Любомир Бабуров: Човекът е положен в своя разказ за света

Когато преди 15 години Любомир Бабуров стартира платформата Ratio, вярва, че колкото повече информация дава на потребителите, толкова по-полезна би била тя. Днес вече е сигурен, че

на хората са необходими диалог, любопитство и радостта да размишляват по различни въпроси.

Ratio категорично отказва да фаворизира конкретни гледни точки и предлага да говорим „по научни теми на разбираем език“. Вероятно точно тази рецепта прави подкаста иконичен за различни поколения. Все едно дали ще коментира идеи от областта на астрофизиката, еволюцията на технологиите, човешкия геном, струнната теория, или тъмната страна на пчелите.

Етичен акцент поставят и философските разговори между Любомир Бабуров и проф. Стоян Ставру (обособени в серията Vox nihili). В почти 250 епизода двамата водят дискусии и с други гости за едрите хуманитарни търсения – за свободната воля, смисъла, боговете, дълга, справедливостта, злото, идеята за бъдеще.

Научен разговор на достъпен език е концепция, която не разчита на предизвестен успех в нашите времена на небивал интерес към конспиративни теории, подхранвани от фабрики за тролове и фастфуд послания. Именно защото предизвиква аудиторията (а и екипите на подкаста) да напусне зоната си на комфорт. Най-често срещаният маркетингов подход напоследък е куртоазна игра на сигурно, прицелване в таргет, чиито възможности са предварително преценени и предложеното съдържание не рискува да ги надхвърли. Подобен механизъм вещае постоянно, макар и дискретно снижаване на критериите, особено тези на публиката. Спад. Регрес.

Любомир Бабуров обаче винаги е избирал да прави друго – да говори за това, което му е интересно. И да упражнява паралелно няколко различни професии, които му носят различни видове удовлетворение (освен директор и основател на Ratio той е основател на Българския космически клъстър и CSO в Ozone.bg). Признава, че на нещата, които го ентусиазират, трудно казва „не“.

На ръба между XX и XXI век учи новогръцка филология, като едновременно с това прави сайтове и поддържа форуми. Казва, че това е времето, в което почти не е излизал, живял е доста затворено и приятелите му са били в интернет – американци, италианци, германци. Това е и възрастта, в която се запалва по историята на Стария свят („Класика е момчетата да се интересуват от Римската империя“, усмихва се с доза самоирония). Това вероятно е и възрастта на първоначално натрупване на капитал от идеи. Години по-късно той надгражда с книги по философия и популярна наука.

Книгата, която преобърна приоритетите ми, беше „Себичният ген“ на Докинс. Прочетох я цялата и след това я започнах отново, вече по-внимателно и аналитично. В нея има едно преформулиране на света, което показва как би могъл да изглежда той. Как еволюцията през естествения подбор би работила не само на ниво индивиди, а и на ниво гени. Но отчита и липсата на контрол върху цялото. От една страна, е добре аргументирана, от друга – SciFi. След Докинс започнах да мисля повече.

Следват лекциите по физика на Ричард Файнман, а оттам стига до останалите му книги, става фен на начина, по който Файнман се опитва да осмисли собственото си мислене. Впечатлен е от метода на нобеловия лауреат по физика за 1965 г. да си представя абстрактни квантови системи, сравнявайки ги с конкретни предмети – това подпомага интуитивното разрешаване на проблеми, свързани с поведението на системите.

Покрай Файнман открива и други физици, които му въздействат като философи. Шон Карол го поразява с широтата на концепциите си и с отказа си да говори радикално по големите философски теми, например за Аза и съзнанието. Карол е ученият, който твърди, че за различните нива на разглеждане на света около нас има и различни обяснения. „Не можеш да говориш за ниво „човек“, давайки примери от ниво „квантова система“, което не знам дали е вярно впрочем – усъмнява се Любо Бабуров, – но неговият аргумент е, че ако говорим за свободна воля, да речем, тя работи на ниво „съзнание“, но не и на ниво „кварки“. Шон Карол не е съгласен и да се ползва терминология от физиката за социални динамики и процеси например. Други физици пък пишат за липсата на свободна воля. Твърдят, че ние сме [положени] в детерминистична вселена и в нея няма ниво за свободни действия.“

И до днес тези интереси на Любо от Ratio предопределят отправните точки на епизодите със Стоян Ставру – за него казва, че е човекът, с когото си е говорил най-много в този живот. И е благодарен за тези почти осем години разгорещени дискусии.

Виражите им между идеите на Фуко, Достоевски, Платон, Сократ, Шекспир или Агамбен обаче не изключват търсенето на фундаменталните, научно постижими основи на материята.

За мен по-интересното е да се опитаме да интегрираме нещата, които знаем за света около нас. Затова правя Ratio. Тръгвам от основата, че има физичен свят, ние сме в него и той е познаваем. Колкото повече познания натрупваме, толкова повече се променя и начинът, по който размишляваме за него. Големият разговор е за интерпретацията. Окей съм да чувам серия от мнения, които са различни от моето, това дори ме предизвиква да мисля.

Няма как любопитството и хъсът на Любомир Бабуров да размишлява върху по-широка проблематика да не повлияе и върху самоанализа му. Така че стигаме до страховете. Той споделя, че е привилегирован да няма физически страхове и фобии, макар напоследък да отчита, че в самолет се чувства все по-дискомфортно въпреки стотиците часове полети през годините.

Има различни видове страх. Когато бях много млад, живеех в началото на „Раковска“, около Сточна гара. Кварталът не беше много сигурен, беше си направо опасен, в началото на 2000 г. не беше осветен – тогава се страхувах. Екзистенциални страхове обаче имаме всички. Но мога да дам рецепта за минимизирането им: Албер Камю плюс някакво количество физици, които говорят за физическата смърт на Вселената и липсата на свободна воля. Помагат ти да стигнеш до разбирането, че светът се случва наоколо ти и ти нямаш никакво влияние върху него. Просто по някое време ще умреш. Ако междувременно извлечеш нещо и нещо научиш – това е.

Социалните страхове от войни и противопоставяния, разбира се, не подминават никого от нас. Любомир Бабуров споделя, че според него създават фон на тревожност – именно защото житейски имаме нужда да градим около себе си свят, семейство и сигурност.

И тук започват да се отварят въпроси. Какво например се случва в условия на война? Кое е приоритет? Това, което правиш, или близките ти, за които трябва да създадеш условия да не бъдат в опасност? Ако утре има война в България, оставаш или напускаш страната? Много сериозен въпрос е кое ще избереш – публичното или личното. И в двата случая имаш дълг и отговорност. Според мен никой не знае как би реагирал в подобна ситуация. Притеснявам се, че аз бих реагирал първосигнално, че бих останал заради разбирането и амбицията си, че трябва да свърша работа и да направя някакви неща. И от това биха страдали близките ми.

Ratio като инициатива всъщност изпълнява функциите на необходимо, мечтано, стойностно пространство за създателя и екипа си. Но също така подкастът и форумите (на 8 ноември предстои есенното издание) разчитат на значими, влиятелни лектори, а и сами имат реномето на престижна платформа за научни разговори.

Затова и стигаме до авторитетите.

Сложна тема е, ние сме разсъждавали върху нея със Стоян Ставру неведнъж. От една страна, тук имаме генеалогия – редица хора, които са размишлявали по даден проблем, и отделно имаме тяхното собствено ниво на експертност. Не знам дали в момента е заради технологиите, или идеологиите, но днес всички си вярват, че знаят всичко. За съжаление, „авторитет“ звучи почти като мръсна дума. През това, което ние правим, се опитваме да покажем важността на хората, които знаят за какво говорят. Не вярвам обаче, че ще можем да противодействаме на загубата на доверие в авторитетите.

Информацията в момента е твърде дифузна и може да бъде взета от различни източници, вместо като предишните поколения да отидем при конкретен специалист – лекар, инженер, физик. Да, професионално те са с променливо качество, защото са хора, но имат своето ниво на експертност. Сега питаме ChatGPT.

И понеже интелигентният човек обглежда и процесите, и себе си със спасителното чувство на дистанцираност, Любо от Ratio може да си позволи капка шеговит самоанализ: „Аз съм класическият пример за човек, който не е станал специалист. Имам много интереси, правя добре много неща, но не съм тесен специалист по нищо.“

Усещането на Любомир Бабуров за гранулиран свят, за пъзел от микросветогледите на отделни групи хора, ни води до човека, който винаги е бил положен в собствения си разказ за света. „В момента просто разказите са много – казва той. – Консумираме брутално количество информация, а гладът за информация си е същият.“

Споделя, че той също намира време да слуша подкасти – когато шофира и когато ходи пеша. Напоследък следи българските „Дневен ред“, „Телевизия по радиото“ и „Говори интернет“, подкаста на Сам Харис, както и култовия Very Bad Wizards. И понеже дори хора, жонглиращи с различни ангажименти като него, успяват да си вземат кратък отпуск, през август Любо е изслушал дългите шестчасови епизоди на историка Дан Карлин за Първата световна война.

Буквално дни преди есенното издание на Ratio Forum, свързано с екосистемите, си позволявам да извадя от контекста на програмата една фраза: Какво се крие под повърхността.

Ние няма да казваме неща, които са скрити – те са пред очите ни, но не ги виждаме или ни е страх от тях. Обикновено имаме някаква интерпретация за света наоколо, имаме приоритети. И в този смисъл, надявам се под повърхността при мен да има наченки за разбиране на света, да бъда адекватен, да допринасям за нещо стойностно. Да предизвиквам размисъл и заедност. Позициите ни често са доста по-гъвкави, отколкото си мислим, имаме опцията да се променяме и да се вкарваме в правилните обстоятелства.

Хората, които тихо и кротко променят средата, формират общности и задават посоки, в които има смисъл да тръгнем заедно. Тук ви срещаме с тях. Това са „Тези хора“.