Комисия за убиване

Няма кой да плаче за Антикорупционната комисия. 

Парламентът започна процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и едновременно с това партии внесоха законопроекти за закриването ѝ. Създаден преди по-малко от две години и все още управляван от временен шеф, органът, с чието изграждане е обвързан вторият транш от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да бъде заличен. Началото на края му идва в последните дни на лятната сесия на парламента.

Още неизбрана, но вече обречена

Наесен парламентът ще опита да избере тричленката, която ще управлява КПК. А дотогава номинационната комисия ще си одобри правила за работа и някакъв работен график. Номинационната комисия, която ще изслушва и оценява четиримата кандидати, е в състав: 

• главният секретар на Министерството на правосъдието Невена Милова;
• адвокат Нина Седефова от Висшия адвокатски съвет;
• съдията във Върховния касационен съд Калин Калпакчиев;
• главният секретар на омбудсмана Айсун Авджиев;
• заместник-председателката на Сметната палата Силвия Къдрева (срещу която възрази Лена Бориславова от ПП–ДБ). 

Коалицията ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ и БСП издига две общи номинации за КПК: адвокат Мария Даскалова и досегашния член на Комисията Стоян Петков. Драгомир Стойнев от БСП номинира Петър Коев – заместник-директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ в самата комисия.

От Фондация „Креативна общност“ идва кандидатурата на адвокат Аделина Натина, известна като защитничка на бившата шефка на митниците Петя Банкова. Номинацията ѝ изглежда обречена – Фондацията е създадена от Мустафа Емин, бивш кадър на „Да, България“, а сега съветник на лидера на „Величие“.

Настоящият шеф на КПК Антон Славчев, който е временно изпълняващ длъжността, не участва в „състезанието“ – няма да бъде бетониран. Нито пък самата комисия, чийто демонтаж вече е започнал. 

Но защо се премахва една от бухалките, след като няма пречки нейният тричленен състав да бъде избран по поръчка на ГЕРБ и ДПС – Ново начало? 

Загуби обществено доверие

КПК вече не е удобен инструмент, твърде компрометирана и изчерпана е и може да бъде употребена единствено за евтин пиар. В очите на обществото тя е тотално делегитимирана, всяка нейна акция се приема като политическа поръчка или театър, следователно няма да е полезна на поръчителите. 

Последните ѝ действия са все срещу фигури, свързани с „Продължаваме промяната“. Арестите на заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения за участие в организирана престъпна група (ОПГ) и предлагане на подкупи и на кмета на Варна Благомир Коцев – също за участие в ОПГ и с цел извършване на престъпления по служба, корупция и пране на пари – събудиха гражданска енергия за протести. Дори хора, които не са убедени в невинността на Коцев и останалите задържани, признават, че акциите са поръчкови. Наскоро пък КПК обърка депутат на ПП с кмет на столичния район „Витоша“.

Освен това, ако КПК остане като независим орган с разследващи правомощия, дори и с контролирани кадри, може да се изплъзне при смяна на властта. Известно е как високопоставени чиновници, излъчени от една политическа сила, бързо се предлагат на победителя от изборите, за да запазят креслата си. Дори овладян състав на КПК може да се окаже риск, ако управлението премине в ръцете на по-непредвидим играч. При дългите 6-годишни мандати на членовете това е напълно възможно. Така че закриването ѝ е всъщност хеджиране на риска – да не остане в ръцете на „врага“, ако нещата се объркат. По-добре никакъв контрол, отколкото контрол, който политиците могат да управляват.

Но има и още нещо. Преди да се пристъпи към избора на членове на КПК, заложеното в закона мнозинство от две трети за избора им бе променено на обикновено мнозинство от повече от половината народни представители. На теория съществува възможност при гласуването в пленарната зала някой от кандидатите, за които е договорено съгласие, да не спечели.

Разфасоване

И ето че сега лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски внесе законопроект, който разфасова Комисията, но най-напред я закрива. После връща в Сметната палата имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси, които подават хората на публични длъжности, а разследването на корупцията, т.е. дирекцията „Противодействие на корупцията“ – в ДАНС. 

Ръководството на държавните одитори е изцяло овладяно от ГЕРБ и ДПС. А и в периода, в който имотните декларации се подаваха там, никой не си правеше труда да проверява за несъответствия. Така че пак ще са на закътано място. ДАНС е достатъчно непрозрачна, а със свой клан в нея разполага и ДПС – Ново начало, за чийто човек е сочен временно изпълняващият директор на службата Деньо Денев. Разследванията пък са в ръцете на овладяната прокуратура, така че битката с корупцията пада още на старта. Още повече, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов ще е на поста си въпреки поправките в Закона за съдебната власт, ограничаващи срока, в който временно изпълняващите длъжността шефове на върховните съдилища и прокуратурата могат да ги оглавяват.

Внесеният тази седмица от Пеевски и депутатите му законопроект обаче бе спрян още на входа – народните представители не допуснаха да бъде включен в дневния ред на Правната комисия.

Изглежда, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е склонен партията му да подкрепи този проект. Даже обясни, че то така си било и преди: корупцията – в ДАНС, декларациите – в Сметната палата.

Така конструирана, тази комисия не трябва да е в ръцете на никого. Още повече в толкова разединена държава, каквато в момента държавният глава управлява. Проблемът е обвързаността с Плана [ПВУ – б.а.]. Томислав Дончев и колегите в момента работят да видим какво ще загубим или няма да загубим, така че ще имаме няколко седмици да помислим кое от двете предложения да подкрепим.

Бъдещето на КПК внесе поредния раздор в редиците на ПП–ДБ, тъй като двете части на коалицията са на противоположни позиции относно Комисията. „Промяната“ не приема аргументите на „Демократична България“, които първи настояха за закриването на Антикорупционната комисия и също внесоха законопроект. Те предлагат установяването на конфликт на интереси, проверката на имущественото състояние на публични лица и превенцията на корупцията да бъдат възложени на нов орган. А също така да отпаднат разследващите функции.

За председателя на ПП Асен Василев позицията за КПК е въпрос на принципи, независимо дали в управление, или в опозиция.

Антикорупционна комисия в България трябва да има и е добре тя да има разследващи функции поради простата причина, че прокуратурата не се справя с тази задача, а последното решение на КС каза, че прокуратурата може да бъде реформирана само с Велико народно събрание.

Комисията за противодействие на корупцията се оказа твърде ненадежден инструмент в ръцете на своите създатели. Не защото върши работа, а защото някой ден може да започне. И не защото пречи, а защото не е под пълен контрол. В България институциите не се закриват, когато се провалят, а когато започнат да изглеждат потенциално опасни за онези, които да разследват, тоест когато започнат да ловят мишки. В българския случай – големи, тлъсти плъхове.