Мария Луке
Мария Луке

„Сънувах, че ми подаряват гердан от градушка“, „Едната ми ръка е в пришки, а другата – в сол от семки“, „В този град е толкова тихо, че се чува къркоренето на всички стомаси“, „Ще си купя цветя и равиоли“ – с такива кратки изречения придружава публикациите си в Instagram Мария Луке, слънчева млада аржентинка, родена през 1983 г. в Росарио. Като ги погледне, човек на секундата разбира три важни неща за нея: тя е художничка; гледа любопитно и мисли свободно; живее по света. „Отворих куфара и отвътре изскочи студен повей“, „Според Льо Корбюзие музеите са машини за сравнения“, „Един гарван кацна на масата ми и отмъкна две пакетчета захар“, „Сънувах, че за да си вляза вкъщи, трябва да мина през вътрешността на пиано“.

През януари 2019 г. излезе третият албум на Мария Луке – „Вести за художници“. Месец по-късно тя го представи в родното място на дадаизма, цюрихското „Кабаре Волтер“, където я чух да казва, че не би нарекла книгата точно „комикс“ или „графичен роман“, а по-скоро сборник от кадри от живота на художници („все едно спираш видеото, за да идеш до кухнята да хапнеш нещо вкусно“).

Докато прави нужните проучвания за албума, Мария си дава сметка, че от всичките школи, академии, уъркшопове, музеи и книги през живота си всъщност е добила много слаба представа за рисуващите жени. Фрида Кало и толкова… Само дето не е толкова, разбира се, и в книгата си с едноактни и съвсем реални истории за стотина художници Мария съумява, без компромис в качеството, да балансира количеството, тоест броя на творците мъже и жени. По-долу ще видите седем „кадъра“ от „Вести за художници“, за чиито героини е най-вероятно да не сте чували, но оттук нататък да искате да знаете повече.

Мария, която постоянно скита и скицира нещо с флумастери в тефтерчета и на хвърчащи листове, отговори на въпросите ни на път към Мадрид, където отиде да представи испанското издание на „Вести за художници“. Когато я попитахме какво я определя като човек и като артист, се засмя, извини се и каза, че не може да отговори, понеже не е по пределите.

„Хелън Франкенталер казва, че докато рисува, чувства пейзажите в ръцете си, в ума си, по раменете и в китката.“ // Преглед в пълен размер
Хелън Франкенталер казва, че докато рисува, чувства пейзажите в ръцете си, в ума си, по раменете и в китката.“
„Тарсила често организира празненства, защото изпитва нужда да е сред своите приятели.“ // Преглед в пълен размер
Тарсила често организира празненства, защото изпитва нужда да е сред своите приятели.“
„Габриеле Мюнтер твърди, че рисуването е като внезапен скок в дълбоки води, преди който тя никога не е сигурна ще може ли да плува.“ // Преглед в пълен размер
Габриеле Мюнтер твърди, че рисуването е като внезапен скок в дълбоки води, преди който тя никога не е сигурна ще може ли да плува.“
„Джоан Мичъл казва, че когато е напълно съсредоточена в това, което рисува, се мисли за друг човек – като велосипедист, който кара без ръце.“ // Преглед в пълен размер
Джоан Мичъл казва, че когато е напълно съсредоточена в това, което рисува, се мисли за друг човек – като велосипедист, който кара без ръце.“
„Светлината в Португалия очарова Соня Делоне.“ // Преглед в пълен размер
„Светлината в Португалия очарова Соня Делоне.“
„Освен с живопис, Александра Екстер се занимава със сценография и дизайн на театрални костюми и изработва марионетки.“ // Преглед в пълен размер
„Освен с живопис, Александра Екстер се занимава със сценография и дизайн на театрални костюми и изработва марионетки.“
„Взре ли се в очите на кон, Леонора Карингтън се изпълва с предчуствия за бъдещето.“ // Преглед в пълен размер
„Взре ли се в очите на кон, Леонора Карингтън се изпълва с предчуствия за бъдещето.“

Из книгата „Вести за художници“

Пътешествието е състояние на тялото, но и на духа, непознатото може да е колкото бариера, толкова и трамплин: как Ви се отразява животът on the road? Кои места отнасяте със себе си?

Когато преди няколко години престанах да имам конкретно местожителство и започнах да пътувам, открих, че нещо в това движение е много полезно за моята продуктивност. Новите езици, хората с различни нрави – потапянето в чужда среда се оказа изключително вдъхновяващо. И музеите, които за мен са сред най-притегателните точки във всеки град. Цялата нова информация се влива в рисуването. Миналата година бях на доста места и от тях наистина ме порази Санкт Петербург – град, където държах да отида заради Ермитажа и тамошната колекция на Матис, един от любимите ми художници… Много ми хареса Каунас в Литва, където бях на едномесечна арт резиденция – странно градче, в чиито сгради виждаш и постсъветския упадък, и средновековното богатство… съжителство, което аз намирам за красиво. А през 2012 г. един престой в Бразилия, насред най-екзотичната природа недалеч от Рио де Жанейро, остави неизличим отпечатък в мен, промени начина ми на рисуване.

Как започна „Вести за художници“?

Както много книги – неусетно. Имах дневник, в който си записвах неща, които чета, защото паметта ми е много слаба и моментално забравям всичко. Част от дневника бях посветила специално на художниците и по едно време взех да си давам сметка, че „сценките“ там са идеални за рисуване. Тръгнах да правя един мъничък фензайн от 16 страници [Мария има ред такива, бел. ред.], но колкото повече се занимавах с тези кратички, самодостатъчни анекдоти, толкова повече се пристрастявах, правеха ми се още… И така продължих да събирам информация и съставих цяла книга. Отне ми година и половина и много четене, защото всичко е документално (е, има някои волности, като измислени диалози тук и там, но дори те се основават на действителни сведения). Първата част от издирванията ми бяха в библиотеката на Националния музей за изящни изкуства в Буенос Айрес, после заминах за Рим, взех си карта за обществените библиотеки – които са безброй и прекрасни – и там приключих.

„Скъпи Анри Русо, ако обичаш, помогни ми да не се тревожа, когато хората казват, че рисувам по детски. Дай ми силата да разбирам, че за да изобразявам, не е задължително да имитирам и че не е нужно да съм в джунглата, за да рисувам диви животни.“ – Мария Луке, 5 януари 2019 г., Аржентина // Преглед в пълен размер
„Скъпи Анри Русо, ако обичаш, помогни ми да не се тревожа, когато хората казват, че рисувам по детски. Дай ми силата да разбирам, че за да изобразявам, не е задължително да имитирам и че не е нужно да съм в джунглата, за да рисувам диви животни.“ – Мария Луке, 5 януари 2019 г., Аржентина
„Скъпа Марина Абрамович, моля те, дай ми търпение да кротувам на място и да се наслаждавам на тишината. Научи ме как да гледам в чуждите очи, да се откривам там и да седя изправена.“ – Мария Луке, Буенос Айрес, януари 2019 г. // Преглед в пълен размер
„Скъпа Марина Абрамович, моля те, дай ми търпение да кротувам на място и да се наслаждавам на тишината. Научи ме как да гледам в чуждите очи, да се откривам там и да седя изправена.“ – Мария Луке, Буенос Айрес, януари 2019 г.
„Скъпа Соня Делонè, помогни ми, моля те, да намеря сили никога да не се страхувам да обличам разноцветни дрехи и не ми позволявай да се безпокоя за това, какво мислят другите за моето тяло и моите избори.“ – Мария Луке, 2018 г. // Преглед в пълен размер
„Скъпа Соня Делонè, помогни ми, моля те, да намеря сили никога да не се страхувам да обличам разноцветни дрехи и не ми позволявай да се безпокоя за това, какво мислят другите за моето тяло и моите избори.“ – Мария Луке, 2018 г.

Из поредицата Ex voto

Как решихте да уравновесите броя на художничките и на художниците?

Не е като да съм си отворила екселски файл, в който да сравнявам бройките. Но тъй като ясно помнех как в студентските ми години всяко споменаване на жена в историята на изкуството беше странност и изключение, много ми се прииска да направя някои художнички малко по-видими поне в моята работа. Сега ми се струва, че положението е по-различно и обръщаме доста повече внимание на това, което правят жените в изкуството, но истината е, че от началото на ХХ век, тоест от авангардите назад, почти няма памет за тях. Когато са успявали да съществуват, критиците просто не са ги отчитали, така че те са оставали някъде встрани от пътя на своите колеги мъже…

Какво е за Вас да сте жена и как това е било хубаво или не до момента?

Ах, този въпрос (смее се). Добре: чувствам се голяма късметлийка да живея в настоящата епоха. Поколенията и на бабите ми, и на майка ми са водили своите борби и са постигали някакъв напредък, но ми се струва, че сега, в наше време, се виждат много повече промени, процесът е доста ускорен и се чувствам привилегирована да съм част от всичко това, да присъствам в този момент. Да, от дете забелязвах, че момчетата имат по-широк кръг от възможности, и свикнах със страха да вървя сама по улицата, където все някой нещо ще ти подметне, дори да си на дванайсет – тези неща, за съжаление, още са много далеч от това да изчезнат. Обаче ми се струва, че вече има съзнание за тях и намерение у много хора да ги променят. Патриархатът се опъва и няма да е лесно, няма да е от днес за утре, но мисля, че сме в ключов момент и отношенията се развиват.

„Това го нарисувахме с няколко художнички приятелки, с които се събираме в едно кафене в Буенос Айрес. Призив за манифестация срещу насилието над жените.“
„Това го нарисувахме с няколко художнички приятелки, с които се събираме в едно кафене в Буенос Айрес. Призив за манифестация срещу насилието над жените.“
„Снощи в Мар Чикита“ // „Не помня по какъв повод съм я рисувала, мисля, че под влияние на един музей за народно изкуство в Мексико.“
„Снощи в Мар Чикита“ // „Не помня по какъв повод съм я рисувала, мисля, че под влияние на един музей за народно изкуство в Мексико.“
„В Аржентина абортът все още не е разрешен. Миналата година беше направен безуспешен опит да се легализира – зелените шалчета са част от кампанията „за“ и тази рисунка е в нейна подкрепа.“
„В Аржентина абортът все още не е разрешен. Миналата година беше направен безуспешен опит да се легализира – зелените шалчета са част от кампанията „за“ и тази рисунка е в нейна подкрепа.“
Илюстрация към материал за Черните мамби – изцяло женски отряд за борба (невъоръжена) с бракониерите в Южна Африка.
Илюстрация към материал за Черните мамби – изцяло женски отряд за борба (невъоръжена) с бракониерите в Южна Африка.

Заглавното изображение съдържа част от лозунга за миналогодишната осмомартенска стачка на жените в Аржентина: “¡El 8M nosotras paramos, nos paramos!” („На осми март спираме и се изправяме!“. „На феминизирането на бедността да отговорим с феминизиране на съпротивата...“, гласеше манифестът, както и „Щом нашият живот е без значение, произвеждайте без нас“.).

Повече за Мария Луке може да се научи от виртуалната ѝ галерия, от подробното интервю по повод нейната първа книга, „Ръката на художника“ (2016), както и от втората, „Прозрачната къща“ (2017), в която е разказала за собствения си начин на живот без предели и постоянен адрес.

Искате да четете повече подобни статии?

Включете се в месечната издръжка на медията с дарителски пакет. „Тоест“ е жив единствено благодарение на вас – нашите будни, критични и верни читатели.

Подкрепете ни