Краят на буферните зони

На 9 септември 2025 г. беше прекрачена символична, но съдбоносна граница. Група руски безпилотни летателни апарати (дронове) проникнаха във въздушното пространство на Полша – държава членка на НАТО, по време на координирана руска атака в близост до границата между Полша и Украйна. Макар инцидентът да не доведе до жертви, той предизвика геополитическо земетресение.

За първи път от началото на пълномащабната руска агресия срещу Украйна Кремъл демонстрира, че е готов не просто да заплашва Запада или да прилага хибридни атаки, а директно да тества способността и решимостта на НАТО да защитава собствените си граници от военни заплахи. Десет дни след акта на агресия срещу Полша три руски изтребителя МиГ-31 навлязоха във въздушното пространство на Естония и трябваше да бъдат ескортирани от самолети на НАТО, а между 22 и 28 септември поредица от инциденти с дронове над Дания и Норвегия наложиха временното затваряне на летищата в Копенхаген и Осло.

В края на миналия век, когато геополитическите пластове все още се наместваха след разпада на съветската империя, американският експерт по геополитика Збигнев Бжежински формулира визионерската идея, че устойчивата сигурност на Европа през ХХI век няма да бъде гарантирана само от „старите“ западни сили, а ще изисква активна работа със съюзници на изток – най-вече Полша и Украйна. Според него фундаментът на новата архитектура на европейската сигурност трябва да се изгради върху стратегическата ос Франция – Германия – Полша – Украйна, където западноевропейският опит и икономическа мощ ще се допълват от геополитическата чувствителност, историческия опит и отбранителната роля на Варшава и Киев. 

След февруари 2022 г. и още повече след септември 2025 г. тази концепция е и актуална, но и незаобиколима – ако Европа иска сигурност и стратегическа автономия в нестабилен свят, трябва да приоритизира отбраната на изток, включително на Украйна, срещу руската агресия, подкрепена от Иран, Северна Корея и Китай.

НАТО вече не може да си позволи пробойни по фланговете

Доскоро стратегическата логика на НАТО за защита се опираше на разгръщане на сили в няколко ключови точки – Прибалтика, Полша, Черно море. Целта бе да се поддържат т.нар. силови баланси чрез възпиране, а не чрез пълномащабна готовност по цялата източна граница. Тази защита обаче повтаря логиката на Студената война – очакването, че със струпване на конвенционални войскови части противникът ще бъде обезкуражен да нападне директно. Но вече е ясно: руската стратегия срещу НАТО не цели фронтална атака, а системно разклащане на периферията.

След пълномащабната руска агресия срещу Украйна от 2022 г. Москва използва срещу Европа всички налични инструменти – кибер, енергийни, миграционни, политически, а вече и военновъздушни, за да изтощи, провокира и разедини съюзниците в НАТО и ЕС, като ключови цели са държавите, подкрепящи най-силно Украйна – Великобритания, Франция, Германия, Полша, Дания, Норвегия, прибалтийските републики.

Така възниква нова реалност: всеки километър от границата между НАТО и Русия, Беларус и дори Украйна трябва да бъде защитен с военна инфраструктура, сензори, ПВО и политическа воля. Това е огромна трансформация – както финансова, така и концептуална. И именно тук се крие целта на руския акт на агресия срещу НАТО.

Буферната илюзия е мъртва. И Европа не е готова за това

За поколения европейски стратези след Студената война Украйна, Беларус, Молдова и донякъде държавите на Балканите играеха ролята на „буферни зони“ между Русия и Запада. Тази парадигма създаде удобно чувство за дистанция от рисковете на директната конфронтация.

След 9 септември 2025 г. можем да говорим за край на тази епоха на илюзиите. Русия вече третира Украйна не само като бойно поле, но и като плацдарм за директен военен натиск върху НАТО.

Същото важи за Беларус, чиято територия се използва от руската военна машина като логистична, ракетна и разузнавателна платформа. По този начин Путин може да си позволи атаки срещу НАТО далеч на запад от границите на самата Русия. А актът на агресия срещу Полша показва, че въздушното пространство над държава от Алианса не се смята за недосегаема територия.

Европа трябва спешно да замени остарялата концепция за „буфери“ с „единна система за защита“, в която дори страни, които не са членки, като Украйна и Молдова, играят активна роля в сигурността на континента, особено що се отнася до защита от дронове, противовъздушна и противоракетна отбрана.

Класическата стратегия на НАТО разчита на принципа на възпиране – самото присъствие на съюзнически сили ще обезкуражи агресора. Но какво става, когато възпирането не сработи? Когато агресорът е готов да тества системата по въздух, по море или в киберпространството?

Навлизането във въздушното пространство на Полша показа, че Русия вече не се ръководи от страха от отговор на НАТО, а активно атакува страните членки и се възползва успешно от „сивите зони“ в защитата на Алианса – провокации под прага на член 5, които да създадат политическо напрежение и обществена паника в атакуваната страна, без да доведат до пълномащабен военен отговор срещу Москва.

Украйна – стратегически партньор дори без членство

Трудно е да се защитава небето над Полша, ако не се контролира въздушното пространство над Западна Украйна, където се водят активни военни действия. Този парадокс се доказа на практика, когато руските дронове нахлуха в Полша: въпреки че Украйна не е член на НАТО, Алиансът не може да защити себе си, без да разгърне някаква форма на активна отбрана над украинска територия. По този начин любимата фраза на политическото ръководство на НАТО – че съюзът ще защитава „всеки сантиметър“ от територията си, се изпразни от смисъл.

Ако сигурността на Украйна спешно не се превърне в абсолютен приоритет за НАТО, на Русия ще ѝ бъде все по-удобно да използва агресията си на украинска територия, за да атакува директно страните членки.

Очаква се в идните месеци да видим засилено военно сътрудничество между НАТО и Украйна – макар и без формално членство. Теми като съвместна защита против руски дронове, обмен на разузнавателна информация и координирани логистични операции вече се обсъждат между европейските столици и Киев. Само в края на септември вече имаше две такива срещи на високо ниво – полска военна делегация пътува до Киев, за да обсъди украинския опит в борбата с дронове, а в Дания започна работа мисия от украински специалисти за участие в съвместни учения с партньори от НАТО.

Събужда ли се (най-после) Европа?

В отговор на засилените руски заплахи, особено с използването на дронове за разузнаване, саботаж и провокации, европейски държави започват изграждането на т.нар. „стена срещу дронове“ – многостранна инициатива за защита на въздушното пространство по източния фланг на ЕС. В нея участват страни от Прибалтика до Черно море, включително България.

Отново обаче на повърхността излизат разделенията вътре в ЕС. Инициативата е най-силно подкрепена от държави като Полша и Румъния, но големите икономики в Съюза са по-предпазливи. Според Германия, Франция, Италия и Испания логистиката и финансирането на проекта са твърде сложни, за да бъде завършен в спешен порядък в рамките на година.

Паралелно с тази инициатива НАТО активира нова мисия – операция „Източен страж“, която засилва военното присъствие, въздушното разузнаване и ранното предупреждение в граничните райони на Алианса, особено в Полша, Румъния и Прибалтика. На този фон отново се заговори за създаване на „небесен щит“ над Украйна (планът е още в начална фаза) и за обособяване на наложена от НАТО зона в Западна Украйна, която е забранена за полети. Всеки руски самолет, дрон или ракета, влезли в тази зона, биха били легитимна цел за прехващане или сваляне от силите на Алианса. 

Докато „стената срещу дронове“ защитава територията на ЕС, „небесният щит“ би бил жест на стратегическа солидарност с Киев. Въпросът е не само логистичен, но и политически – доколко европейските съюзници на Киев са готови да разширят собствената си защита отвъд границите на ЕС, директно в подкрепа на Украйна. Към момента, въпреки преките руски атаки, ентусиазмът за прилагането на „небесен щит“ не е достатъчно силен във всички европейски столици. Този план обаче остава най-доброто практическо решение, което Европа има за справяне с атаките срещу континента, и с всяка следваща руска провокация шансът за налагане на такава зона без полети, поне над западната част на Украйна, става все по-голям.

Какво означава това за България?

България не може да си позволи лукса да наблюдава тези събития отстрани. Географското ни положение – между Черно море, Западните Балкани и югоизточния фланг на НАТО, прави страната ключово важна в новата архитектура на европейската сигурност. Затова в светлината на новата реалност след 9 септември е необходимо спешно преосмисляне на националната отбранителна и външнополитическа рамка.

България се ангажира да стане част от европейската „стена срещу дронове“. В рамките на инициативата се предвижда политическо сътрудничество между страната ни и други „фронтови“ държави за създаване на интегриран защитаващ механизъм, който да обхваща както радиоелектронни средства за заглушаване на управлението на дронове, така и физически бариери и мобилни установки. 

Българската фирма производител на товарни дронове „Дронамикс“ вече преговаря да е част от създаването на европейската стена срещу дронове. Изпълнителният директор на компанията Свилен Рангелов отбеляза: 

България е на източния фланг на ЕС и НАТО и ние имаме желание да допринесем за общата ни сигурност.

България следва да активира отново военновъздушната си база край Добрич, която има ключово значение за североизточния отбранителен периметър. Военното летище е изоставено през 2001 г., а през 2023-та, година след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, тогавашният министър на отбраната Тодор Тагарев спомена нуждата функциите му да бъдат възстановени заради усложнената международна обстановка.

Европа в ерата на фронтовата несигурност

Актът на агресия срещу Полша и последвалите провокации срещу Естония, Дания и Норвегия бяха малки по мащаб, но с огромно значение. Те бележат прехода от регионална война към континентална несигурност. Към хибридната война, която Русия води срещу Европа от години насам, вече можем да прибавим и първи директен военен акт на агресия.

В този нов контекст Европа не може да си позволи бавни реформи, половинчати отговори или стратегическа неяснота. Отговорът на агресията от страна на Москва трябва да бъде ясен, категоричен и колективен. ЕС трябва да приеме, че източната част на континента вече е центърът на европейската сигурност и няма друго решение освен активно сътрудничество с Украйна. Това скоро ще включва и използване на сила на украинска територия за налагане на европейската воля за прекратяване на руската агресия.