Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

На около 20 минути от центъра на Белград се намира т.нар. Novo groblje („Ново гробище“), което всъщност никак не е ново, а датира от 1886 г. и все още е главното в града по размери и културно значение. Августовският следобед е изключително горещ. С нова група туристи от Италия търсим малко сянка на Бранковия мост, докато чакаме автобус 65, за да стигнем до гробището.

Застанали сме над Сава и гледаме на юг. Вляво се извисяват чудовищните мрачни небостъргачи на спорния проект Belgrade Waterfront (BW), или Beograd na vodi („Белград на водата“), насред реката изплуват самотни бетонни колони, а вдясно се вижда зелена метална арка. Едно момче пита дали това е някакъв мост. Да, отговаряме, и е една от най-старите и важни архитектурни емблеми на столицата – Савския мост. Част е от градския пейзаж от 1942 г. и е символ на съпротивата срещу нацистката окупация на Белград.

– Ремонтират ли го?

– Не, разрушават го след месеци непрекъснат отпор от група активисти, които прекараха цели дни и нощи в палатки на моста. Защото не пасва на Мордор.

Мордор наричаме пред гостите грамадната купчина черни стъкла с лого BW навсякъде – хем за безопасност, хем с презрение. Именно поради съмнителния проект на Beograd na vodi през ноември 2024 г., след години опити, Савският мост е окончателно затворен за движение и се очаква разрушаването му. На негово място властите възнамеряват да бъде построен нов, по-модерен и технологичен мост от китайска компания.

Земя и камък

Докато пътуваме към гробището, автобусът минава покрай някакво училище. От един прозорец виси транспарант, който гласи: Ovo je zemlja za nas? Посочвам надписа на гостите, превеждам и пояснявам, че изречението „Това е страната за нас“ е цитат от Zemlja, известна песен на групата Ekatarina Velika (EKV), която е сред най-влиятелните югославски рок банди. Първият куплет започва точно така, но без въпросителния знак.

Ovo je zemlja za nas
Ovo je zemlja za sve naše ljude
Ovo je kuća za nas
Ovo je kuća za svu našu decu

Това е страната за нас
Това е страната за всички наши хора
Това е домът за нас
Това е домът за всички наши деца

Влизаме в гробището и след като сме отдали почит на личности като Иво Андрич и Зоран Джинджич, се събираме около мраморната възпоменателна плоча на фронтмена на EKV Милан Младенович. Две години след Димитър Воев от „Нова генерация“ внезапно и трагично на 36 години умира и харизматичният лидер на Ekatarina Velika, оставяйки незаличима следа в културната среда на бивша Югославия. И точно както Димитър Воев е силно обичан дори от поколенията, родени след неговата смърт.

До средата на 90-те EKV непрекъснато се противопоставя чрез музиката си на популистките вълни и на това, което политиците все по-шумно обещават за тяхната zemlja. През 1989 г. всичко това се предусеща в албума на бандата Samo par godina za nas, а едноименната песен от него започва с потресаващо прозрение:

Moj prijatelj i ja sedimo na klupi, gledamo zvezde
Slušamo vesti što su upravo stigle
Kažu da imamo još samo par godina za nas

Седим с моя приятел на пейката, гледаме звездите
слушаме новините, които току-що пристигат
казаха, че ще имаме още само няколко години за нас

През 1992 г. Младенович и членове на други известни групи основават Rimtutituki – амбициозен антивоенен проект. Записват сингъла Slušaj ‘vamo („Слушай т’ва“) и рефренът mir, brate, mir! бързо се разнася. След като не получават разрешение от властите да изнесат планирания си концерт в Белград, се качват в ремаркето на един камион, с който обикалят улиците на града, свирят, пеят и раздават листовки, брошки и тениски против войната. Инициативата е финансово подкрепена от бившия президент Иван Стамболич. Следващият им концерт, този път разрешен, събира около 55 000 души в центъра на столицата.

Докато разказваме тези истории, по уличката зад надгробната плоча минава господин на около 60 години. Застава и ни гледа учудено – не разбира езика. Обръщаме се на сръбски към него: „Разказваме за EKV и Милан Младенович на тази група италианци, водим ги на туристическа обиколка.“ Очите на мъжа светват с тъга, ръката му посочва гроба: Baš volim njihovu muziku… („Много обичам тяхната музика…“) Аз веднага му отговарям: I mi! („И ние!“)

Отзвуци през годините

Стиховете на EKV не са единствените музикални цитати, които са се появили на протестите през последните месеци. Чуват се и се четат и откъси от песни, изпълвали улиците и площадите и при падането на президента Слободан Милошевич. Един пример е парчето Buka u modi („Шум в модата“) на Disciplina Kičme, записано през 1990 г. и бързо включено във всички манифестации срещу тогавашния режим. Енергичната мелодия добре изразява желанието за свобода и бунт, въпреки че текстът не съдържа такова пряко послание.

Далеч по-категорични са Pada vlada („Пада властта“) на Момчил Баягич – Баяга и Živeti slobodno („Да живееш свободно“) на Джордже Балашевич – и двамата култови сръбски музиканти. Първото парче е от 2003 г. и от сегашна гледна точка може да се тълкува като мантра, понеже иронично се върти почти изцяло около двете думи от заглавието.

Pada pada pada pada
Šta to pada, pada vlada
Već su mnoge pale vlasti
Pa ćeš i ti dragi pasti

Пада, пада, пада, пада
Какво пада, пада властта
Вече много пъти е падала властта 
Така че и ти, скъпи, ще паднеш

Živeti slobodno е записана през 2000 г. и веднага става химн на тогавашните протести. Текстът е на Джордже Балашевич, който е легенда в югославската музика. Песните му често представляват плътни стихотворения, дълбоко потопени в националния контекст и много трудни за превод. Živeti slobodno се появява отново и на сегашните антиправителствени протести.

От друга страна, поддръжниците на президента и на неговата Сръбска прогресивна партия (Srpska napredna stranka) – СПП, използват „своя“ музика по време на „контрапротестите“ – предимно турбофолк и народни песни, без точно послание. Поне допреди масовия митинг на 1 ноември, когато граждани от цялата страна се насочиха към Нови Сад, за да отбележат годишнината от трагедията на гарата.

В същия ден Дияна Хърка, майка на младия Стефан, убит при срутването на бетонната козирка, обявява гладна стачка, докато правителството не изпълни три искания: истина и справедливост за нейния син и другите жертви; свобода за всички незаконно задържани студенти; предсрочни избори. На сутринта на 2 ноември тя започва акцията си в непосредствена близост до парламента и до вече известния палатков лагер. Към нея за подкрепа се присъединяват стотици граждани.

Междувременно лагерът е охраняван от кордони полиция и започва да се пълни с още симпатизанти на СПП, докарани с автобуси. Късно вечерта там се играе коло и се надуват националистически песни, сред които и Morem plovi jedna mala barka („Малка лодка плува през морето“) на Baja Mali Knindža. В песента се разказва за майка, която търси сина си. И в този момент симпатизантите на СПП се доближават до Хърка и запяват към нея pošla majka da potraži sina („Тръгнала майка да търси сина си“). Полицията остава между двете фракции, без да реагира.

Инфраструктурни заплахи

Ден след посещението ни на Новото гробище пресичаме отново Бранковия мост, но в минибуса ни – този път предстои по-голяма обиколка из страната. Групата веднага разпознава Мордор и този път всички сме еднакво натъжени, щом виждаме изоставената зелена арка на Савския мост. Пускам песента на Здравко Чолич April u Beogradu – няма значение, че е август – и превеждам.

Ispod Savskog mosta
Dok se sumrak sprema
Više mene nema

Под Савския мост
докато бавно се здрачава
мен вече ме няма

Савският мост и козирката в Нови Сад далеч не са единствените инфраструктурни катастрофи в страната. Покрай поръчките, възлагани без конкурс на китайски компании, през миналия юли самият Вучич откри отсечка от магистрала в Югозападна Сърбия, като мина по нея с двуетажен автобус. Отсечката е без разрешение за експлоатация и без доказан технически преглед, като властите си затвориха очите за изискванията за безопасност в тунели, само и само Вучич да бъде сниман по правилния начин. Главният изпълнител на проекта е дружеството China Communications Construction Company, Ltd., което участва и в ремонта на гарата в Нови Сад.

Друга застрашена сграда е т.нар. Генералщаб. Става въпрос за огромния модернистичен комплекс, където до края на миналия век се помещават Министерството на отбраната и Генералният щаб на Югославската армия. Той е проектиран и построен между 1955 и 1965 г., а по време на бомбардировките на NATO над Белград през 1999 г. е сериозно повреден и веднага се превръща в емблема. Няколко години по-късно е поставен под защита като паметник на културата. 

През март 2024 г. обаче сръбското правителство сключва меморандум, с който комплексът ще бъде отдаден за 99 години на Kushner Realty и Atlantic Incubation Partners Llc. – офшорни компании на Джаред Къшнър, зет на Доналд Тръмп. През януари 2025 г. предприемачът обяви, че целта му е на мястото да се построи луксозен хотел на стойност на 500 млн. долара, който ще носи името „Тръмп Тауър“. Институтът за защита на паметниците на култура на Белград, опозицията, протестиращите студенти и граждани веднага се противопоставиха на плана, докато правителство се опитва да премахне статута на културния обект. От казуса се интересува активно и общоевропейското гражданско движение за опазване на културното и природното наследство на континента Europa Nostra.

След десет дни пътуване се прибираме в столицата – обиколката свършва. Излизаме от магистралата в Нови Белград и след един завой сред югославския жилищен брутализъм от една огромна кооперация ни дебне друг транспарант, където този път пише на кирилица: Земљя за нас. Без въпросителна, без възклицателна, а с едно голямо червено сърце.

С колегата ми и шофьора чуваме гласовете на двете момичета в групата, които знаят руски – четат надписа високо и го посочват на другите. Малко след това чуваме и гласа на Милан Младенович от тонколоните на микробуса, който повтаря същите думи. И тримата се усмихваме. Няма нужда да им обясняваме нищо повече.