да могат да разпознават първите признаци. Има спешни канали – организации, които успяват да помогнат на жени в непосредствен риск (например Националната телефонна спешна линия за борба с насилието). Emprove се грижи за дългия път преди разпознаването на насилието или след измъкването от неговата клопка – период на подкрепа, осъзнаване и справяне с преживяната травма, за да започнат жените живота си отново. Неслучайно някои от тях, постигнали своите важни победи, наричат себе си жените сървайвъри.

Именно създадената от Олга организация е инициатор на общността на жените сървайвъри – тези, които са излезли (и оцелели) от връзки с насилие и се превръщат в ментори и ролеви модели за цялото ни общество.

Завършила психология в Хайделбергския университет и впоследствие магистратура по управление на промяната в Лондонския университет, Олга работи и до ден днешен като организационен психолог с ръководители на екипи и компании – тези, които задават визията, тона, атмосферата на работа за много други хора. Лидерски консултант е за служители не само в корпоративния свят, а и за ръководители на големи неправителствени организации:

Нерядко те трябва да си спомнят какво е да си говорят и да са свързани с другите. Виждам колко е важна работата ми, възприемам я като призвание, затова и до ден днешен я работя с душа и сърце, а Emprove е привилегия за мен, допълнителен, избран смисъл. Имам чувството, че за целия екип на фондацията – и терапевти, и ментори – е важно, че не работим това фултайм, защото то щеше да се превърне в рутина и да ни претопи. Emprove е истинското ни богатство, допълващо работните ни мисии.

Всичко започва преди около десет години, когато Олга работи в австрийска компания като организационен консултант, и там има възможност да върши и социална дейност. Тогава написва и основите на платформа, която впоследствие ще се превърне в мрежа за помощ и взаимопомощ. До този момент тя е виждала много програми, ориентирани към подкрепа на жени, които винаги завършват с наръчници. Предлага нещо различно – експериментален проект, в който да си партнират шест европейски държави и който да се грижи за процеса на справяне на жените.

Една кризисна грижа обикновено покрива 6 до 12 месеца. Какво обаче става след това? Ние създадохме онлайн платформа, в която менторите и участничките са анонимни. После, при обратната връзка, се оказа, че потребителките ни в тестовата фаза, които бяха около 400 жени, нямат нужда да са инкогнито. Това беше моят „аха! момент“. Жената сървайвър има тотално различен профил, тя е на друг етап от живота си, осъзнава силата си и е готова да я покаже на света. Така стигнахме и до темата за ранната превенция, защото жените сървайвъри вече искат и могат да помагат.

Не можех да предвидя такъв мащаб – над 100 жени са вече част от общността, годишно обучаваме хиляди и организираме десетки събития из цялата страна! Сега имаме за оперативен директор жена сървайвър, която се грижи за тази система от общности и същевременно е невероятен ролеви модел. Изнасяме наши изложби в чужбина, а също така сме официални представители на глобалната кампания на Ив Сен Лоран Abuse is not Love.

Голямата цел и смисъл е плащ, твърди Олга Минева който ти намяташ и той ти дава сили, но има опасност да прелетиш през живота си. И тук идва недвусмисленият проблем с усещането за неотложност, с което с променлив успех се борим всички ние. Наблюденията на Олга са, че в сектора на организациите, ангажирани с каузи, често работят хора, които – осветени от искрицата на смисъла – рискуват да позволят работата да ги погълне или да прегорят.

Тя самата открито заявява убедеността си, че всички трябва да ходим на терапия и да не се страхуваме да надникнем в себе си.

Един дълъг процес на себеизследване е – но поне разбираме къде ни отиват силите. Също така, когато мога, бягам от града и отивам да живея на морето – там хоризонтът буквално се разширява пред очите. Дистанцията ме спасява от чувството на вменена спешност. И едни от най-хубавите ми идеи за Emprove са дошли, когато съм далече от София и от офиса. Другият ми начин са йогата, медитацията и ходенето пеша. Притихването. Имам чувството, че никой не ни е учил да стоим на тихо като малки. Страхуваме се от скуката, а какви неща излизат от теб, когато притихнеш! Имам също така един смартпръстен, който ми казва, когато стресът ми е много – през него открих колко харесвам работата си като психолог, където потъвам като в медитация в историята на хората, в процеса, в който ги напътствам. Там няма място за адреналин, там ти си част от нечий свят. В Emprove е много по-интензивно и динамично.

Фондацията е разпознаваема и с множество кампании, които свързват жените с хора на изкуството: изложбата „Пробуждане между редовете“, арт инсталацията Розов облак, кампанията за мъжко психично здраве Чуй Гласа Ми, поетичния спектакъл Виж ме – силна и свободна и др.

С Олга Минева разговарям в планината, докато тя е на резиденция, вдъхновена от жени сървайвъри и събрала музиканти, фотографи, видеооператор, майсторка на бродерия, скулпторка, художници, терапевт – всички те обменят търсения.

Затова и идеята за свързването е основополагаща за начина, по който Олга мисли света. Тя твърди, че се налага да ребрандираме понятия като граници например: „Не границите, които ни разделят от нещата, а границите като мост към правилните неща“ е сред максимите, от които се ръководи.

Ако нямаме моста, все едно газим в блато от възможности, идеи, норми, вменени очаквания: ти си майка, жена, учен – каквото и да е. Нужна ни е посока: да открием кои са за нас правилните хора, идеи, процеси (неслучайно арт резиденцията се казва „Посока: СИЛНА“).

Изкуството по естествен начин се вписва в концепцията на екосистемата Emprove – като медиатор не само между артистите и жените сървайвъри, а и като възможност човек да опознае себе си през различни ключове, включващи несъзнаваното.

И понеже всеки от нас може да бъде част от промяната на нечий живот, неизбежно стигаме до артисти, срещата с които е повлияла върху Олга Минева. А срещите по Пътя са колкото търсени, толкова и случайни. Така тя кръстосва погледа си с този на Марина Абрамович.

Сравнително прясно преживяване е и повлия върху отношението ми към изкуството и връзката му с Emprove – отивайки на изложбата на Марина Абрамович в Royal Academy в Лондон, я срещнах случайно с група будистки монаси. Тя е първата жена, която е получила възможност за самостоятелна изложба там. И тази експозиция проследяваше процеса на нейното търсене на връзка със самата себе си: от дивото до притихването и силата. Това много силно ми импонира. Аз винаги съм носила в себе си каузата за женската сила и грижата за жената. Когато потънах в темата за насилието над жени, бях много ядосана, а гневът е опасна емоция. И това личи силно и в изкуството на Марина Абрамович, която в началото е дялкала пентаграми върху корема си, самонаранявала се е, подлагала се е на жестокости в изкуството си – може би и заради гнева си към един свят, който не е честен с жените.

Когато се движиш през изложбата и гледаш пърформансите, виждаш как става все по-тихо, по-медитативно. И се стига до нежния ѝ образ от настоящето. Бях разтърсена от преживяването, а когато излязохме с майка ми във вътрешния двор на Royal Academy of Arts, видях самата Марина, обляна от слънцето, озарена, в мир със себе си. На живо. Беше богато преживяване – краят на историята, който е добър.

Тази ситуация по странен начин кореспондира с тениската с надпис Not hysteric, historical, която Олга Минева притежава от мърча към филма „Жените наистина плачат“.

Ние имаме тонове години зад гърба си, в които жените са били невидими в историята, правата им са били потъпквани, гласовете им – заглушавани. И ако още си в ядосаната фаза, може да изглежда истерично. В женското движение трябва да има и гневни хора. Но има и тих начин да правиш революции и промени. Да се успокоиш не означава да се примириш и да угаснеш, това е нещото, което пропускаме в гневната фаза. Когато притихнеш, разбираш, че няма проблеми да си бос, а не с танк.

Днес Олга Минева успява да съвмести ангажираността си в Emprove с работата си като психолог, но това, което ѝ дава личен смисъл и обич, е общуването с дъщеря ѝ. Именно с нея, все още бебе в слинг, тя регистрира фондацията преди почти седем години. През годините е опитвала да си води дневник с добрите моменти през деня.

Осъзнах, че в абсолютно всеки ден хайлайтите ми са онези малки моменти с дъщеря ми – дребни наши традиции, да я взема от училище, да се смеем, да ядем нещо вредно. Така започнах да търся начин, когато пътувам в чужбина по международните ни проекти, моето семейство да идва с мен.

С нея пътуват и идеите ѝ – и готовността да опита нещо ново, невиждано, да зарази и други хора, за да придвижат заедно живота на непозната жена в по-добра посока.

Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.