Калипсо

Във всяка къща имам тайници, места за желания,
а вътре – подводни костюми в куфари, пуловери
от чиста вълна, книжа и нерешени кръстословици.
Оставям ги, излизам от вкъщи усмихната – не издържам
на грижата за тях, да ги пазя и крия от себе си, нека
те сами се кътат, да си намерят нови провинции.

*
Отруден и изгорял от слънцето, смрачен,
той не спира със своите сънища в края на света,
където островът не е остров, завръщането не е завръщане.
Огигия или Скопелос – да решат картографите –
със зокумите, сусамените симидчета, със скуката,
казвам му: ти не си толкова беден на способи,
неутешим, проснат, нищо и никой. Тръгвай.
Не чува или се прави, че не чува, смъртната треска
нахлува и заразява бъдещето ни. Забрави за нас.
Върни се и избий женихите. Вече аз съм тайната.

Камелия Спасова

Камелия Спасова е доцент по антична и западноевропейска литература и ръководител на катедра „Теория на литературата“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на две теоретични („Събитие и пример у Платон и Аристотел“ и „Модерният мимесис“) и на две поетични книги („Парцел N17“ и „Кеносис, книга на празнотата“). Редактор в „Литературен вестник“.

Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин... добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.