Кой уби Явор?

Ако двамата полицаи, арестували във Варна 36-годишния Явор, който по-късно почина в психиатрията, бяха с бодикамери, щеше да има ясен запис на случилото се, а кадрите щяха да бъдат приложени като доказателство в съда. Сега всички са настръхнали заради единственото видео от охранителната камера на бензиностанция, показваща двама униформени, които агресивно се борят с буйстващ човек, за да му сложат белезници. Вижда се и втори патрул – цивилен инспектор заедно с друг служител, който също удря поваления Явор. Той е спрял да буйства, но ударите по него не престават.

Никой от полицаите не е използвал бодикамера. Поведението им показва, че се провалят при справяне в екстремна ситуация. Издава също неспособност за навременна преценка и склонност към прекомерно насилие. Накрая още един човек умира след полицейски арест. 

В края на 2023 г. 58-годишният Пламен Пенев, бивш шампион по борба, почина задушен при арест в Стара Загора от няколко полицаи. След продължило цели 14 месеца разследване беше обвинен само един от тях, но това не означава, че ще има справедливо наказание. 

Пак заради полицейско насилие на 26 февруари тази година в Казанлък умря 47-годишният Даниел Кискинов. 

През годините назад има и присъди на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), които санкционират агресията на униформените. Една от знаковите беше произнесена само преди две седмици заради насилие, упражнено от полицаи по време на протестите през 2020 г. Тогава младият режисьор Димитър Пендев е бил арестуван, бит, окован с белезници и влачен по земята, по-късно откаран в болница, където също е бил прикован с белезници за леглото. ЕСПЧ се произнесе по жалбата му, като държавата ще заплати 10 000 евро, в това число съдебните разноски по делото.

Пак през юни т.г. стана ясно, че още един човек ще получи обезщетение заради незаконно задържане от полицията по време на протестите срещу управлението на Бойко Борисов през 2020 г. Πaвeл Цвeтĸoв, бивш oблacтeн ĸoopдинaтop нa „Млaдeжи ГEPБ“ в Pyce, ocъди Столичната дирекция на МВР за нeимyщecтвeни вpeди и ще получи 4000 лв. обезщетение, съобщи „Де Факто“. В жалбата си той разказва за унизителното отношение на полицаите към задържаните както по време на ареста, така и по-късно.

Бил е задържан до 20 ч. на следващия ден в тясна килия заедно с още шестима души, които нямало къде да седнат, без прозорци или вентилация (в този период имаше пандемия от COVID-19). Bътpe e имaлo caмo двe гoли мeтaлни лeглa бeз мaтpaк, пocтeлкa или зaвивкa и мaca c двa мeтaлни cтoлa. Стeнитe били изпиcaни c изпpaжнeния oт пpeдишнитe oбитaтeли. Πо време на престоя шестимата зaдъpжaни пoлyчили eднo шишe с вoдa – за всички…

Полицията бие или служи?

Случаите на полицейско насилие не са обект на целенасочена политика от страна на МВР, въпреки че вътрешният министър Даниел Митов призна тази седмица за тях:

Преди по-малко от два месеца направих обиколка по всички областни дирекции и много ясно бяха дадени инструкции, че заради перманентните случаи на превишаване на полицейски правомощия ръководителите трябва да проведат обучения на служителите и те трябва задължително да носят бодикамери.

Въпреки това няма да откриете да се говори за полицейското насилие в годишните отчети на МВР, нито в последния за 2024 г. В края му има кратък абзац, посветен на обучението:

За повишаване на професионалната квалификация и развитие на административния капацитет са изготвени над 563 заповеди за обучение на 7423 служители. Обезпечено е участието на 3805 служители в обучения, семинари и курсове в международни и национални обучителни инициативи. В задължителна подготовка за служебно развитие, провеждано от Института по публична администрация, са участвали 332 държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.

Бюджетът на МВР за 2025 г. следва традицията да отива почти целият за заплати – от 2,49 млрд. лв. за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред над 92%, или 2,34 млрд. лв., са за персонал, даже е регистрирано увеличение спрямо предишни години, когато разходите за персонала надхвърлят 80%.

Освен слабата квалификация и липсата на системен контрол на фона на увеличените с над 50% заплати, случаят във Варна отново изважда темата за качествата на хората, постъпващи на работа в МВР. Решението на този проблем е свързано не само с формална психологическа оценка при подбора, но и с редовна ротация, надзор, обучение и най-важното – с изграждане на култура на нулева толерантност към насилието. 

Обществото обаче е свидетел на чести действия на униформени, които показват не етичните принципи, а склонност да уважават силата и да респектират чрез нея. Харесва им да подчиняват чрез страх, имат нисък самоконтрол, не успяват да сдържат гнева си и за капак се чувстват безнаказани, вярвайки, че системата ще ги покрие. И тя го прави. При провинение премества служителя на друга длъжност, както ще се случи и с отстранените полицейски шефове във Варна. Модел, издигнат в култ в България, начин на съществуване в цялата властова обител – от политиката до държавната администрация – „кариерно израстване“. 

По bTV бившият заместник-ректор на Академията на МВР Милен Иванов коментира, че подготовката на българските полицаи – в класни стаи, не е адекватна на съвременните условия:

Няма как да станете полицай в класна стая, докато ви четат лекции. Трябва да работите навън, на терен, да решавате още при първоначалната си подготовка ситуационни задачи… Двамата полицаи не успяха да оценят правилно ситуацията. За мен е странно, защото те са от 4–5 години в полицията и трябва да разпознават веднага когато едно лице е под въздействието на някакви вещества или пък има психиатрични проблеми. Това е ежедневие за полицейските служители, но не е заложено в тяхната подготовка.

Токсикологичната експертиза на Явор Георгиев, извършена във Военномедицинската академия в София, е потвърдила изследванията във Варна – наличие на кокаин във висока концентрация от 2,6 микрограма/мл кръв (при допустими 0,3–0,6), открит е и тетрахидроканабинол (основна съставка на марихуаната), а заедно с наркотиците е употребен и алкохол. Според съдебномедицинската експертиза, разпространена от прокуратурата във Варна, смъртта на Явор е настъпила в резултат на мозъчен оток, довел до остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Тепърва ще се изяснява дали те са причинени от наркотичната интоксикация, или от употребата на полицейска сила.

Експертите смятат, че голямата доза кокаин е причината за силно токсични ефекти, включително риск от сърдечносъдови нарушения и развитие на остра психотична криза, т.нар. кокаинова психоза, съпроводена с дезориентация, параноя, халюцинации и делюзии. Явор се е обадил на телефон 112 и е казал, че някой го следи, че майка му е в опасност и някой е спрял тока в жилищния блок. 

Скандалът с полицейското насилие нямаше как да мине без политически сътресения. Кметът на Варна Благомир Коцев (ПП–ДБ) атакува с пост във Facebook:

Момчето е потърсило помощ. Може би е бил интоксикиран, може би е бил параноичен. Но е потърсил помощ. А насреща получава арест и безучастието на служител в медицински екип, пък било то и шофьор на линейка. Получава и тоталната апатия на десетки случайни минувачи.

След отстраняването на местния „шериф“ във Варна и дисциплинарното производство срещу двамата полицаи се чуха призиви за оставка на вътрешния министър Даниел Митов. Впрочем единият от тях – шефът на Второ РПУ Чавдар Нанков, където са работили полицаите, арестували Явор, не е уволнен, а преназначен в „Икономическа полиция“. А Митов беше критикуван и от майката партия ГЕРБ, но не болезнено. Лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски го подкрепи: бил „изключително демократично настроен министър“. До края на петъчния ден се чакат резултатите от „задълбочената проверка“, която извършват МВР и Здравното министерство по нареждане на премиера Росен Желязков.

Бодикамерите – задължителни

Използването на бодикамери от полицаите опира не само до промяна на Закона за МВР, а и до преглед и корекции и на друга нормативна уредба. Депутатите от ПП–ДБ предлагат за втори път законопроект, който да задължи такива камери да бъдат носени от патрулите, граничарите, охранителна полиция, пътна полиция, при осигуряване на обществения ред по време на обществени мероприятия (в т.ч. протести), при охрана на лица, при задържане и др. Предвидено е видео- и аудиозаписите да се използват като доказателства при образувани производства. 

Но има още много въпроси за разрешаване:

• Кога стартират и кога се изключват камерите? 
• Колко време се съхраняват записите – 6 месеца, година?
• Кой има достъп до тези записи, за да се минимизира опасността от изтриването им? 
• Как тази дейност се съвместява с GDPR и защитата на личните данни? 
• Кой следи видеата в реално време и следи ли ги изобщо някой? 
• Кой и как оказва контрол върху полицаите дали камерите им са включени и кога се включват, и съответно санкционира за неизпълнение на законово изискване?
• Каква ще е интеграцията със системи за управление на доказателства? 

Сега полицаите могат да ползват или да не ползват бодикамерите. От ClubZ разкриват вътрешна за МВР министерска заповед, според която:

След закрепване на ППК (персоналната полицейска камера) на униформеното облекло или върху оборудването полицейският орган задължително я включва в режим на готовност [...]; при получаване на сигнал при осъществяване на полицейски правомощия на обществени места и извършване на контрол по Закона за движение по пътищата, полицейският орган задължително привежда ППК в режим на видеозапис. 

България може да обмени информация с Великобритания, където полицията използва бодикамери от близо 10 години. Според доклад на британската Независима служба за разследване на полицейското поведение (IOPC) жалбите срещу полицейски служители са се увеличили с 13% за последните три години, което показва остра нужда от мерки за отчетност. Освен това с 10% за две години са нараснали нападенията срещу служители на спешните служби, в т.ч. парамедици и пожарникари.

Една (скъпа) обществена поръчка

В края на април българското МВР е обявило обществена поръчка за закупуване на 13 400 бодикамери и прилежащите им докингстанции за 58 млн. лв. без ДДС (приблизително 34,4 млн. долара). 

Преди десетина години за 19,3 млн. долара (32,6 млн. лв.) са закупени 21 000 бодикамери за органите на реда в 42 американски щата. Тогава президентската администрация на Барак Обама обяви пилотна програма за бодикамери като част от ангажимента за изграждане на доверие и прозрачност между органите на реда и общностите, на които служат. Инициативата дойде след убийството на тийнейджъра Майкъл Браун през август 2014 г., застрелян от бял полицай. А в следващите четири месеца The Daily Beast преброи, че са застреляни още 14 младежи на възраст 12–19 години.

Отпуснатите от американското Министерство на правосъдието грантове за над 23,2 млн. долара бяха разпределени така: 19,3 млн. за устройствата, 2 млн. за обучение и техническа помощ и 1,9 млн. за изследване на ефекта от използването на устройствата.

Събраните от бодикамерите данни са не само доказателства, но и източник на данни. Изкуствен интелект може да прави автоматичен анализ на разчитания от видеозаписи на взаимодействия между граждани и полиция, отбелязва в свой анализ изданието SciAm:

Получените резултати позволяват на полицейските управления да идентифицират проблеми в практиките си, да намерят начини за тяхното решаване и да преценят дали промените водят до подобрение в поведението.

Ефектите

През 2021 г. икономисти от лабораторията по криминалистика на Чикагския университет и Съвета по наказателно правосъдие провеждат два нови експеримента, с които обновяват метаанализ от 2020 г. На базата на новите данни стигат до заключението, че полицейските бодикамери са намалили с почти 10% използването на сила в сблъсъци с фатален или нефатален завършек, пише Vοx в свой анализ.

Във Великобритания резултатите показват, че бодикамерите имат възпиращ ефект спрямо агресията. В проучване, осъществено съвместно от Сдружението на железопътните компании (Rail Delivery Group), Британската транспортна полиция и Университета в Кеймбридж, се анализират данни, събирани около пет години, за ефектите от носенето на камери сред жп персонала и сред транспортните полицаи. Изводите са, че носенето на бодикамери е намалило риска от нападения с 47%. Освен това използването на камерите е допринесло за намаляване с 30,7% на тежките инциденти с наранявания и с 30,5% на по-леките.

Бодикамерите не са панацея за полицейското насилие, нито за повишаване на доверието към МВР, но могат да намалят агресията и да повишат усещането за сигурност сред гражданите. В противен случай други камери ще показват биячи в униформи.

Заглавно изображение: Страница от албума Banksy. Wall and Piece, на която са показани кадри от протест в Лондон от 2003 г. срещу войната в Ирак. В рамките на демонстрацията Banksy и неговият екип раздават лозунги на случайни хора. На плаката пише: „Не вярвам в нищо. Тук съм за насилието“, като така се засяга темата за полицейското насилие на подобни протести. Снимка: Тоест