Манипулацията – този стар и все тъй полезен занаят

Седя пред камината във вилата си и чета поредната глупост за Държавна сигурност (ДС). Някога тази организация, към която принадлежах, беше страшна и името ѝ се споменаваше шепнешком. Днес куцо и сакато се избива да плещи за ДС, защото имаме свобода на словото. Която при това носи доходи, често нелоши, и то невинаги правопропорционални на качеството на произведението. И понеже горкото слово няма с какво да се отбранява, налага се хора като мен от време на време да му помагат.

Някога четяхме между редовете, днес хората дори и редовете не четат. А на старите професионалисти като мен им остава да наблюдават с досада аматьорските опити за манипулация. Освен, разбира се, ако не са още в играта. Защото

илюзията, че ДС е изчезнала, е точно това – илюзия. Докато има хора като нас, има я и нея.

В миналото службите – не само ДС, но и други – често манипулираха общественото мнение и обществените процеси в тогавашната Народна република България. Сега също има много манипулации. И трябва да ви кажа, че в България са активни множество тайни служби – не само онези, за които по принцип подозираме, а и редица други, за които дори не се досещаме. Или поне не веднага.

Обикновено се говори за ролята на руските тайни служби, която е очевидна за всеки познаващ техния стил на работа и историята на ангажимента им към страната ни. Руснаците залагат на сигурното, пък и донякъде им липсва въображение, затова сценариите им се разпознават по целия свят. Споменават се и американските служби, макар че, честно казано, не бих ги окачествил като особено успешни – поне не в настоящия момент – нито в България, нито в региона. Времената се промениха и явно с нас вече не се занимават най-добрите в професията. Чудя се дали да се радвам, или да се плаша.

Странното е, че често се изпускат от внимание други служби –

включително от държави в ЕС и в Западна Европа, както и от балкански страни, които работят доста активно в България. Такива без съмнение са турските тайни служби – особено когато наближават избори. Същото може да се каже и за някои от службите на Западните Балкани, наследниците на легендарната югославска УДБА [Управа државне безбедности (Управление за държавна сигурност) – б.р.] – например службите на Сърбия и на Северна Македония, за които бих казал, че са изключително успешни.

Ето пример – успешната манипулация както в Македония, така и в България по въпроса за присъединяването на Македония към ЕС. Службите там успяха да наложат наратива, че България пречи на започването на преговорите за членство. Абсолютно невярно. Истината е, че македонското правителство подписа документ с ЕС, в който са изложени условията за започване на тези преговори. Обръщам ви внимание – документът вече е подписан. Самото му съществуване обаче се премълчава или не се споменава достатъчно ясно, а текстът му в Македония е почти недостъпен.

По същия начин в българското общество тези служби умело използват наративи, които събуждат страсти и предизвикват емоционални, често остри реакции – типична форма на взаимна манипулация. Това създава среда, в която цивилизованият дискурс и конструктивните решения стават невъзможни. Същевременно те успяват да наложат македонския наратив в устата на редица западноевропейски политици и журналисти. Това е изключително успешна кампания по дезинформация – и колкото и парадоксално да звучи, от професионална гледна точка заслужава уважение.

Ето защо, на първо място, трябва да се научим да разпознаваме кога ни манипулират.

Един от най-сигурните индикатори е да си дадем сметка дали една кампания апелира към разума ни, или към чувствата ни. Когато се цели емоционална реакция, а не рационална преценка, почти сигурно става дума за манипулация. Важно е да не реагираме първосигнално, а да обмислим внимателно поведението си. Това само по себе си често прави манипулативния процес неефективен.

В годините на социализма не само българската ДС манипулираше обществото – това се правеше от тайните служби на всички комунистически режими. В голяма степен именно затова бяха създадени – да контролират процесите както по отношение на външни заплахи, така и на вътрешни.

С времето, когато недоволството от лошите икономически резултати и ниския стандарт на живот започна да нараства, манипулациите се засилиха. Целта беше да се укрепи и задържи властта на комунистическите партии възможно най-дълго, като вината за неуспехите се прехвърля върху някой друг. Това нямаше как да стане без манипулация – и в службите изиграхме голяма роля в този процес.

Искам да напомня на по-младите читатели, че тогава нямаше интернет, а върху средствата за масова информация се налагаше сериозна цензура. Но имаше и други, не по-малко ефективни начини да се манипулира общественото мнение. Няма сега да говоря подробно за агентурната мрежа, но ще спомена т.нар. агенти на влияние.

Това бяха хора с обществен авторитет – интелектуалци, преподаватели, известни личности, а дори и на местно ниво – популярни хора, които можеха да бъдат използвани за разпространяване на слухове и за налагане на определено обществено мнение. Лица, които имаха достъп до интимния живот на хората – лекари, лечители, духовници, – също биваха използвани за такива цели. Слуховете в България винаги са били изключително ефективно средство за манипулация. И днес продължават да се използват успешно – не само от службите.

Ще дам пример с т.нар. Възродителен процес.

Всичко започна с напълно необосновани слухове, че хората от малцинствата в България, видите ли, сами искали да бъдат преименувани. Това, разбира се, не беше истина, но целеше да легитимира процеса в очите на обществото и особено на образованите хора и интелектуалците. След това се използваха слухове за противопоставяне, направи се административна реформа за разпокъсване на общностите и накрая се стигна до обвинения в тероризъм. Процесът завърши с етническо прочистване и глупавото изгонване на наши съграждани извън страната. Толкова необосновано, че предизвика негативна реакция дори от Москва и допринесе за смяната на Живков през 1989 г.

Този пример показва колко опасна може да бъде манипулацията, когато излезе извън контрол. Тогава се постига обратен ефект – и в крайна сметка тя излиза твърде скъпо за онези, които я използват. Най-лошото е, че в тези процеси винаги има невидими жертви – хора, които страдат, без да са замесени.

Чувал съм, че днес обществото се манипулира по-лесно, защото има интернет, смартфони и достъп до всеки човек. Всъщност не е съвсем така.

За мен първият фактор, който улеснява манипулацията, е липсата на критично мислене и на функционална грамотност. Както споменах в началото, по времето на комунизма бяхме научени да четем между редовете и да не вярваме на официозите на партията, които разпространяваха основно пропаганда. Това налагаше и формата, под която манипулацията се поднасяше.

Ще спомена още едно „активно мероприятие“ – първата апокрифна книга за Ванга. Тя беше напечатана на пишеща машина, разпространяваше се от ръка на ръка, копирана на индиго или циклостил. Мнозина я мислеха едва ли не за откровение, а всъщност всяка буква в книгата беше дело на ДС.

Но ние бяхме аматьори, особено в сравнение с колегите от КГБ или дори от ЩАЗИ.

Не на последно място заради факта, че последните говореха същия език като в Западна Германия.

Мога да дам много примери, но ще се огранича до няколко общи наблюдения. Създаваха се документални филми, телевизионни предавания, пишеха се книги и дори научни статии с изключително висок – ако мога така да се изразя – манипулативен „професионализъм“. Интересното беше, че в Източна Германия съществуваше и откровена манипулация – пропагандни телевизионни предавания, които много лесно се разпознаваха като такива. Типичен пример беше „Черният канал“ на Фон Шницлер – източногерманския еквивалент на днешния руски пропагандист Соловьов. Арогантен, неприятен и банален.

Повечето източногерманци, включително и масовата аудитория, възприемаха тези предавания като евтина пропаганда и не им обръщаха особено внимание. Това, което обаче не можеха да забележат, беше, че тази груба пропаганда всъщност прикриваше истинската манипулация – много по-фина и далеч по-ефективна. Тя се подготвяше от цяла експертна група начело с журналистка, която имаше научна степен. Доколкото зная, тази дама все още е жива и здрава, затова ще я спомена само като д-р К. Материалите, подготвяни от нейния екип, бяха с толкова високо качество, че често се препечатваха и тиражираха в западни медии, които не разпознаваха манипулацията.

Сега е много интересно да се наблюдава как се разпространяват изключително абсурдни, тотално неверни и лесно оборими твърдения и слухове. Ако човек познава техниките и технологиите на различните тайни служби, може да проследи кой всъщност ги е „родил“.

Най-лесният пример е темата за еврото, към което преминахме през януари.

Преди самия процес на въвеждане имаше силно поляризирана обществена дискусия, в която и двата полюса разпространяваха непълна и силно изкривена информация.

От едната страна бяха „защитниците на българския лев“, които рисуваха апокалиптични сценарии при евентуален преход към еврото. От другата страна стояха привържениците на въвеждането му, които представяха процеса като почти чисто техническа подробност – изтъкваха, че България от години живее в условията на валутен борд и че преминаването към еврото може да има единствено благоприятни последици за страната.

Моето мнение е, че нещата не са толкова еднозначни – преминаването към еврото има положителни страни, но съдържа и рискове. За съжаление, трезва и балансирана дискусия по този въпрос на практика липсваше. Докладът на Европейската централна банка, която оцени готовността на България, беше представен в повечето медии едностранчиво и бих казал, доста повърхностно – като изцяло „положителен“.

Всъщност, ако човек прочете самия доклад – а аз си направих този труд, – ще види, че той не е еднозначно положителен. Макар да посочва, че формално България е готова за членство в еврозоната и е изпълнила критериите, в него се повдигат и редица сериозни въпроси, свързани с устойчивостта на финансовата ни система и с нейната изключителна уязвимост на външни рискове.

Тези предупреждения често са представени чрез графики, а не чрез директен текст. За съжаление, почти никой не си направи труда да направи задълбочен анализ именно на официалния документ, въз основа на който се оценява готовността ни.

Но едно е сигурно – след приемането на еврото нашата финансова дисциплина и готовността ни да реагираме на рискове в никакъв случай не бива да отслабват. Опасението ми обаче е, че може да се случи точно това.

Като добър пример за манипулация могат да се разгледат и протестите срещу коалиционното правителство на Желязков,

при които десетки хиляди души излязоха на улицата. От една страна, имаше напълно легитимно недоволство срещу безобразния начин, по който правителството предложи и се опита да приеме бюджета – без обществено обсъждане. Честно казано, наблюдавайки този процес, си спомнях нескопосаните практики на тоталитарната държава, когато подобни решения се налагаха „отгоре“, без диалог. И неизменно се проваляха.

От друга страна обаче, се появиха политически фигури, които решиха да „възседнат“ протеста – нещо, което в България сме виждали многократно – с цел да извлекат политически дивиденти. Започна опростяване на ситуацията, наложиха се лозунги и формулировки, които не подлежат на ясна интерпретация и въздействат не върху разума, а върху емоциите на хората. Появиха се устойчиви изрази и емоционални спусъци, като „касички“, „прасета“ и други подобни – типичен пример за емоционално натоварен език, който измества смисъла.

От гледна точка на манипулацията това беше успех. От гледна точка на резултатите – не беше постигнато нищо съществено.

Това коалиционно правителство, прочее, беше съставено по такъв безобразен начин, че от него трудно можеше да се очаква каквото и да било. Важно е обаче да се отбележи, че дори в този като цяло лош бюджет бяха заложени разходи за отбрана и за укрепване на силовите структури – нещо, което в момента е стратегически приоритет не само за България, но и за цяла Европа.

Не е тайна, че Европа се въоръжава.

Твърде дълго разчитахме „добрият ловец“ да ни спаси. „Добрият ловец“ обаче недвусмислено ни показа, че има други планове. И делото за спасяването на давещите се отново се превърна в дело на самите давещи се, ако ми позволите тази заемка от Илф и Петров.

В момента Европа се опитва да изгради собствена отбранителна система. Очакват се засилени опити за дестабилизация на отделни държави – включително и чрез актове на агресия. Затова е изключително важно нашите силови структури да бъдат на адекватно ниво.

Поради тази причина вторият ешелон – професионалистите във властта – бяха заложили високи разходи за отбрана и за силовите структури. Това са бюджети, които винаги са апетитни за онези политически актьори, които се интересуват от корупция. Там, където има големи военни бюджети, се краде – често много.

Но там, където няма никакви разходи за отбрана и за силови структури, както се очертава картината в момента, рискът може да бъде още по-голям.

Затова с бламирането на бюджета – колкото и калпав да беше той – опозицията може би по-скоро избоде очи, отколкото изписа вежди.

Аз оставам умерен оптимист и смятам, че ако хората се вслушват повече в съветите на професионалистите и вземат по-малко прибързани решения, продиктувани от тесни политически интереси, има шанс да се постигне нещо градивно. Дано не греша.

Но на следващите избори, разбира се, очаквам изключително много манипулации. Те вече започнаха.

От едната страна се чертаят апокалиптични картини – месеци, дори години на дестабилизация, мизерия и разпад. От другата страна се използват устойчиви словосъчетания и лозунги, които атакуват нервната система на хората, а не мисловните им процеси.

Тоест нищо ново под слънцето.

Ако ми позволите това обобщение, най-голямото зло е неинформираният гласоподавател.

Моят съвет е прост: когато някой ви представя дадена информация, винаги търсете първоизточника ѝ и си задавайте въпроса „Защо?“ – не веднъж, а пет пъти или поне три. Това не е моя идея. Принципът произхожда от японската школа по управление на качеството и се свързва най-често със Сакичи Тойода – създател на метода „Петте защо“, който по-късно е широко използван и в анализа на публични политики. Според мен и три „Защо?“ много често са напълно достатъчни, за да ви отведат до първопричината и да покажат дали не става дума за манипулация.

А като първоначален тест винаги си задавайте още един въпрос: въздейства ли материалът, който четете, слушате или гледате, върху мисълта ви – или върху емоциите ви? Ако отговорът е второто, в 99% от случаите става дума за манипулация.

Проверявайте. И не се хващайте.

Желая ви успех.

Не знаем дали някой пише на полковника (по Маркес), но Полковник А. със сигурност пише на нас. Той държи на своята анонимност и по изключение ще я приемем. Защото в случая разказът е по-важен от автора. Особено когато става дума за миналото, което отказва да си тръгне. Четете с едно (или с няколко) наум.