Менопаузата и глупавите клишета, които понякога се оказват верни

Периодът на постепенно настъпване на менопаузата (перименопауза) е известен с клишето за топлите вълни и непостоянните настроения.

Това е най-глупавото клише в историята на глупостите, в историята на клишетата и в историята на жените.

Преминаването от активна фертилна възраст към менопауза е преди всичко криза на идентичността. Почти същата като пубертета, но ако повечето от нас като деца са мечтали и бързали да пораснат, то преходът към „третата възраст“ е свързан основно със загуби и страхове. И макар зрелостта да има своите неоспорими предимства, „застраховката не покрива пълната щета“. Преходът към менопауза е период, в който всяка жена пренаписва себе си. Този период толкова дълго е неглижиран и стигматизиран, че почти всички клишета за него са грешни.

Според статистиката в световен мащаб менопаузата настъпва средно около 51-вата година на жената, а симптомите на перименопаузата – между 45 и 50. Актуални данни от САЩ обаче показват, че значителна част от жените се сблъскват с първите симптоми на перименопаузата преди 40 или дори преди 35 години. Поради твърде ранната поява на тези симптоми те остават неразпознати.

Перименопауза. Менопауза. Това кое беше сега?

Всички знаем какво е пубертет. Термините, които завършват на -пауза ги бъркаме.

Пременопаузата е периодът преди настъпването на симптоми, които сигнализират за намаляване на фертилността при жената.

Перименопаузата е преходният период, в рамките на който хормоналният баланс, поддържащ фертилността, започва да се променя. Това води до широка палитра от физически и психични симптоми, само един от които (и не задължително първият) е нарушение в редовността на менструацията.

Менопауза е понятието, отбелязващо момента, в който в продължение на 12 месеца жената няма менструация.

Постменопаузата е практически целият период след настъпването на менопаузата.

Андропаузата бележи периода, в който намаляването на нивата на тестостерона у мъжа започват да дават симптоми. За мъжкото здраве обаче ще говорим друг път.

Криза на идентичността – не са (просто) хормони

„Жените споделят, че не са себе си“, казва д-р Мери Росър в уебинар, посветен на митовете за менопаузата. Д-р Росър е акушер-гинеколожка, професорка по женско здраве в Колумбийския университет и съавторка на книгата Menopause: What Your Ob-Gyn Wants You to Know. Макар специалността ѝ да предполага грижа основно за репродуктивната система, погледът на Росър като холистична специалистка по женско здраве извежда именно тази характеристика като най-ярък отличителен белег на прехода към менопауза (menopausal transition).

През последните две десетилетия в психологията нараства интересът към изследването на феномена. Много по-голямо влияние за „отваряне“ на разговора за психичните измерения на този период в живота на жената обаче имат популярните жени, които разказват от първа ръка с какво са се сблъскали. От Мишел Обама до Холи Бери, от Салма Хайек до д-р Мери Клер Хейвър, множество известни личности споделиха собствените си истории, за да провокират обществен дебат за женското здраве и качеството на живот на жените над 40-годишна възраст.

Актрисата Джилиън Андерсън, известна у нас с ролята си на детектив Скъли от сериала „Досиетата Х“, например разказва в едно от поредица интервюта по темата как веднъж в осем часа сутринта хвърлила палтото си в краката на децата и се разкрещяла, че „този ден е отвратителен“. Тогава актрисата била на 46. „Бях свикнала да балансирам много неща и изведнъж се почувствах, сякаш не мога да се справя с нищо. Чувствах се напълно изтощена“, разказва Андерсън.

Колежката ѝ Наоми Уотс преживява прехода още по-драматично, сблъсквайки се с ранни симптоми още на 36. След години на трудности, сред които пристъпи на тревожност, депресия, ярост, паника и скръб, Уотс описва преживяванията си в книгата Dare I Say It: Everything I Wish I’d Known About Menopause.

Физиологичните симптоми най-често създават допълнителни предпоставки за психическата картина. Палитрата от възможни проявления на перименопаузата е широка и в различни етапи от прехода към менопауза се наблюдават различни симптоми с различна интензивност. Освен това не всички се срещат при всяка жена.

Промени в настроението

4 от 10 жени споделят, че по време на перименопаузата са преживели промени в настроението, които са им познати от предменструалния синдром. Когато нивата на естроген и прогестерон спаднат по време на перименопаузата, серотонинът също спада, което допринася за повишена раздразнителност, нервност и тревожност. По-високите нива на кортизол – „хормона на стреса“, който се увеличава с възрастта, също могат да създадат чувство на тревожност. Ако симптомите са толкова остри, че правят невъзможно изпълнението на ежедневните задачи или предизвикват суицидни мисли, препоръката е да се консултирате незабавно с лекар.

Промени в сексуалното желание и удоволствие

Клиничните данни и разкази на пациентки показват, че много жени изпитват промени в оргазма и сексуалната функция по време на перименопаузата и постменопаузата. Често съобщаваните проблеми включват по-дълго време за достигане на оргазъм, намалена интензивност на оргазмите и в някои случаи невъзможност за постигане на оргазъм. Тези промени често са съпроводени от други симптоми, като вагинална сухота, дискомфорт по време на полов акт и променена генитална чувствителност. Намаляването на нивата на естроген по време на менопаузалния преход допринася за промени в кръвния поток, нервната чувствителност и тъканната реакция във вулвата, клитора и вагината. Въпреки разпространението на тези симптоми много жени не получават адекватни насоки или лечение.

Проблеми с концентрацията и/или паметта

Около 60% от жените в менопауза съобщават за проблеми с паметта. Чрез образна диагностика в проучване, обхващащо жени в пре-, пери- и постменопауза, са открити предимно временни промени в частите на мозъка, отговорни за когнитивните функции. По време на перименопаузата сивото вещество – тъканта, която съдържа повечето нервни клетки на мозъка и е от съществено значение за мисленето, паметта и вземането на решения, временно се свива и ползва повече мазнини и кетони за функционирането си. Образната диагностика показва също промени в областите, които контролират движенията, паметта и емоциите. Окуражаващото е, че след менопаузата обемът на сивото вещество се възстановява и мозъкът се стабилизира и преструктурира за този нов етап от живота.

Главоболие

Колебанията в нивата на естрогена и прогестерона по време на перименопаузата увеличават вероятността за мигрена и както много жени са установили – за менструална мигрена. Тези пристъпи са по-дълги, по-голяма е склонността към рецидив, а също така са по-тежки и по-инвалидизиращи в сравнение с пристъпите в други периоди от менструалния цикъл. Със скъсяването на менструалните цикли по време на перименопаузата менструалните пристъпи се появяват по-често. Горещите вълни и нощното изпотяване нарушават съня, действайки като допълнителен спусък за мигрена. С времето менструациите стават по-редки и в крайна сметка спират завинаги. Но въпреки това яйчниците все още могат да произвеждат естроген на различни нива в продължение на няколко години. Така че, макар мигрената да намалява с навлизането в постменопаузата, това не е незабавно.

Нощно изпотяване, топли вълни

Променящите се хормонални нива по време на перименопаузата и менопаузата пречат на хипоталамуса да регулира телесната температура. Усещането е за внезапен прилив на топлина най-често в областта на лицето, врата и гърдите. В отговор тялото се опитва да се охлади, като се изпотява твърде много.

Безсъние

Проблемите със съня са често срещани сред жените в перименопауза и включват трудности със заспиването, дихателни нарушения (сънна апнея) и по-малко известните двигателни нарушения (синдром на неспокойните крака или периодично разстройство на движението на крайниците). Колебанията в нивата на естроген и прогестерон влияят както върху качеството на съня, така и върху контролирането на движенията. Циркадните промени, намаленото производство на мелатонин и физиологичните изменения, свързани със стареенето и разстройствата на настроението, допълнително изострят нарушенията на съня.

Ставни и мускулни болки

Наблюдения сочат, че ставните и мускулните болки са сред най-сериозните оплаквания на жените в преход към менопауза. Според данните средно около 71% от жените в перименопауза изпитват такива болки, като за разлика от повечето други симптоми на перименопаузата, този не отшумява с настъпването на менопаузата, а рискът от оплаквания нараства с възрастта.

Чести позиви за уриниране

Намалените нива на естрогена водят до отслабване на тъканите на пикочния мехур и уретрата. Те стават по-тънки, по-малко еластични и по-слаби, намалявайки способността на пикочния мехур да задържа урина. Това, наред с резките промени в нивата на хормоните, може да доведе до по-често уриниране, по-често усещане за неотложност, нощно ставане, както и да повиши риска от уринарни инфекции.

Защо се случва всичко това?

Перименопаузата и менопаузата засягат всички системи и функции на жената, но „започват“ от яйчниците: с годините фоликуларният резерв се изчерпва, а с него спадат хормоните, които фоликулите произвеждат и чиято роля е да държат под контрол хипофизната стимулация. Това предизвиква неравномерно покачване на FSH (фоликулостимулиращия хормон) и прояви на дисрегулация на месечния цикъл: в един месец яйчникът реагира добре, в друг – не.

Пропуснатите овулации водят до липса на прогестеронов пик във втората фаза на цикъла, който пък може да стане причина ендометриумът да нарасне твърде много и следващата менструация да е по-обилна. Клиничният резултат се изразява в непредвидими, по-кратки или по-продължителни цикли.

Паралелно с това нивата на другия ключов хормон – естрогена – могат да се люшкат от твърде високи до твърде ниски. Ето защо еднократното лабораторно изследване на хормони в този период не дава достатъчно категорична клинична информация, а от друга страна, кара жените често да се чувстват така, сякаш тялото им променя правилата без предупреждение. Хормоналните изменения могат да доведат до всички изброени симптоми, но при всяка жена се проявява различен набор от тях в различен момент и с различна интензивност.

Да запазиш себе си или да намериш ново аз – кой помага по пътя?

Съвременната медицина предлага редица възможности за намаляване на негативните усещания и дългосрочните усложнения, причинени от симптомите на перименопаузата и менопаузата. Много от тях изискват жените да имат достъп до добре подготвен мултидисциплинарен медицински екип.

Част от решенията обаче са в ръцете на самите жени и са свързани с начина на живот. Отказ от вредните навици (колкото по-рано, толкова по-добре), като тютюнопушене, кафе и алкохол, доказано влияе на облекчаване на част от симптомите. Редовното движение с натоварване на сърдечносъдовата система (кардио) и опорно-двигателния апарат (тренировки с тежести) също е от голямо и дългосрочно значение.

В повечето случаи обаче това не е достатъчнo.

Един от най-хубавите монолози за менопаузата в съвременната популярна култура. Част е от втория сезон на сериала Fleabag.

В зависимост от хода на спада в хормоните, вида и интензивността на симптомите жените могат да получат различни форми на медикаментозна терапия, която да повиши качеството на живота им и да намали дългосрочните негативни ефекти.

В края на 2025 г. Европейското дружество по ендокринология публикува ново Клинично практическо ръководство за лечение и оценка на менопаузата и перименопаузата. Ръководството е разработено от екип ендокринолози и гинеколози и дава насоки както за общопрактикуващите лекари, които обикновено се сблъскват с първите оплаквания на жените, така и за специалисти, които работят с по-сложни случаи.

Една от важните теми, посочени в клиничното ръководство, е приложението на хормонозаместителна терапия. През последните години отношението към нея е нееднозначно и докато едни специалисти я препоръчват като първа линия на въздействие, други все още я отричат категорично. В момента има научен консенсус за множеството предимства на този метод, но той изисква прецизен индивидуален подход заради възможните рискове. Науката за перименопаузата и менопаузата обаче е много нова – едва на няколко десетилетия – и все още има неясноти и значителни промени в разбирането на процесите, особено при различните групи жени.

При ранна менопауза например системната хормонална терапия се разглежда като заместващо лечение, а не просто като „нещо срещу горещите вълни“. Идеята е, че организмът остава без естроген в години, в които би следвало да го произвежда, затова специалистите от Европейското дружество по ендокринология посочват, че в такива случаи хормоналната терапия по правило се препоръчва (ако няма противопоказания) и често се продължава поне до средната възраст на естествената менопауза (около 51 г.) с периодични преоценки. Това има значение не само за симптомите, а и за дългосрочното здраве, например за костната плътност и сърдечносъдовата система, като режимът за конкретната жена винаги се избира индивидуално от специалист.

При менопауза около 50-годишна възраст системната терапия най-често се обсъжда, когато симптомите са осезаеми и пречат на нормалния живот. Балансът полза–риск обикновено е най-благоприятен при здрави жени под 60 г. или в рамките на около 10 години от настъпването на менопаузата, ако няма противопоказания. Основните рискове, които се вземат предвид, са редки, но сериозни: повишен риск от образуване на тромби, от инсулт, както и от рак на гърдата.

Любимият въпрос: къде сме ние?

В България състоянията, свързани с перименопаузата и менопаузата, са лично хоби на тесен кръг специалисти. Лично предизвикателство за жените пък е да открият кои са тези специалисти, и да се доберат до тях, както и да се ориентират, когато моментът настъпи. В актуалните Медицински стандарт по акушерство и гинекология и Фармако-терапевтично ръководство по същата специалност менопаузата се споменава само като период, в рамките на който на жената се случват някакви други неща, представляващи обект на интерес. Самата менопауза обаче не е отделно състояние, изискващо специфични комплексни познания и подход, а перименопаузата изобщо не съществува – дори и като понятие.

В страната ни не се внася нито една трансдермална форма на хормонален препарат, въпреки че тези форми доказано намаляват рисковете от нежелани усложнения. Жени, които имат нужда от подкрепа за справяне със симптомите, споделят, че се сблъскват с неглижиране, защото състоянието им е „нормално за възрастта“ или защото „така ще е“, или пък обратно – защото са „твърде млади“, за да имат симптоми на перименопауза. Липсват мултидисциплинарни екипи, в които специалисти с различни профили (например акушер-гинеколог, ендокринолог и кардиолог) заедно да определят терапията на жена със симптоми, изразяващи се в различни нарушения.

За щастие, световната тенденция не подминава (напълно) страната ни и разговорите за благосъстоянието на жените в преход и в менопауза стават все по-модерни, макар и все още предимно да се опитват да ни продадат нещо и да са далеч от масови, експертни или достъпни за всички заинтересовани и нуждаещи се.

„Анатомия на пола: Жена“ разглежда здравето на жените като неразривна част от обществото, историята и културата. В поредицата изследваме как са се променяли нагласите към женското здраве, как медицината е възприемала специфичните потребности на жените и какви процеси са повлияли на достъпа им до качествени здравни грижи. Вглеждаме се в научните открития, но и в културните митове; в официалните политики, но и в личните истории на жени, борещи се за правото си на здраве и достойнство.